Войната в Персийския залив - десет години по-късно

Историята често връща стари хора в нови ситуации. Десетилетие след кризата в Персийския залив и след една от най-успешните американски военни кампании, в двубоя САЩ-Ирак се връщат старите играчи: Ричард Чейни, Колин Пауъл, фамилията Буш и Садам Хюсеин.

Какво се случи преди 10 години?
На 16 януари 1991 г. в 23.30 часа по Гринуич, след многократни опити кризата между Ирак и Кувейт да бъде разрешена по дипломатически път, водените от САЩ международни военни сили започнаха въздушни бомбардировки в Ирак. Въздушните нападения бяха легитимирани с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, след като иракската армия отказа да се изтегли от Кувейт. В началото на месец февруари 1991 г., след тридневна сухопътна военна офанзива, иракската армия бе изтласкана от Кувейт.

Десет години след военната операция, която и досега е квалифицирана като "недовършена", Садам Хюсеин е още на власт, а Ирак е в постоянен конфликт със Запада и ООН заради съмнения, че разработва оръжия за масово унищожение. Арабската държава продължава да търпи международни икономически санкции, въпреки че много страни настояват те да бъдат свалени. САЩ обаче искат икономическото ембарго да остане, докато Ирак докаже, че не разработва оръжия за масово унищожаване. В резултат кризата между Ирак и ООН продължава, след като през 1998 г. комисията от оръжейни инспектори на ООН бе изгонена от Багдад. Въпреки това страната продължава да бъде привлекателно място за големите международни петролни компании.

Пустинна Буря
Военната операция "Пустинна буря" е планирана в случай, че Ирак откаже да изтегли войските си от Кувейт до 15 януари 1991 г. На 16 януари западните войски започват серия от въздушни атаки. За първите 24 часа на Пустинна буря са проведени повече от 1000 полета. Целите са предимно военни, но столицата на Ирак - Багдад е тежко засегната, като са разрушени много цивилни обекти и са убити много граждани.

За пръв път в историята голяма част от военните действия се предават на живо по телевизията. До края на месец февруари иракската армия почти се е изтеглила от Кувейт. След тридневна сухопътна кампания, която завършва на 27 феврурар, САЩ обявяват капитулацията на Ирак.

Военни уроци
Военната операция в Персийския залив се превръща в тактически и технически модел за водене на съвременна война, главно с начина, по който са използвани военновъздушните сили. За военната офанзива срещу Ирак са използвани и космически системи за обмен на данни, с които се придобива информация за това какво се случва на земята.

САЩ и останалите държави успешно използват ракетите Томахоук, както и тогавашните версии на антиракетните системи Пейтриът, които не са толкова успешни, но се използват за пръв път в бойни действия. Ракетите са снабдени с камери, което дава възможност за проследяване на полета им и за мониторинг на военните действия в реално време.

Други уроци от войната са свързани с тактиката на военните действия, които са подчинени на принципа да бъдат избегнати човешките жертви. При планирането на военната операция експертите се опасяват от сериозни жертви по време на сухопътните акции. Войната в Персийският залив обаче налага пред всяка следваща военна операция изискването за минимален риск от загуба на човешки живот. Всички следващи военни кампании на НАТО, включително и тази в Югославия, са основани на опита от войната в Персийския залив.

Важна част от западната военна стратегия от Персийския залив е налагането на концепцията за ограничено използване на военна сила. То е свързано с провеждането на ограничена военна кампания, която не води до унищожаване на противника, а единствено до ликвидиране на възможностите му да генерира военна заплаха.

Телевизионната война
"Войната в залива" влиза в учебниците като първата телевизионна война. Показването на всекидневни снимки и телевизионни кадри от акции, въздушни атаки, изстрелване на ракети и ракетни удари дават възможност на обществото да води дебат дори по различните детайли. Макар и телевизиите да са обвинявани в правителствена пропаганда, те изиграват огромна роля за това обществото да придобие по-ясна представа за размерите на военните действия и разрушенията, причинени от войната.

САЩ и съюзниците им в тази война са принудени от телевизиите да обясняват буквално минути след изстрелването на всяка ракета какви са били целите на въздушния удар, какви са щетите, има ли засегнати цивилни обекти или не. На ежедневни брифинги висши военни на НАТО показват сателитни снимки на сраженията и анализират публично резултатите от военните действия. Всичко това променя както начина на водене на война и отразяването на военната кампания, така и очакванията и представите на обществото за една военна кампания.

Кой кой е след 10 години?
Колин Пауъл, тогава началник на Генералния щаб на САЩ
Десет години след като стана национален герой по време на войната в Перийския залив, на Колин Пауъл предстои да стане първия Държавен секретар на САЩ от африкански произход. Във военните и дипломатическите среди е известен като човек, който неохотно се съгласява да използва военната сила на САЩ и е привърженик на ограничаването на американските военни и политически ангажименти в глобален мащаб. Според в. Вашингтон Пост, след като е напуснал армията, Пауъл е натрупал състояние в размер на 27.3 милиона долара. Доходите му са предимно от лекции и издателски приходи, като само за миналата година е спечелил 6.7 милиона долара. За 30-минутна лекция той получава хонорар от 100 000 долара. Първите предизвикателства за него след утвърждаването му за Държавен секретар ще бъдат ракетната програма на Северна Корея и бъдещето на американските военни сили на Балканите и изграждането на новата противоракетна отбрана на САЩ.

Садам Хюсеин, и тогава, и сега президент на Ирак
В телевизионно обръщение по иракската телевизия, той използва десетгодишнината от войната в залива, за да обяви победа за Ирак и да заклейми противниците си от войната като "врагове на бог и последователи на дявола". В обръщението си Хюсеин не спомена арабските страни, които участваха в операцията Пустинна буря преди 10 години.

Ричард Чейни, тогава министър на отбраната на САЩ
По време на войната в Персийския залив Ричард Чейни е министър на отбраната в екипа на президента Буш-баща и работи заедно с Колин Пауъл. На него се приписват огромна част от заслугите за успешната военна кампания. Сега Чейни е вицепрезидент в екипа на Буш -син.

Какво може да се случи?
Десет години по-късно Чейни и Пауъл отново ще работят в един екип. От тях ще се очаква да възобновят консенсуса в Съвета за сигурност на ООН относно политиката към Ирак. Това означава Багдад да бъде принуден да приеме отново оръжейната комисия на ООН. Възможно е Садам Хюсеин да използва десет годишнината от войната в залива и факта, че в САЩ на власт идва нов президент, за да провери каква ще бъде политиката на новата американска администрация.

Големият въпрос обаче е готов ли е Садам Хюсеин за нови провокации към САЩ и Запада. Съветникът по национална сигурност на Джордж У. Буш вече предупреди, че ако това се случи, Вашингтон ще доведе нещата до край, за разлика от военната кампания през 1991 г.