Вълчо, Миню и Иван – акция "3 в 1"

Прокурорските акции срещу бившите сватове Ветко (Вълчо) Арабаджиев и Миню Стайков бележат сериозно раздвижване на прокуратурата след затишие, продължило близо две години. Последното "избухване" от подобен мащаб беше в периода между президентските и предсрочните парламентарни избори. Тогава прокуратурата се активизира да рови за злоупотреби по енергийни проекти, включително АЕЦ "Белене". От цялата работа нищо не излезе, но за българската прокуратура това няма значение. По подразбиране целите винаги са други. Тогава попътно бяха ударени и медийно-политическите врагове на Делян Пеевски - Иво Прокопиев и Трайчо Трайков. Заедно с тях поизгоря и Симеон Дянков. От това дело също нищо не излезе, но и това няма значение, защото впоследствие Прокопиев се оказа със запорирано имущество (за нещо друго).

Сегашните две акции пак са в контекст, който може да обясни защо точно сега бившите сватове № 1 на републиката бяха извадени за мъмрене пред строя.

Добре известно е, че прокуратурата винаги има нещо старо, което може да извади от ръкава, когато стабилността на управлението изглежда разклатена (вижте "Кратка история на почти всичко в прокуратурата на Цацаров"). В зависимост от целите стабилността трябва да се подсигури или да ѝ се помогне да приключи по-бързо. Сега стабилността трябва да се пази.

Трагичната катастрофа в Своге хвърли тежка сянка на съмнение върху най-свидното на премиера Бойко Борисов – неговите пътища. Покрай ремонта на шосето в Искърското дефиле се заговори за тотална липса на държавен контрол, замириса и на корупция. Цялата шумотевица около трите министерски оставки и натискът за оттеглянето им създава колеблив имидж на управлението. Поради това е добре да се говори за нещо друго. Борисов има две наистина любими теми. Освен пътищата, за които сега е проблемно да се говори, другото голямо постижение на властта е борбата с цигарената контрабанда и увеличаването на постъпленията в бюджета. Така акцията в Карнобат вече изглежда напълно подходяща за обговаряне на най-високо политическо ниво. А не е лошо от време на време и олигарсите да бъдат пошляпвани, за да не самозабравят. Първи Путин го е прозрял.

Втората навременна причина за акция "Сватове" е, че времето до доклада на Брюксел нервно изтича, а ние пак нямаме никакви резултати в борбата с корупцията. Наистина никакви. Това нямаше да е чак такъв проблем, ако само тази година нямахме никакви, но ние нямаме от две десетилетия.

Главният прокурор Сотир Цацаров ще направи скоро шест години на поста и излиза, че нищо не е свършил. Прицелването в босове от ранга на Арабаджиев и Стайков може и да не свърши работа в Брюксел, но поне ще даде основание на българските власти да обяснят на българската публика, че докладът на еврочиновниците не е справедлив. Борим се с контрабандата, направихме толкова успешно европредседателство, а те пак са недоволни.

Борисов вече пробва да размаха коза с контрабандата по време на европредседателството в нелеп опит да влезем в Шенген, но не стана. Сега пак няма да стане, но в крайна сметка вътрешнополитическият ефект от акцията също има значение.

Трето обяснение за събитията е лично прокурор Иван Гешев, който непоколебимо се изправи срещу Вълчо Арабаджиев и Миню Стайков – бизнесмени от едър калибър и вероятно с протекции.

Напоследък не минава и ден без да се чуе нещо за обвинителя Гешев, когото Цацаров избра през юли за свой заместник с ресор "Корупция". Гешев първо се изправи срещу лекарствената мафия (нищо не се чу повече), после подгони Митьо Очите, а сега и подхвана и сватовете.

За толкова кратко време той натрупа актив, който може да го катапултира начело на държавното обвинение още тази есен, ако Сотир Цацаров реши да оваканти поста и да се отправи към Конституционния съд.

Да станеш главен прокурор е сериозна апаратна игра на няколко фронта. Със сигурност един от начините е като се харесаш на настоящия си шеф и той ти даде възможност за изява. Акция "Сватове" изглежда като опит за представяне в най-добра светлина пред тези, които ще решат съдбата ти. И не, това не са тези във Висшия съдебен съвет.

Трябва да се припомни, че преди време на преден план бе тикан заместник-главният прокурор Борислав Сарафов. Той стана шеф на Националната следствена служба. После Сарафов направи крачка назад, но между другото се забърка в напълно ненужни проблеми с полицайка и руга следователи. Ненадеждна работа.

После дойде редът на Пламен Георгиев от Антикорупционната комисия, който пое поста с летящ старт след решението да се запорира имущество на Иво Прокопиев. Най-запомнящата се негова акция обаче стана публичното разпване на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева в центъра на София. Не е ясно дали Георгиев по-късно не сгреши с коментара си за Делян Пеевски: "Като дръпнем чертата – Делян Пеевски е един от най-проверяваните хора в държавата и един от най-чистите или има едни от най-добрите адвокати". Може би беше по-добре Георгиев да спре до "един от най-чистите".