Връщане по-далеко от назад

Авторът е един от най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Дисидент от обкръжението на Андрей Сахаров, Вадим Белоцерковски емигрира от СССР през 1972 и работи дълги години в радио "Свобода" в Ню Йорк и Мюнхен. Незабравими остават неговите икономически коментари, политическите му анализи и статиите за работническото движение, за Третия път и за синтеза на социализма и капитализма.

Вадим Белоцерковски е критик на национал-патриотичния екстремизъм в съветското дисидентско движение. През 1984 г. е уволнен от ″Свобода″ заради протеста си срещу четенето на откъси от ″Август 1914″ на Солженицин. Според него романът-хроника съдържа антисемитски пасажи. Чрез съда журналистът постига възстановяване на работа, като в решението е записано, че радиото не е успяло да опровергае обвиненията на своя сътрудник.

Днес Вадим Белоцерковски живее и работи в Германия, активно се застъпва за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудник е на Международния институт за самоуправление и самоорганизация.

В изпратения за Mediapool текст Вадим Белоцерковски подлага на нестандартен критичен анализ ″отляво″ днешна Русия и целия посткомунистически период от 1985 г. насам. Авторът е известен системен критик на съвременния капитализъм и привърженик на ″работническото самоуправление″. На този фон той излага тезата си, че провеждането на приватизация и опита за трансформиране на икономиката по капиталистически принципи са били обречени на неуспех в условията на продължаващо господство на номенклатурата на КПСС и КГБ.

Без да споделя всички тези на автора, Mediapool публикува неговата статия като принос към плуралистичния дебат за посткомунистическото развитие на Източна Европа.

Превод и подготовка на текста Милен Радев

Както можеше да се очаква, Михаил Касянов не бе допуснат до участие в президентските избори. Бе съобщено, че сред подписите на негови поддръжници процентът на недействителните превишавал допустимата норма. Затова пък всичките два милиона подписа в полза на никому неизвестния Богданов се оказали напълно изрядни! Впрочем в Германия индивидуалните кандидати на изборите са длъжни да представят само по 200 подписа в своя подкрепа...

След отстраняването на Касянов и елиминирането преди това на Каспаров, т.н. президентски избори се превърнаха в скучна формалност. Нека отбележим, че самото отстраняване на Каспаров се извърши със съвършено фашистка наглост: просто не се намери нито едно учреждение в Москва, готово да предостави зала за събрание на привържениците му, без което, според новите драконови (Путински) правила, не може да се извърши регистрация за участие на изборите.

Как ярко пламти на този фон

заявлението на Путин,

направено на заседанието на колегията на ФСБ на 30 януари: ″Нашата страна е суверенна държава и ние няма да допуснем някой отвън да коригира хода на избирателната ни кампания″. Зад тези думи се крие дълбоко презрение към руския народ, който очевидно в представите на Путин & Сo. е просто сборище от невежи наивници. За какъв ″ход″ на каква ″избирателна кампания″ става дума, какво може въобще да се ″коригира″? След отстраняването на Касянов и Каспаров на тези ″избори″ никой по света няма да обърне каквото и да е внимание. Но зад изказването на Путин прозира и страх от народа и оттук – стремеж да убеди хората, че страната има опасни и коварни врагове, които, ето нá, се опитват да ″коригират″.

Фактическото ликвидиране на президентските избори ознаменува края на епохата, започнала през 1985 година и е символ на завръщането към предперестроечна Русия, макар и в донякъде променен вид. В частност нас ни върнаха от изборите на държавния глава към системата на неговото назначаване. С тази немаловажна разлика, че през съветската епоха главата, т.е. генералния секретар, се издигаше от Политбюро, което се състоеше от известни на страната и света хора, избирани от ЦК на КПСС. Днес ние въобще не знаем кой влиза в сегашния ареопаг – в ″ЦК на КГБ″ (както писа Вл. Войнович), и можем само да гадаем, по какви съображения е бил издигнат приемникът на Путин.

Мнозина от либералните интелектуалци разсъждават, че все пак връщането назад не е поголовно. Няма ги, казват те,

масовите сталински репресии!

