Управляващите искат само “избрани“ от държавата болници да работят с НЗОК

Здравният министър Таня Андреева обяви в сряда, че се обмисля само определени болници да работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и да се финансират с парите от здравни вноски. Идеята е била обсъждана с директора на касата Румяна Тодорова и премиера Пламен Орешарски, като за целта трябва да бъдат изготвени критерии кои болници ще сключват договори с касата и кои не.

“Болниците ще трябва да отговарят на европейски и световни критерии за оборудване, за персонал, за брой пациенти, които ще минават, за ефективност на лечението дори, за да имат право да сключат договор с касата, и вероятно това ще се случи още през следващата година“, каза Андреева пред БНТ.

Идеята само определени болници да работят със здравната каса не е нова и дълго беше обсъждана и при управлението на ГЕРБ, като най-сериозно с реализирането ѝ се беше захванал третият здравен министър в кабинета “Борисов“ Стефан Константинов.

Поддръжниците на тази мярка смятат, че по този начин ще се ограничи изтичането на пари, тъй като сега болниците постоянно се роят, особено в някои специалности, и с това постоянно расте и броят на пациентите. Срещу нея обаче също има сериозни аргументи, тъй като по същество се зачерква основен принцип на здравноосигурителната система – “парите следват пациента“. Сега касата сключва договор с всяка болница, покриваща определени критерии, и пациентът има правото да избере къде да се лекува.

Една от трудностите за пресяването на болниците, които ще работят с касата, е запазването на равнопоставеносттта на отделните лечебни заведения. Не е ясно как по места ще се определи коя болница да работи и да се финансира от НЗОК и коя не, а при взимането на решението се създават предпоставки за корупция. На много места, например, частните болници имат доста по-модерни сгради и оборудване, не малко от тях привлякоха с високо заплащане и доста водещи специалисти от държавните и общинските болници. Досегашните изказвания на здравния министър обаче са в посока ограничаване именно на експанзията на частните болници.

Тя съобщи, че до края на годината би трябвало да е готова новата здравна карта, която да посочи каква е необходимостта по места от лечебни заведения. Завършена е вече и новата здравна стратегия 2014-2020 година, която в понеделник предстои да бъде подложена на обществено обсъждане. Приоритети в нея са подобряване на достъпа до качествена медицинска помощ, електронното здравеопазване, промени във финансовото управление на системата, спешната помощ, детското здравеопазване, насърчаване на медицинските кадри и др.

Икономически стимули за болниците според акредитацията им

Стратегията предвижда занапред да има икономически стимули за болниците според тяхната акредитационна оценка. “Акредитационната оценка все още не играе решаваща роля за лечебното заведение – тя е форма за престиж, но няма никакво обвързване нито с икономически, нито с административни последици за него“, се посочва в документа.

Стратегията предвижда още създаване на финансови стимули за извънболничната помощ, така че някои дейности да бъдат извадени от болниците, което сега ги оскъпява. Предлага се развиването на модели за еднодневно лечение, еднодневна хирургия, медико-социални грижи, продължително лечение и палиативни грижи.

Ръст на разходите за здравеопазване без увеличение на здравната вноска

Стратегията предвижда и ръст през следващите години на разходите за здравеопазване, за което ще се разчита на европейско финансиране и отклоняване на средства от други пера, но не се предвижда увеличение на здравната вноска.

Направена е и финансова прогноза за средствата, които ще се отделят за здравеопазване през следващите години. За догодина оптимистичната прогноза е за 5.2 млрд. лева, а песимистичната за 4.7 млрд. лева. До 2020 година се очаква според оптимистичния вариант средствата да достигнат 5.9 млрд. лева, а според песимистичния 5.3 млрд. лева годишно. В тези средства е включено и финансирането по европейски програми, като за следващата година се очаква европейските средства да са около милиард лева.

Според тези прогнози разходите за здравеопазване през следващата година ще са с между 800 млн. лева и милиард повече спрямо тази година, без да е ясно обаче от кои други сектори ще бъдат отклонени средства.

Повече пари догодина за малките болници и спешните медици

Андреева отново съобщи, че държавата ще подпомага малките болници в трудно достъпни места, като за целта са необходими около 6-7 милиона лева и ставало въпрос за около 46 лечебни заведения.

“Философията на промените, които ние ще правим, защото реформа вече е дума почти без смисъл, промените, които ще правим, е по-малките лечебни заведения да изпълняват базова медицинска дейност. Между другото сега така ще направим с болницата в Девин, която предстои да бъде открита късната есен или началото на зимата. В тези болници ще може да се оказва първа помощ и така, едно базисно ниво на медицинска дейност. Да кажем, ако си порежете ръката, няма нужда да пътувате километри, да отидете във високотехнологичната болница, за да ви зашият раната. Но пък в тези болници няма да се правят мозъчни операции и да се сменят стави. Те ще бъдат извършвани в големите болници, където е добрата апаратура, където са, така, по-добрите специалисти“, обясни Андреева.

Парите за малките болници ще бъдат заложени в следващия бюджет, тъй като нямало възможност да се отделят от от този. От актуализацията на бюджета обаче ще бъдат отпуснати допълнителни средства за Фонда за лечение на деца в чужбина. “За него са предвидени 6 милиона за цялата година, а те към края на месец юни вече са изчерпани“, каза Андреева. И през миналата година бяха заложени по-малко средства в бюджета на фонда, но впоследствие бяха отпуснати допълнителни.

От следващата година Андреева обеща и увеличение на заплатите в Бърза помощ. "Още от следващата година поех ангажимент на стъпки да започне повишаване на техните заплати. Вероятно от 2014 година ще го направим с 10 процента. Ако има ресурс, разбира се, и с повече“, съобщи Андреева.

“Докато там привлечем кадри, докато им осигурим добро заплащане, добри възможности за специализация, добра защитеност, това ще отнеме време. При тези намалени екипи, за да могат да покриват всички наистина спешни, животозастрашаващи състояния, трябва да е ясно кои са случаите, които те ще посетят и ще окажат първа помощ при обаждане“, посочи Андреева.

Други акценти по отношение на спешната помощ ще са специализацията на кадрите и оборудването и обновяването на линейките. “В много случаи линейките са просто таксита - вътре няма апаратура за първа, за спешна, за неотложна помощ“, каза министърът.

Недостиг на кадри, изкривеното финансиране фаворизира шепа специалности

В стратегията се посочва, че през следващите 10 години в здравеопазването ни може да настъпят сериозни проблеми с недостига на медицински специалисти. В момента близо половината лекари са във възрастовата група 46-60 г., 1/5 – над 60 години и само 5% до 30 -годишна възраст и ¼ - между 31 и 45 г. Същата е и тенденцията при специалистите по здравни грижи, като близо 15% от тях са над 60-годишна възраст.

Високата средна възраст на медицинските специалисти ще увеличи дефицита на кадри при пенсиониране на поколенията. В същото време липсва ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже учебните бройки за медицински специалисти с информацията за текущото съотношение между практикуващите лекари и медицински сестри.

Неатрактивните клинични специалности са тясно обвързани със системата за финансиране на болничната помощ под формата на клинични пътеки. Особено предпочитание сред студентите имат хирургичните специалности като "кардиохирургия" и "акушерство и гинекология", както и някои клинични специалности като "ендокринология” и “кардиология", където клиничните пътеки са по-добре платени.