Вече и чужди държави могат да охраняват небето ни

БСП, АБВ и "Атака" гласуваха срещу възможността за помощ от НАТО

Вече и чужди държави могат да охраняват небето ни

Парламентът разреши в четвъртък България да охранява въздушното си пространство и съвместно с други страни членки на НАТО. Промяната се наложи заради бедственото положение в бойната авиация и реалната възможност българските военновъздушни сили да не са в състояние сами да изпълняват задълженията си, но военният министър Николай Ненчев обясни, че на този етап не очаква да се търси помощта на чужди страни.

 

"Няма никакво основание да се смята, че българското въздушно пространство ще бъде предоставено на друг. Имаме ресурс и възможности да охраняваме въздушната ни граница”, заяви Ненчев.

Предложението бе прието на първо четене с гласовете на депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и ДПС, докато БСП, АБВ и "Атака" го определиха като признание за колапса на армията и отказ от националния суверенитет.

България продължава да разчита само на старите съветски изтребители МиГ 29. Военното министерство прехвърли поддръжката им на Полша, след като не успя да се разбере с руснаците да я продължат. Освен това военният министър се готви да закупи и нови двигатели за руските изтребители, на които очевидно ще се разчита още дълги години. Досега проектът за закупуването на нов тип боен самолет, който да е съвместим с НАТО, не е задвижен реално.

 

"До момента имаме ресурс и възможности сами да продължим да охраняваме въздушното си пространство и към това се стремя. Сами разбрахте, че правим всички възможни усилия – в края на миналата година пристигнаха отремонтираните полски двигатели, в средата на май ще има нови, така че разполагаме с достатъчно самолети вече, които биха могли да гарантират до края на годината, в началото на следващата с налични ресурси безпроблемно да изпълняваме ангажимента си", обясни Николай Ненчев.

По-рано той обясни, че вече са водени неформални консултации за съвместна охрана на небето ни с Белгия, Холандия, Италия и Полша.

"Съвместно охраняване на въздушното пространство ще стане в момента, в който решим", заяви Ненчев.

Той обясни, че решенията за използване на оръжия се взимат само от българския министър на отбраната, дори в охраната на небето ни да се включат чужди изтребители.

Валентин Радев от ГЕРБ посочи, че е добре за България и националната ни сигурност, ако се наложи да се ползваме от съюзната солидарност.

 

Найден Зеленогорски от Реформаторски блок аргументира законовата поправка, с това, че тя дава допълнителни възможности в евентуална ситуация, в която няколко самолета едновременно нарушат нашето въздушно поле. "Как ще реагираме с ресурса, който имаме в момента", запита Зеленогорски.

 

Янко Янков от ДПС коментира от своя страна, че така превантивно се разширяват възможностите на българската власт да осигури защита на страната.

 

Председателят на комисията по отбрана Михо Михов/АБВ/ посочи, че с това решение фактически България признава пред съюзниците в НАТО, че ще бъдем вечен консуматор на защита, а "към българските пилоти, което според него е особено обидно - че можем без тях".

 

"В регионален аспект звучало като признание, че България не е военен фактор на Балканите след като върви по пътя на онези държави, които никога не са имали авиация", каза генерала от резерва Михов, който е бивш командващ на Военновъздушните сили.

 

Ангел Найденов от БСП коментира, че зад предложението се крие неспособността на управлението да гарантира съществуването на българските ВВС.

 

"Не е ли странно това при повече от 100 години славна история на българските военно-въздушни сили", заяви Найденов.

 

Станислав Станилов от "Атака" посочи от своя страна, че не е сигурен дали ЕС и НАТО ще продължат да съществуват, и тогава, "без въоръжени сили, как ще съществуваме".

Споделяне

Още по темата

Още от България

Подкрепяте ли антиинфлационните мерки на правителството?