Но тях ги нямаше още в годините на Брежневото управление. Либералите забравят също така някои дреболии като разстрела на Върховния Съвет през 1993 г. или войната в Чечения с около 250 хиляди убити мирни жители, в това число 40 хиляди деца! Забравят и взривовете на жилищните сгради в Москва и Волгодонск, приписани на чеченски терористи, забравят и още много други събития. Но главното, което забравят либералите, това са милионите измиращи граждани на страната -- интегрален резултат от всички невъобразимо тежки условия на живот, настъпили в Русия от 1991 година насам, от началото на реформите по внедряването на номенклатурно-бандитския капитализъм. (″Забравят″, разбира се, защото самите те наложиха този тип капитализъм!).

Ще напомня, че по данни на академик Татяна Заславская, на която е трудно да не се вярва, през първите три години на реформите на Гайдар - Чубайс само броят на мъжкото население се е съкратил с 12 милиона. Миналата година шефът на катедрата по демография на социологическия факултет в Московския университет А. Антонов публикува данни, че населението на страната от 149 милиона през 1992 година се е намалило до 120 милиона през 2007 година! Числото на ″измрелите″ -- около 29 милиона! – както виждаме, се доближава до числото на жертвите на сталинските репресии! Социолозите на МУ прогнозират, че при запазване на днешните условия на живот, към средата на века населението

ще намалее до 40 милиона!

И това, ако не са масови репрессии! Голяма разлика ли е за човека къде и как ще загива – в лагер от непосилен труд или на свобода от нищета и недостъпност на медицината, от разстрели в подземията на НКВД-КГБ или от бомби и снаряди както в Чечения?

Но тук има и философски аспект. Завръщането точно към предишното състояние, както и да нагазиш за втори път в една и съща река, е по принцип невъзможно. А връщането към нещо подобно по качество, е възможно и още как! И това ново качество може да се окаже в крайна сметка дори по-лошо от предишното! Което можем да забележим и сега, ако откъснем втренчен поглед от собствения пъп, т.е. от московския център, от Садовое колцо.

Неотдавна в Русия от Швейцария се завърна, след като излежа неприлично кратка затворническа присъда за преднамерено убийство, някой си Калоев. Това е човекът, чиято жена и дете загинаха преди години след самолетна катастрофа над Боденското езеро. Година и половина (!) след катастрофата Калоев внезапно пристига в Швейцария, без да владее какъвто и да е западен език (!) успява да открие къщата на въздушния диспечер Нилсен, дежурен по време на боденската трагедия и го заколва. Разбира се за никакво убийство в състояние на афект не може да става и дума. Виновник за катастрофата, впрочем, е началството на диспечера, което разпределя Нилсен сам на нощна смяна. Убитият оставя две деца сираци. Когато Калоев каца обратно в Москва, на летището го посрещат тълпи от привърженици на младежката пропутинска партия ″Наши″ с плакати:

″Калоев е истински човек!″

Нещо повече, ″нашисти″ с такива плакати са разположени на всеки сто метра по цялото шосе от Внуково! За епилог: неотдавна Калоев е назначен за заместник-министър в Северна Осетия.

Цялата тази пропагандистка операция е инициирана от Кремъл и проведена от Лубянка с една очевидна цел -- ″бандитизацията на цялата страна″. Или ако перифразираме стиха на Галич: ″Убий, за да попаднеш сред елита!″ Това е ярък пример за връщането ″по-далеко от назад″. Подобни операции в съветско време не се провеждаха. Както не се случваха в онези времена непрекъснато убийства от скинхеди на хора с неарийска, т.е., моля за извинение, неславянска външност. Скинхедите, изглежда, също бързат да станат и те ″истински човеци″!

В миналото нямаше и такива масови изтезания и побои на задържани в милицията. Според изследвания на Института по социология на РАН и на обществения ″Комитет срещу изтезанията″ от миналата година, всеки пети руснак е ставал поне веднъж жертва на изтезания в милицията! А тъй като става дума предимно за мъже между 21 – 40 години, то от тази обществена група на изтезания е подлаган всеки трети руснак!

В своето заявление след отстраняването му от изборите Касянов каза, че ″страната окончателно тръгва по хлъзгавия път на обирническия тоталитаризъм″. Аз бих уточнил – по пътя на бандитския, а още по-точно - на фашисткия тоталитаризъм. Обирджиите не взривяват жилищни блокове, не тровят с газ, не изгарят цивилни и деца с напалм, и не започват войни за вдигане на рейтинга си.

Всеки е чувал формулата:

«Всеки народ си заслужава правителството».

