Цариградските българи са сами в битката срещу Гръцката патриаршия

На самия бряг на Златния рог, в истанбулския квартал “Фенер” се издига елегантната фасада на българската църква “Свети Стефан”, чиято конструкция е излята от желязо. Чудната ѝ история е тясно преплетена с българската църковна борба за независимост. Българската черква е отбелязана във всички турски и западни пътеводители като една от забележителностите, която туристите не бива да пропускат в този прекрасен град, исполински стъпил на два континента.

Малко са запазените в света железни църкви, а “Свети Стефан” е една от най-големите. През 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на старата дървена църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I през 1892 г. Тъй като теренът бил нестабилен, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена и са докарани в Цариград с кораб по Дунав и Черно море.

Таксито ни оставя пред двора на красива трикорабна базилика. Бутаме железните порти и тръгваме по пътеката. Червените рози се открояват на зеленината на тревата. Два розови храста – бял и червен отцеждат мокрите си цветове над надгробните плочи на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Вали дъжд, птиците са се умълчали, само капките монотонно ромолят в тишината.

Желязната черква, издигната от българската държава в края на 19 век и дала началото на църковната независимост на българите, е на път да рухне окончателно под напора на влагата, корозията и на безхаберието на днешната българска държава. Корозията на националната памет е по-страшна и от ръждата, която съсипва черквата и заплашва да я превърне в купчина желязо.

Защото колцина от днешните българи знаят славната история на Българската черква в Цариград, построена върху дарената от внука на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди - земя?

А точно тук преди 147 години е започнал Българският Великден. Тук на 3 април 1860 с отчаяна смелост проехтели гордите гласове на цариградските българи: “Не кемо гречки патрик! Не саками го!” Събралите се на възкресната служба български търговци и занаятчии не позволили на Иларион Макариополски да спомене името на гръцкия патриарх, а в отговор Гръцката патриаршия отлъчила Иларион Макариополски и подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски и издействала заточението им.

Днес, в новоосвободената от половинвековна съветска окупация България, малцина знаят, че събитията отново трагично се повтарят.

През 1945 г. под натиска на Москва Българската православна църква е направила позорни отстъпки и е предала делото на дедите ни и независимостта на Българската екзархия, извоювана с толкова мъки. Този позорен акт със сигурност се намира някъде в архива на ДС и за него гузно се мълчи. Онези, които манипулативно раздухаха грозни “баташки страсти”, не пишат и дума за сегашната отчаяна борба на малката българска общност в Истанбул, изоставена на произвола на фенерския гръцки патриарх, който отново налага служби на гръцки език(!) в същата тази Българска черква, където дедите ни още през 1860 г. гордо са заявили: “Не щем гръцкия патриарх! Не щем го!”

Стоим унило пред гробовете на българските владици и си мислим, че тези достойни българи сигурно се обръщат в гроба си, заради националното предателство и липсата на морал на сегашния си наследник, патриарх Максим, до когото още през 1996 г. Божидар Чипов, член на църковното настоятелство в Истанбул, пише отчаяно писмо:

“Настоящият гръцки патриарх във Фенер Вартоломей I от деня, когато е бил интронизиран, има за цел да погърчи и асимилира българската общност. Владиците на гръцката патриаршия често посещават нашите черкви и използвайки високите си чинове, идват неканени на най-видните празници да служат на гръцки език. В Истанбул гръцката патриаршия притежава над 80 черкви. Не е ли интересно, че докато Гръцката патриаршия се оплаква от липса на духовници и докато техните черкви стоят затворени, намират духовници, които да изпращат в нашите черкви?

