За какво лечение НЗОК трупа дългове в чужбина?

Анализът на причините остава тайна година след скандала, отнесъл бившия шеф на здравната каса

За какво лечение НЗОК трупа дългове в чужбина?

Стотиците милиони задължения на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към чужди фондове за лечението на българи в ЕС се трупат основно за оказване на спешна помощ и лечение на временно пребиваващи. Едва 10%-15% от годишния разход е за планово лечение на българи, които не могат да получат лечение у нас.

Това показват данни на НЗОК за разходите ѝ в периода 2015-2018 година, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

За 4 години платените от НЗОК суми за лечение на българи в ЕС нарастват повече от двойно – от 30 на 70 млн. лева.

От тях между 60% и 70% са за оказване на спешна и неотложна помощ в друга държава членка с европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Между 20-25 на сто са за медицинска помощ на дългосрочно командировани от български компании и институции служители и техните семейства, както и за пенсионери, регистрирали се в здравната система на държава, в която работят техни близки. И едва 10-15% са за планово лечение на българи, които не могат да се лекуват тук, в това число и деца.

Година след скандала с дълговете няма анализ за причините

Дългът на НЗОК към чуждите здравни каси беше в основата на скандала, който се разрази точно преди година и доведе до оттеглянето на бившия ѝ управител проф. Камен Плочев . През февруари миналата година Плочев поиска актуализация на бюджета на НЗОК заради задълженията към чуждестранни фондове, които към онзи момент бяха с общ размер 271 млн., от които 133 млн.лева - просрочени. Това провокира конфликт между него и здравния министър Кирил Ананиев, който настоя институцията да се разплаща в рамките на вече гласувания ѝ бюджет.

В резултат на това от тази година НЗОК разполага с удвоен бюджет за лечение в чужбина, с който трябва да изчисти дълговете си до 2021 г .

И до момента обаче НЗОК не е представила публично анализ относно причините за дълговете и има ли в крайна сметка нещо нередно в тях, каквито спекулации се появиха в разгара на скандала . Или просто проблемът се изчерпва с грешно бюджетиране и подценяване на разходите в последните години. Липсва и анализ на последиците от просрочените задължения, като НЗОК панически отрича това да е причина за отказ на лечение на български граждани в ЕС, макар пациенти да твърдят друго.

За сметка на това общественият дебат се фокусира върху проблемите на плановото лечение. Представители на надзорния съвет на НЗОК, лекари, БЛС и дори новият управител на касата д-р Дечо Дечев лансираха тезата, че е добре повече средства да остават за лечение у нас, като се създадат условия терапиите да се провеждат тук, а не в чужбина. Това беше и един от аргументите за закриването на Фонда за лечение на деца и прехвърлянето му в НЗОК, което трябва да се случи от 1 април, но правилата, по които ще стане, са все още неясни.

НЗОК дължи 286 млн. лв, от които 135 млн. лв. са просрочени

Дългът на НЗОК към чужди фондове за лечението на българи в ЕС е нараснал с 26.7 млн. лева за година, а просрочените задължения са се увеличили с 15.8 млн. лева.

Към края на 2017 г. общите задължения на НЗОК към чужди каси са възлизали на 259.1 млн. лева, а към края на 2018 г. те са достигнали 285.8 млн. лева.

Просрочията, които не са погасени след изтичането на законовия срок от 18 месеца според европейския регламент, са били 119.4 млн. лева в края на 2017 и 135.2 млн. лева в края на 2018 година. Реално, от скандала през миналия февруари, до края на годината просрочените задължения са нараснали само с 2.2 млн. лева.

За какво плаща НЗОК?

За 4 години платените от НЗОК суми за лечение на българи в ЕС нарастват повече от двойно – от 30 на 70 млн. лева.

Касата плаща само за лечение в рамките на ЕС по три направления:

За оказване на спешна помощ на българи при престоя им в друга страна (с европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) - документ, въз основа на който при престоя си в друга държава членка на ЕС здравноосигурените лица могат да ползват спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ според законодателството на съответната държава на престоя.

За лечение на дългосрочно командировани служители и техните семейства и пенсионери, чиито роднини работят в друга държава-членка (с формуляр S1) - с този формуляр лечение получават командировани от български фирми и институции служители и техните семейства, но и български пенсионери, които се регистрират при свои работещи близки в държава от ЕС. С този формуляр те ползват в държавата по пребиваване медицинска помощ в пълен обем, гарантиран и за местните осигурени лица, но сметката плаща НЗОК.

