В Брюксел Първанов си сверява часовника за НАТО и ЕС

Българският президент Георги Първанов, който е на първото си официално посещение в чужбина, се срещна днес следобед в Брюксел с белгийския министър-председател Ги Верхофстат.

След срещата домакинът каза, че със своя гост са разисквали по три основни теми- разширяването на НАТО, присъединяване на България към Европейския съюз и белгийските инвестиции в България.

Ги Верхофстат е насърчил президента Първанов и външния министър Соломон Паси в стремежа на България да се ускорят преговорите с Европейския съюз, така че през 2003 г. да може да се подпише споразумение между ЕС и България. Това е било и основното послание от срещата на високо равнище в Лаакен - да бъде насърчено ускоряването на преговорите.

Събеседниците са обсъждали и кандидатурата на България за членство в НАТО, за което ще бъде взето решение в Прага в края на 2002 г.

Било е разисквано и икономическото сътрудничество между Белгия и България, което се развива много добре и трябва да продължи. Белгия не е от големите страни от Европейския съюз, но е един от най-големите инвеститори в България.

Георги Първанов благодарил на премиера Ги Верхофстат за точните, ясни и конкретни отговори на поставените от него въпроси. Подчертано е било, че няма първа и втора група държави между кандидатките за членство в Европейския съюз и че всяка страна се оценява според индивидуалните ѝ постижения.
Във връзка с решението за разширяване на НАТО България ще направи всичко възможно да изпълни изискванията на военната реформа. Българският президент подчерта, че в нея има трайна политическа стабилност.

На журналистически въпрос дали ако бъде подписано споразумение през 2003 г., е възможно да се мисли за членство през 2005 г., белгийският премиер отговори, че това е трудно да се каже и че всяка страна ще бъде оценявана индивидуално. Според него преговорите трябва да се ускорят.

Във връзка с кандидатурата за членство в НАТО Верхофстат каза, че белгийското правителство все още няма официална позиция по този въпрос, но крайната цел е да се включат всички източноевропейски страни-кандидатки. Белгия е за голямо разширяване на НАТО, подчерта той.

За тази вечер е предвидена вечеря на Георги Първанов със Северноатлантическия съвет, който се състои от посланиците на 19-те страни от НАТО в главната квартира на Алианса.
Вечерята е организирана по покана на посланика на Турция.

Официалното посещението на президента Първанов започна днес сутринта с аудиенция при краля на белгийците Алберт Втори.

Кралят оказа честта да посрещне българския държавен извън двореца си. Срещата им след това в кабинета на краля продължи 40 минути.

Президентът Георги Първанов е поканил крал Албер Втори да направи държавно посещение в страната ни и той приел поканата с удоволствие. Възможно е посещението да се осъществи до една година.

След аудиенцията си при краля на белгийците Албер Втори президентът Георги Първанов се срещна с Иван Илиеф, комисар по научната политика в правителството на Кралство Белгия.

След срещата Иван Илиеф заяви пред журналистите, че следи много внимателно събитията в България, и се надява, че страната ще се развива, защото тя и българите го заслужават. Според него обликът на България е изключително позитивен: "Това е южна и слънчева страна, към която белгийците имат естествен стремеж за сближаване. България трябва да разшири контактите си със Европейския съюз във всички области включително в културната и научната", заяви белгийският комисар по научната политика, който е от български произход.

Официалната част на посещението продължи на обяд с посещение в белгийския федерален парламент.

При обсъждането на проблемите, които стоят пред България при преговорите по ѝ с ЕС, Херман де Кро е изразил висока оценка за българския етнополитически модел.

Във връзка с евроинтеграцията той е отбелязал, че сега 30 на сто правилата и законите, които гражданите на европейските страни трябва да спазват, вече не се решава от националните парламенти, а от европейските институции. След срещата с президента Първанов председателят на белгийската камара на представителите оцени България като страна на стабилност и подчерта, че за инвестициите са важни следните три неща: стабилност, стабилност и пак стабилност, тъй като инвестициите са дълготрайни и не може да се разчита, че те ще дойдат в България, ако няма надеждност.

Херман де Кро каза, че е отбелязал доброто бъдеще на България в евроинтеграцията в сравнение с Турция. Турция, която е страна с огромни възможности, ще стане не само военен, но и икономически съюзник на Европейския съюз, но когато това стане, България отдавна вече ще е член на Европейския съюз, подчерта той.

Херман де Кро каза, че за да се стигне до обетованата земя, трябва да се прекоси пустинята, на което Георги Първанов отвърна, че Мойсей прекосил пустинята за 40 години, но на България ще се наложи да направи това за много по кратко време.

България и Белгия са установили дипломатически отношения на 11 декември 1879 г.
Белгийската конституция от 1831 г. е основа на първата българска конституция - Търновската, а белгийският девиз "Съединението прави силата" виси и над входа на Народното събрание.
Българският герб също е твърде близък до белгийския, в чийто център стои лъвът на Фландрия.
В края на 19 и началото на 20 век Белгия има съществен принос за модернизирането на България, а днес е белгийските инвестиции са сред водещите и най-успешни сделки в българската приватизация.