Цената на газовата (не)зависимост от Русия

Ще плаща ли "Булгаргаз" на "Газпром Експорт" в рубли? Ще врътне ли кранчето Русия, ако получи отказ от Европа за промяна на фиксираните в договорите преводи в долари или евро? Ако бъде спрян руският газ, откъде ще се осигурят доставките за българския пазар? Възможни ли са общи сделки на Европейската комисия с "Газпром" за европейските държави? Възможни ли са въобще такива преговори, докато Кремъл води война в Украйна? Какви цени ще се постигнат?

Това са все въпроси, чиито отговори предстои да станат ясни, докато се анализират различни сценарии, търсят се алтернативи и действия, които да гарантират, че газ ще има. На какви цени - надали някой може да каже още сега.

България, която е силно зависима от руския газ, е сред най-потърпевшите в създалата се кризисна ситуация. Правителството на Бойко Борисов осигури руския газов транзит към Сърбия чрез "Турски поток" чрез изграждането на тръбата през българска територия в рекордно кратки срокове, при това с над 3 млрд. лева без ДДС от парите на българските данъкоплатци. "Турски поток" даде стратегическа възможност на Русия да снабдява Европа с газ, заобикаляйки Украйна, с което развърза ръцете на Путин да започне война там. В същото време гръцката газова връзка, предназначена да осигури на България алтернативен на руския газ, все още не е готова.

От гледна точка на цени, в сегашния момент изглежда, че на България ще ѝ струва приблизително еднакво и руският газ, и доставките от други източници. Ходовете оттук насетне са ключови за и промишлеността, и за бита.

С между 3 и 3.5 млрд. куб. м годишно потребление в България, държавният газов доставчик "Булгаргаз" има два договора - с "Газпром" за сходни количества и с международния консорциум, разработващ азерското находище "Шах Дениз ІІ", за 1 млрд. куб. м газ годишно.

Доставки, рубли, маршрути

На 31 март трябва да станат ясни схемите за плащане на руския газ в рубли, които "Газпром" ще предложи на контрагентите си по заръка на президента Владимир Путин. Предстои да се види и дали европейските "недружески" държави ще приемат. Страните от Г-7 и Европейската комисия тази седмица твърдо заявиха, че няма да плащат за газа в руска валута. България първоначално обяви, че има готовност да мине към такива преводи, но после изтъкна, че това би било в нарушение на договорите.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че настояването руският газ да се плаща в рубли е в отговор на санкциите, наложени на Русия от ЕС заради инвазията в Украйна. Той увери, че Русия няма да проявява благотворителност и има готовност да спре доставките за Европа и да пренасочи количествата към Азия и други пазари. Брюксел пък се застрахова със сделка със САЩ за доставка на още 15 млрд. куб. м втечнен газ до края на 2022 г.

Анализатори коментираха, че за да стане това, предназначени за други пазари американски танкери ще се пренасочат към Европа, което евентуално означава руският и американският газ да се разменят на пазара на Китай най-вероятно, макар капацитетът на газопроводите между Русия и Китай да не е достатъчен да поеме количествата, които в момента "Газпром" изнася за Европа. Превозът с танкери е далеч по-гъвкав.

Сигурното е, че руският газ за България за април ще бъде наличен, тъй като се плаща авансово до края на март, когато все още няма да са влезли в сила изискванията на Русия за преводите в рубли. Също така е сигурно, че със затоплянето на времето потреблението ще намалее значително, тъй като на топлофикациите се пада една трета от газовата консумация. От друга страна обаче трябва да започне запълването на газохранилището в Чирен, още повече след като ЕК въвежда задължително ниво от 80 процента газови запаси до 1 ноември 2022 г. В същото време заявената априлска цена за българския пазар е с 58 на сто по-висока от тази за март.

Война, общи сделки, борси

Какво ще е положението за май, зависи в най-голяма степен от хода на руската война в Украйна. Ако се постигне примирие, борсовите цени на газа може и да се укротят в комбинация със спада на потреблението за отопление. Тогава Кремъл може да не прибегне до крайната мярка да спре подаването на газ за Европа, а Брюксел да има възможност да започне преговори с "Газпром" за общи доставки за желаещите страни.

Премиерът Кирил Петков каза, че България ще е сред тях. Договорът на "Газпром Експорт" и "Булгаргаз" изтича в края на 2022 г. и за дружеството изглежда, че е идеална възможност да прехвърли на Брюксел отговорността за следващия контракт. Има безброй технически детайли, които остават неясни при евентуалните общи сделки – как ще се формират цените, какви ще са количествата, какви ще трасетата и точките на доставки.

В момента например цената на руския газ за България се формира по формула, според която е 70% вързана със стойностите на европейските газови борси и 30% - с цените на световните петролни пазари за девет месеца назад. Различни са вижданията за ценовата формула и е голяма въпросителна как Брюксел ще успее да договори общи доставки за търговски компании от различни държави с различни профили на потребление и маршрути за доставки. Освен това в Европа има редица дружества, чиито дългосрочни договори с "Газпром" не изтичат в края на тази година. Не е ясно и какво се случва с любимата газпромовска клауза "вземай или плащай" за заявените количества газ.