За планово лечение на българи, които не могат да бъдат лекувани в България (с формуляр S2)- когато лечението не се извършва у нас или при невъзможност за провеждането му в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в България. Отчитат се също прогнозата за резултата от лечението, както и дали е с еднаква ефикасност у нас и в други държави.

Основните разходи са за спешна помощ и временно пребиваващи

През 2015 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 30.1 млн. лева за 17 000 случая. От тях 20.5 млн. лева за спешно и неотложно лечение срещу предоставена ЕЗОК; 8.5 млн. лева за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1 и 1.1 млн. лв. са за планово лечение с формуляр S2.

През 2016 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 37.2 млн. лв. за 28 000 случая. От тях 23.5 млн. лв. за спешно лечение; 8 млн. лева за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1; 5.7 млн. лв. са за оказано планово лечение с формуляр S2.

През 2017 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 57.2 млн. лева за 47 000 случая. От тях 37.7 млн. лв. са за спешна помощ, 12.3 млн. лева за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1 и 7.1 млн. лева за планово лечение с формуляр S2.

През 2018 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 71.5 млн. лв. за 51 000 случая. От тях 47.6 млн. лева са за спешна помощ; 16.2 млн. лева са за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1 и 7.5 млн. лв. са за планово лечение с формуляр S2.

Основната част от разходите на НЗОК за лечението на временно пребиваващи с регистрационния формуляр S1 са в Германия, като от 2015 до 2018 г. възстановените от касата суми са нараснали от 2.3 млн. лева на 8 млн. лева. Възстановените на Франция суми са нараснали в този период от 622 000 лева на 2.3 млн. лева. Възстановените на Испания суми варират рязко – от 204 хил. през 2015 г., 0 лева през 2016 г, 164 000 през 2017 г. и 3.5 млн. лева през 2018 година. По около 3 млн. лева годишно плаща НЗОК за лечение в Австрия с този регистрационен формуряр.

Не само сумите, но и формулярите, които НЗОК издава за лечение на временно пребиваващи, са повече от тези за планово лечение на българи.

През 2015 г. НЗОК е издала 2322 формуляра S1 за лечение на временно пребиваващи и 348 формуляра S2.

През 2016 г. издадените формуляри S1 за временно пребиваващи са 3 534, а за планово лечение - 646.

През 2017 г. са издадени 2 959 формуляра S1 за временно пребиваващи и 632 за планово лечение на българи.

През 2018 г. издадените формуляри S1 за временно пребиваващи са 3056, а тези за планово лечение ( S2) – 609.

По-малко от половината случаи на планово лечение в ЕС са на деца

Увеличението на издадените формуляри и разходите на НЗОК за планово лечение след 2016 г. се дължи на промяна, свързана с работата на Фонда за лечение на деца. Дотогава формулярите за планово лечение S2 и цялата сума за лечението на децата беше покривана от детския фонд.

От април 2016 г. след извършена промяна в ръководството и дейността Фонда за лечение на деца (ЦФЛД), разходите за планово лечение на децата с формуляр S2 се поемат от НЗОК, а за сметка на детския фонд остават логистичните разходи по път, престой, преводачи, разходи за придружител, както и хонорари на лекари и допълнителни медицински услуги, които не се покриват от формуляра. Досега Фондът за лечение на деца покриваше тези разходи с 12 млн. лева годишно, които занапред ще се прехвърлят като субсидия към НЗОК.

До края на 2016 г. чрез ЦФЛД в НЗОК са постъпили и обработени 107 броя заявления, завършили с издаване на един или повече формуляри S2 за планово лечение на съответното дете в лечебно заведение на територията на държава от ЕС. За този период, след разглеждане на постъпилите преписки, са издадени 106 разрешения за планово лечение в чужбина (от издадените общо 230 разрешения за 2016 г.) и 171 формуляра S2 (от издадени общо 546 за 2016 г.)

През 2017 г. чрез ЦФЛД в НЗОК са постъпили и обработени 87 броя нови заявления (както и получени заявления през предходната година, с искане за издаване на нови формуляри), в резултат на което са издадени 89 разрешения за планово лечение в чужбина (от издадените общо 190 разрешения за 2017 г.) и 274 формуляра S2 (от общо издадените за годината 632 формуляра).