На 12 февруари 1994 патриарх Вартоломей повика нашия свещеник Константин Костов и му заяви, че “Българската православна църква в Истанбул не е самостоятелна и е напълно подвластна на Гръцката патриаршия в Истанбул и че е длъжен занапред да издава кръщелни и венчални свидетелства на гръцки език със заглавие “Икуменикон патриархион", които трябва да бъдат напечатани в най-скоро време", давайки му и образци. По тоя въпрос имаше многобройни публикации както в българската, така и в турската преса. Затова смятам за излишно да припомням всичко това. На 6 януари 1996 гръцкият митрополит Яковос, използвайки високия си сан, се натрапи и води службата. Аз, въпреки че съм член на църковното настоятелство, не искам да отивам на черква на видните празници; жена ми и двете ми дъщери също не искат; майка ми и други като нея патриотки, членове на общността ни, също бойкотират и започнаха да не ходят на черква. Ние не искаме да слушаме гръцко слово в нашите черкви. На по-важните богослужения идват едва 15-20 души. За празника на Св. Стефан се разнесе слух, че пак ще идват гърците, и него ден имаше само 13 богомолци. Ще позволите ли да ни асимилират, Ваше Светейшество, въз основа на предполагаемия, но от никоя страна и до днес непубликуван официално оригинал на мнимия договор от февруари 1945?
Според турското законодателство Гръцката патриаршия няма право да сключва договори за църковни права на българи, живеещи в Истанбул, защото те са турски граждани. И затова договорът между Гръцката патриаршия и Българската православна църква от 1945 според турските закони е престъпление.

Искам да ви осветля по един въпрос. Според турското законодателство Гръцката патриаршия в Истанбул е религиозен глава само на гърците, живеещи в Истанбул. И статутът, и поведението на гръцката патриаршия тук са едно комично противоречие. От една страна, тя има претенции за вселенска, а от друга, фигурира в Турция официално като Цариградска фенерска гръцка патриаршия.

Костите на нашите деди, които до 1870 са се борили за освобождението от духовното иго на гръцката патриаршия, роптят в гробовете. Роптаят и костите на протойерей Йоаким Мустрев, когото екзархията беше оставила сам-самичък да се бори против тези хора. Разлистете малко страниците на българската история. Ще мълчите ли пред тези хора, които и в богослуженията, и в разговорите си ви споменават на последно място, и то като софийски патриарх.”

Максимовият синод мълча пред този зов за помощ, а патриарх Максим послушно изпълни искането на Вартоломей и отзова българския свещеник. В замяна фенерският патриарх, самонарекъл се Вселенски, дотича в София да окаже подкрепа на Максим срещу синода на дядо Инокентий. Действията на Максим, неканонично избран за патриарх през 1971 по нареждане на Политбюро на ЦК на БКП, а в наши дни удостоен с орден “Стара планина” от днешния президент Първанов (самият той оказал се секретен сътрудник Гоце на ДС, пряко подчинена на КГБ), не може да ни учудят. Колчем запретне светиня му дългите поли на расото си, за да изприпка не при бедните и при страдащите, разбира се, а при довчерашните и днешни комунистически управници, толкоз пъти лъсват червените му чизми.

Изоставен без подкрепа, членът на църковното настоятелство на цариградската църква "Св. Стефан" Божидар Чипов продължава съдебната си битка, която води от началото на 90-те. И турският съд показа, че за него правото значи нещо, за разлика от българския съд, който остави без последствия жалбите за насилието в българските църкви при превземането им от полицията, за да бъдат предадени на Максим.

Българската църковна община в Истанбул оспорва правото на фенерския патриарх да се меси в делата ѝ. Сякаш се повтарят събитията от 1860 и 1861, когато българите в Цариград не позволиха на Иларион Макариополски да спомене името на гръцкия патриарх на великденската служба в българската църква “Св. Стефан”, а в отговор гръцката патриаршия издейства заточението на българските владици.

Ако през 1860 цяла България със затаен дъх е следяла епичните борби на цариградските българи и е подпомагала героичните им усилия, колцина днес знаят за донкихотовската борба на члена на църковното настоятелство Божидар Чипов?

Сега за борбата на истанбулските българи почти не се знае в България, и ако се чуват отгласи, то те са неточни поради предубежденията към Турция.