Формули, интерконектори, капацитети

Освен това при край на войната и успокояване на европейските газови пазари, сегашното ценообразуване на руския газ за България ще се върне на приемливи нива. Докато петролният пазар сега започна да вдига стойностите и доколкото договорът за азерския газ е 100-процента нефтена обвързаност за девет месеца назад, може да се окаже, че газът от "Шах Дениз ІІ", който сега излиза по-евтино от руския, наесен ще е по-скъп. През есента се очаква най-сетне, след над 10 години строителство, да влезе в експлоатация газовата връзка между Гърция и България.

Именно по този интерконектор трябваше вече да влизат азерските 1 млрд. куб. м газ, но се доставя едва една трета от договорения обем. "Булгаргаз" сключи през 2020 г. оспорван от редица експерти и от настоящото правителство анекс към азерския договор да получава по-малкото количества на друга точка. За целта "Булгаргаз" купува капацитет от гръцката газопреносна система и от връзката Кулата-Сидирокастро, за да доставя през тях суровината, вместо през строящия се все още газопровод Комотини-Стара Загора (интерконекторът с Гърция).

След многократни забавяния и отлагане на крайния срок за довършване на съоръжението, последната "оптимистична" дата бе юли 2022 г., но наскоро премиерът Кирил Петков призна, че газовата връзка ще заработи през септември, макар според запознати по-вероятният срок за въвеждане в експлоатация да е 1 октомври. Това означава, че "Булгаргаз" трябва да проведе нови преговори с консорциума за количествата след 1 юли и продължаване на доставката на точката Нея Месемврия в Гърция, вместо на Комотини, и през Кулата-Сидирокастро до България. Държавното дружество ще се опита да увеличи доставките, така че те да са повече от сегашните 1/3 от договореното, но е съмнително дали ще успее. Допълнителни обеми, но по пазарни цени, а не на договорените преди години, международният консорциум е готов да даде, неведнъж са казвали и енергийният министър Александър Николов, и ръководството на "Булгаргаз". Това засега означава стойности над тези на руския газ, но на следващ етап може да се окажат и по-ниски.

При всички положения увеличаването на азерските количества, дори и на по-висока цена, е вариант при спиране на руските доставки за България – било заради плащането в рубли или по други измислени от Кремъл причини.

Подсигуряване срещу спиране и бъдещи действия

За момента "Булгаргаз" се подсигурява с купуване на газ и от други доставчици, твърдят играчи на българския и регионалния пазар. Според тях държавното дружество купува от гръцката ДЕПА.

"Булгаргаз" отказва конкретен коментар, но неведнъж ръководството му е заявявало, че проучва всички възможности и алтернативи, включително за купуване на втечнен газ. Всичко зависи от пазарната обстановка, но и от капацитетите на терминалите за регазификация на втечнен газ в Гърция и Турция. Проблем при тези доставки е и краткият срок, в който трябва да бъдат разтоварени и използвани газовите карга, което пречи на гъвкавостта на подобни краткосрочни договорки. Плюс все пак е това, че България има газохранилище, но всичко е въпрос не само на количества, но и на цени. Капацитетите за пренос не са такъв проблем, твърдят запознати.

Според тях евентуално спиране на руския газ за България по "Турски поток" много бързо ще принуди газовия оператор "Булгартрансгаз" да сключи с турската БОТАШ споразумение за междусистемна свързаност, за каквото се говори от години, но така и не е факт. То би осигурило възможност за внос от турски терминали за втечнен газ, ако имат свободни количества. Включително би могло да се преговаря за временно отклонение на азерски количества за България още от трасето на Трансанадолския газопровод в Турция до завършването на газовата връзка с Гърция.

Сегашните газови проблеми на страната за пореден път вдигнаха топката за диверсификацията на източниците и маршрутите на доставките на синьо гориво. За разнообразяването на газовите доставки бившият премиер Бойко Борисов не спираше да говори под път и над път, но реално това, което направи правителството на ГЕРБ, бе да бетонира зависимостта от "Газпром" чрез скоростното построяване на продължението на "Турски поток" в България за сметка на мудно придвижвания интерконектор с Гърция.

Истината е, че интерес от забавянето на тази газова връзка има и самата Гърция, чието дружество ДЕПА е сред акционерите в проектната компания "Ай Си Джи Би". "Булгаргаз" периодично купува именно от ДЕПА количества, за да балансира доставките си за българския пазар и търговията си на двете газови борси у нас. Отделно купува от държавния гръцки газов оператор ДЕСФА капацитет за преноса на азерския газ през тамошната мрежа, а самата Гърция в последно време засилва афишираните си намерения да стане регионален газов хъб – мечтата на Бойко Борисов за България.

В тази ситуация все по-належащо прилагането на практика, а не само на думи, става изискването на Еврокомисията за поне три източника на природен газ за страните членки. Както и промяна на пазарното поведение на "Булгаргаз", който може да се лицензира като търговец и на пазарите в Гърция и Румъния, където ще може да купува или продава количества в търсене на най-добрите цени за клиентите и най-добрите приходи за себе си.

Тоест, България трябва да реши коя от двете цени иска да плати – за своята независимост или за своята зависимост от Русия. И в двата случая тя няма да е ниска за потребителите, но тук е ролята на държавата да намери механизми за подкрепа на уязвимите бизнеси или общности в търсене на най-добрия възможен баланс.