През 2018 г. чрез ЦФЛД в ЦУ на НЗОК са постъпили и обработени 65 нови заявления (както и получени заявления през предходната година, с искане за издаване на нови формуляри), в резултат на което са издадени 64 разрешения за планово лечение в чужбина (от издадените общо 150 разрешения за 2018 г.) и 256 формуляра S2 (от общо издадените за годината 609 формуляра).

Възрастните най-често заминават за планово лечение в ЕС за:

Онкологични заболявания (хематологични, нервноендокринен тумор на панкреас, карцином на бял дроб, ретроперитонеален Ту, карцином на матка и яйчници; чернодробни метастази при карциноми — за специфична пептид-радиорецепторна радиотерапия; малигнен меланом на хороидеята - за органосъхраняващо лечение с протонтерапия; сарком на Юинг, хондросарком на таза; мозъчни тумори, урологични онкозаболявания и др.);

Очни заболявания (рецидивиращи отлепвания на ретината - усложнени и комбинирани, корнеална дистрофия/левкома на роговицата, вродена глаукома и др.);

Ортопедични заболявания (костни тумори и състояния след резекция и ендопротезиране, за смяна на импланти, хроничен остеомиелит, инфектирани ендопротези);

Състояние след трансплантация в чужбина на органи (бъбрек, бял дроб) или след алогенна костно-мозъчна трансплантация при малигнени хематологични заболявания - за лечение, контролни прегледи и проследяване;

Редки заболявания и други (хемангиоми, лимфангиоми, артерио-венозни малформации, лимфедеми, липоматоза, атипичен хемолитично-уремичен синдром).

Децата най-често заминават за планово лечение в ЕС за:

Ортопедични операции - коригиращи операции при детска церебрална парализа ДЦП, при костна дисплазия, при идиопатична сколиоза или др. гръбначни малформации; сарком на Юинг или хондросаркоми - за комплексно лечение, вкл. с ортезолечение;

Мозъчни тумори, абдоминални тумори, невробластоми, рабдомиосаркоми, хепатобластоми - за комплексно лечение (оперативно, химиотерапия, лъчелечение);

Очна патология (ретинобластоми, вродена катаракта, вродена глаукома, ретинопатия на недоносеното) - за интраартериална химиотерапия, прегледи с МРТ под наркоза, за оперативно лечение, последващи контролни прегледи;

Злокачествени хематологични заболявания - за химиотерапия и имуноонкологична терапия (често с лекарствени препарати, които липсват в България);

Необходимост от трансплантация на орган (черен дроб, бъбрек) или стволови клетки (при остри левкемии рефрактерни на терапия, анемия на Фанкони) - за предварителни изследвания и/или химиотерапия като подготовка за трансплантация;

Чернодробни заболявания (вродена атрезия на жлъчни пътища, варици на хранопровода и портална хипертония - за оперативно лечение или подготовка за трансплантация;

Контролни прегледи и изследвания след проведената трансплантация в чужбина; след извършена алогенна трансплантация на стволови клетки в чужбина

Ларингеална папиломатоза - за лазер-лечение, специална ваксина и лекарствени препарати, които не се прилагат България;

Оперативно лечение или емболизации при вродени аномалии в лицево - челюстната област или мозъчно-съдови АВ -малформации

Лимфангиом на езика или на шията - за лазер-лечение и склеротерапия с Блеомицин, склеротерапия с ОК - 432 (пицибанил);

НЗОК се е споразумяла с 4 държави и на 5 е обещала разсрочено разплащане

През 2018 г. са проведени двустранни срещи с партньори от Австрия, Германия, Швейцария и Кипър и са били постигнати споразумения за поетапно погасяване на суми по постъпилите искове от тези четири държави. През 2019 г. ще бъдат възстановени суми по постъпилите през 2016 г. и 2017 г. в НЗОК искове от тези държави.

НЗОК е получила напомнителни писма от Гърция, Литва, Малта, Словакия, Словения и Чехия за просрочени суми по техни искове и е е поела ангажимент за поетапно погасяване. През 2019 г. ще бъдат възстановени суми по постъпилите през 2015 г. и 2016 г., както и ще бъдат възстановени суми по постъпили в НЗОК през 2017 г. искове от четири от посочените пет държави. 

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кандидата на ИТН за премиер?