Познавам нелошо руския народ. Като юноша през войната живях сред най-обикновени хора в провинцията, след това съм работил като преподавател в училище за работническата младеж, по-късно бях журналист на индустриална тематика и на края – вече след падането на режима на КПСС - бях неформален консултант на ″Съюза на трудовите колективи″, който обединяваше представители от почти цялата едра промишленост на СССР и по-късно на Русия. Този съюз бе създаден, за да способства за приватизацията на промишлените предприятия в полза на техните трудови колективи. (Т.е. със същата цел, която имаше и знаменитата полска ″Солидарност″ през 1981 г.) От целия свой опит изнесох дълбоко уважение към народа, към ″инженерно-работническата класа″, която в Русия представлява по-голямата част от това, което се нарича народ.

Ето защо сега, отлично представяйки си условията, в които съществуват работниците, притиснати от най-тежки всекидневни грижи – от борба за просто оцеляване, ми е много трудно да ги обвинявам в политическа пасивност. Напротив - според мен отговорна за утвърдилата се в страната диктатура и за бандитския държавен капитализъм е преди всичко интелигенцията, особено нейният т.н. елит. С други думи, смятам, че не народът, а ″всяка интелигенция си заслужава правителството″.

Сегашният елит на интелигенцията (или интелектуалният елит) ми напомня съобществото на жабите в терариум, пуснати там за прехрана на питоните. Земноводните си живеят живота в терариума, занимават си се с техните жабешки дела, надпреварват се взаимно, коя е по-красива, по-важна и т.н., докато някой от питоните не зейне и

налапа една от тези гадинки.

Тогава те се стряскат и се поотдръпват малко настрана от хищника-питон, като се стараят да не забелязват, как посетримата им, шавайки с крачета потъва в питоновото гърло. А скоро отново, сякаш нищо не се е случило, се заемат със своите жабешки дела: защищават си дисертациите, издават си книгите, заседават в различни граждански обединения и форуми, включително и към Главния Питон на терариума.

Нека разширим сравнението. Интелектуалните руски жаби въобще не обръщат внимание, на това как зле живеят редовите земноводни около тях, как масово измират те. Е, наистина, някои жаби гръмогласно заявяват своята любов към Великото жабешко племе, но дълбоко в душата си презират редовите жабчета.

Така питоните имат широко поле за действие...

В повечето от страните на Източна Европа интелигенцията тясно си сътрудничеше с представителите на ″народа″ и там възникваха масови движения против авторитарните просъветски режими.

Спомням си, как Едуард Голдщукер, председател на Съюза на писателите на Чехословакия в епохата на Пражката пролет, специалист по Кафка, т.е класически, изтънчен интелигент, разказваше в беседа с Джордж Урбан по радио ″Свободна Европа″:

″През 68-ма година ние, чехословашките дисиденти, чиито собствени връзки с народа бяха доста тесни, бяхме поразени, когато разбрахме, че не само съветските ръководители се боят от руския народ, но, което беше още по-ужасно, че и много съветски инакомислещи също живеят в страх пред своя народ! Те си представяха този народ като някаква тъмна, непросветена маса. Като маса, която ще ви залее и погълне, ако не се защищавате с бариери от нея″.

При такова отношение към народа не можеше руската интелигенция в съдружие с ″просветената″ номенклатура на КПСС да изгради някаква друга демокрация освен ″управляемата″.

В кризисни периоди, когато държавната власт се клати, както беше в епохата на перестройката или през есента на 1993 г., влиянието на елитната интелигенция, която има широк достъп до средствата за масова информация и до властта, става особено голямо, често решаващо.

Но руските знатни интелектуалци само се озъртаха

за да налучкат накъде духа вятърът. Тогава те не предложиха на страната нищо от онова, което бяха длъжни да предложат (и което предлагаха интелектуалците в Източна Европа!), нищо от онова, което можеше да помогне да се избегне последвалото гибелно развитие.

Писал съм многократно на какво бяха длъжни да настояват интелектуалците тогава, затова сега ще изброя накратко само най-важното.

На първо място да искат отстраняване от работа в държавните органи и от изборни политически длъжности на членове от номенклатурата на КПСС от висше и средно ниво, както това беше сторено в развитите страни на Източна Европа след рухването на съветската империя. Това в частност означава, че не биваше да бъде допускан до властта и другарят Елцин! Той трябваше да бъде отстранен още от ″Междурегионалната депутатска група″, която му послужи за стартов трамплин.

Особено настойчиво и грижливо трябваше да се разгони КГБ, което също бе направено в някои източноевропейски страни.

