Огромна част от прокурорите смятат, че прокуратурата не работи добре

Общо 2/3 от тях знаят за случаи на натиск, корупция или неетично поведение

Огромна част от прокурорите смятат, че прокуратурата не работи добре

Общо 82 процента от прокурорите смятат, че прокуратурата не работи добре. Има ясен консенсус сред обвинителите за необходимостта от по-мащабни и осезателни реформи в работата на прокуратурата. Общо 2/3 от прокурорите споделят, че знаят за случаи на оказван неправомерен натиск, корупционно или неетично поведение.

Обвинителите споделят, че натискът върху тях идва както от висшестоящите прокурори, така и отвън от влиятелни политически и икономически кръгове. Сред най-честите форми на неетично и корупционно поведение, прокурорите посочват злоупотребите с власт от страна на шефовете им, избирателно самосезиране, както и поддаване на натиск от влиятелни политически и икономически фактори.

Клиничните показатели за състоянието на държавното обвинение бяха оповестени в понеделник чрез социологическото проучване на агенция "Глобал метрикс", извършено по поръчка на неправителствената организация Български институт за правни инициативи. Изследването е национално представително. Общо 450 прокурори, или 1/4 от всички прокурори в страната, са участвали в него, които са. Проучването е анонимно.

Оценките в изследването засягат само мандата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров.

Има нужда от реформа

Общо 40% от обвинителите споделят, че реформите на Цацаров са с малък обхват и все още липсват значими реформи. Около 23% от интервюираните са на мнение, че дори е налице влошаване. На този фон една трета от прокурорите (31%) смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор са налице значими промени към подобряване на работата. Най-негативно са настроени прокурорите от най-ниските районни нива на системата.

Изследването показва недвусмислено, че съдебната система има нужда от огромни реформи. Според 83% от прокурорите процесът по оценяването на тяхната работата (атестирането) не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа.

Според прокурорите формалното атестиране влияе негативно на мотивацията за качествена работа на отделния прокурор, а в същото време е предпоставка да се пропуска възможността за надеждна обратна връзка и открояване на слабости и пропуски в работата на всеки обвинител.

Кадруването не е справедливо

Обвинителите смятат, че в тяхната система не са създадени безспорни и справедливи механизми за кариерно израстване и назначаване на административни ръководители

"Усещането на прокурорите е, че в системата на прокуратурата не са създадени надеждни условия в йерархията да израстват хора само на база на личните им и професионални качества", се казва в изводите от проучването.

Подобно на конкурсите за повишаване, конкурсите за избор на прокурорски шефове се ползват със слабо доверие. Общо 53% от прокурорите смятат, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не избира най-добрите кандидати. Над две трети от прокурорите смятат, че в йерархията на прокуратурата не израстват хората с най-добри морални и професионални качества. Едва една четвърт (24%) са на обратното мнение.

Проблемите са видими и в процеса по налагане на дисциплинарни наказания. Сред прокурорите доминира мнението, че наказанията не се прилагат еднакво за всички. На това мнение са над две трети от прокурорите. Общо 16% от интервюираните смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване.

"Тази, заедно с останалите характеристики на средата, създава едно устойчиво мнение за липса на справедливост, обективност и равно третиране на самите прокурори и се отразяват на усещането за независимост на отделния прокурор", е един от изводите в изследването.

Проблем със случайното разпределение

Проблеми със случайното разпределение продължава да има в прокуратурата. Понякога прокурорите получават устни указания от висшестоящи прокурори по конкретни дела.

Според 41% прокурорите в тяхната прокуратура има случаи при разпределение на преписките, при които не е бил спазен принципът за случайното разпределение. Според 24% от прокурорите причините са свързани със специализацията на отделните прокурори, а според други 17% - няма някакво убедително обяснение за тези практики. Общо 12% от прокурорите споделят, че без обяснение някои дела са взети от един прокурор и връчени на друг без обяснение.

През последният месец скандалите със случайното разпределение на делата разтърсват система на съдилищата. Във фокуса на вниманието е Софийският градски съд заради делата за фалита на "КТБ" и казуса с "гнилите ябълки", оповестен от френския посланик Ксавие дьо Капан.

Брюксел е основният фактор за реформите

Според 48% от прокурорите наблюдението на Брюксел върху България трябва да продължи, защото е основен фактор за продължаване на реформите.

Според 27% от прокурорите мониторингът е важен инструмент за постигане на промяна, но ефектът му може да бъде подобрен, ако се правят по-точни констатации и препоръки. Други 26% са на мнение, че само чрез натиск от страна на ЕК съдебната система и в частност прокуратурата могат да постигнат някакви позитивни промени.

Има и критици на докладите, като техните аргументи са в прекалено общите и политически послания, които не показват познаване на реалностите в българската съдебна система и прокуратура. На това мнение са общо 47% от интервюираните.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?