Доклад на Центъра за изследване на демокрацията

ВСС и главният прокурор не оправдават очакванията за борба с корупцията

ВСС и главният прокурор не оправдават очакванията за борба с корупцията

Главният прокурор и Висшият съдебен съвет не оправдават очакванията, че ще има напредък в противодействието на корупцията и организираната престъпност. Такъв е един от изводите в доклада на Центъра за изследване на демокрация на тема "Корупция и антикорупция в България (2012 – 1013 година)", представен в петък. Разработката е осъществена с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт".

"Равнището на корупцията не се променя практически. Няма промяна в средата, която благоприятства развитието на корупцията. Противодействието има два аспекта - начинът на организация на взаимодействие между гражданите и държава, а другият аспект е наказателното преследване на отклоненията", заяви Александър Стоянов, директор на научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията.

Според доклада продължава да има засилен интерес на политици и финансови-икономически групировки към висшите позиции в съдебната власт и към управляващия я кадрови орган в лицето на Висшия съдебен съвет. Трайна практика остават задкулисните политически договореност и опити за влияние в съдебната власт.

От Центъра за изследване на демокрацията упрекват главния прокурор Сотир Цацаров в намеса в политическите процеси.

"Стремежът към публичност и засилена активност на главния прокурор по актуалните скандали и проблеми създава усещането за прекомерна активност по конкретни поводи, неизбежно водеща до пряка намеса в политическия процес. Резултатът е недобър баланс между усилията на прокуратурата да е по-публична и допустимата публичност с оглед обосноваването на обвинителните тези и защитата на законността", се казва в доклада.

Той съдържа и критики към ВСС за начина, по който Цацаров бе избран на тази позиция в края на 2012 година. Неправителствената организация отчита, че ВСС е успял да създаде условия за състезателност и публичност на процедурата и изборът на Цацаров е доказателство, че дори и в такава среда може да се случи предопределен и непрозрачен избор.

"В условията на състезателност и публичност (изборът – бел. ред.) може да бъде предопределен и непрозрачен, особено, ако състезателността е привидна, а процедурата е манипулирана", се казва в доклада.

Към ВСС имаше много критики, че нагласяват правилата за избор на главен прокурор, за да се улесни изборът на Сотир Цацаров. Специално за него бе възприето, че кандидатурата му ще бъде гласувана първа, а гласуването ще се проведе не с бюлетини, което би показало колко точно гласове има и за другите двама кандидати, а с електронната система.

Системата показва само гласовете "за" Цацаров и не дава представа каква е подкрепата за другите. В крайна сметка конкурентите на Цацаров в лицето на Галина Тонева и Борислав Сарафов дори не бяха подложени на гласуване, защото предварително посоченият фаворит спечели необходимите му гласове.

Според проучването на Центъра за изследване на демокрацията равнището на корупция не се е променило съществено през 2013 година спрямо преходната година, въпреки назначаването на новия главен прокурор, а доверието в държавните институции остава изключително ниско. "Неясни и безрезултатни остават действията на законодателната и изпълнителната власт за противодействие на корупцията", е друг основен извод в доклада.

Въпреки това той отчита, че от 1999 г. досега нивото на корупцията е намаляло двойно.

Ако през 1999 година 29% от хората са извършили корупционни деяния, то през 2013 година те са 14 процента. Един процент е равен на 65 000 души. "Като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп. Основна причина за това е липсата на промяна в средата, която благоприятства това явление", допълни Александър Стоянов.

Изследването не е успяло да отчете някакви действия на властите по отношение на монополите и сочените в обществото като олигарси.

"Все пак се отчита тенденция, според която хората все по-малко са податливи на корупция. Корупцията вече е станала нещо като обичайно поведение. А в хората има създадена
представа, че с корупция проблемите могат да бъдат решавани", сочи докладът.

Директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова смята, че антикорупционните органи у нас не работят достатъчно ефективно. В това число влизат БОРКОР, ресорната парламентарна комисия, тази във ВСС и
комисията за конфликт на интереси.

"Много бях разочарована, когато се запознах с резултатите от проучването. В доклада няма отбелязани успехи във връзка с противодействието на корупцията. Съгласно това изследване корупцията е останала на същото ниво - това е много тревожен факт. В България все още съществува среда, която способства за разцвета на корупцията", заяви Регине Шубер, ръководител на бюрото в България на фондация "Фридрих Еберт". По думите ѝ са нужни решителни мерки срещу корупцията по високите етажи на властта.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?