Дори само тези мерки щяха да променят вектора на развитие на страната!

Освен това в никакъв случай не биваше в Русия да се допуска въвеждането на капитализма. За пръв път в историята се извърши опит за внедряване на капитализъм в промишлено високоразвита страна. В резултат на това по-голямата част от промишлеността рухна под натиска на западната конкуренция и на родната корупция и хиперинфлация. Всички свързани с промишлеността работници се оказаха в обречено положение. Особено безумен бе опитът да се въвежда капитализъм, оставяйки на власт по-голямата част от номенклатурата на КПСС и КГБ – престъпна общност от убийци и потенциални грабители.

Тъкмо те, след като завладяха в хода на Чубайсовата приватизация апетитни късове от държавата собственост, създадоха уникалния, невиждан никога до сега номенклатурно-бандитски капитализъм. В Русия пътят към пазара трябваше да се прокарва чрез еволюционно развитие на груповата собственост на наемните работници с помощта на принципно нов кооперативен механизъм на разширено възпроизводство. Още повече, че и на Запад има примери за такова успешно развитие през последните 40-50 години.

И накрая, не трябваше по никой начин да се подкрепя конституционният преврат на Елцин през 1993 г. и да се приема днешната царистка конституция, която дава на президента самодържавна власт, прикрита зад смокиновите листенца на правата на човека. През онази далечна вече есен в Русия фактически бе реставрирана в нов вид конституционната монархия без монарх.

Това също е пример за връщането

″по-далеко от назад″!

А елитът на руската творческа интелигенция яростно, в стилистиката на 37-ма година подкрепяше настъплението на Елцин срещу Върховния Съвет и го поощри да извърши конституционен преврат.

Така президент-монарх стана човекът, заповядал по съветско време разрушаването на Ипатиевския дом, където бе застрелян последният руски монарх заедно със семейството си. Да се разруши, а мястото, на което се издигал този дом, заповядал да се асфалтира! Каква дяволска ирония! Същият Елцин много скоро ″оправда доверието″ на либералната интелигенция: за да вдигне рейтинга си, започна зверската война в Чечения, чието пагубно значение ще оценим едва в бъдеще. А на финала, преди да падне завесата на неговото царствуване, ни ощастливи и с приемник.

Изобщо в нашата история, особено в най-новата, добре си личи дяволското дело!

Ако бях вярващ, то щях да говоря на тази тема с цялата си сериозност. Затова пък съвсем не на шега съм формулирал за себе си следната максима: ″Невъзможно е да се очерни режимът в нашата страна по простата причина, че той е по-черен и от най-черната ни представа за него!″ Живееш си, попривикваш към нивото на господстващото насилие и свинство, но ето, че изведнъж нещо се случва - и пред теб зейва нова черна, дяволска пропаст на злото, на която и дъното не ѝ се вижда! Примери за такива сривове са и

нацистката жестокост на руските войски в Чечения,

и освобождението на заложниците (освобождение от живота!) с помощта на газ или огнепръскачки, и споменатата история с Калоев, или пък средновековният, палачески садизъм, с който в момента убиват в затвора Василий Алексанян, бившия вицепрезидент на ЮКОС.

Малко по-иначе, но много мощно и точно описва днешното връщане назад Юрий Афанасиев в статията си ″Изобличавам и обвинявам″:

″Ние все още не сме осъзнали факта, че същността на съвременното обществено устройство на Русия продължава да се определя от съвършено същото, което определяше същността на нацизма и на сталинизма: античовечността.

Точно това е истината. Не от безчовечността – безчовечност означава безчувствено, безразлично отношение към човека… А античовечност имаме, когато самият живот не струва и копейка, когато властва готовността да се убива – и индивидуално, и масово″.

Обобщавам. Обратното движение на Русия по принципа ″по-далеко от назад″ може с голяма вероятност да продължи и по-нататък, чак до самия предел -- до гибелта на страната. За да предотвратят нейното разпадане (в резултат на продължаващо измиране на населението и на очакваната икономически криза), е напълно възможно кремълските обитатели да посегнат към оръжието за масово унищожение. Току що генерал Балуевски, началникът на генералния щаб заяви, че в ″случай на заплаха (!) за Русия или за нейните съюзници (!!), руската армия може превантивно (!!!) да задейства ядрено оръжие″.

Ако това се случи, тогава всички и в Русия, и около нея ще се окажат в такава черна яма, каквато дори и фантазията на Владимир Сорокин не може да предвиди..