За разлика от ЕК, Стойнев не вижда проблем за "Южен поток"

Министърът се опитал, но не е успял да убеди еврокомисаря, че законовите поправки за проекта не нарушават правилата на ЕС

Драгомир Стойнев. Сн. БГНЕС

Проектът "Южен поток" няма да бъде прекратен, а Европейската комисия е била погрешно информирана от ГЕРБ, че приетите на първо четене законодателни промени целят да извадят проекта от обхвата на европейското законодателство. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драговир Стойнев в четвъртък след разговор в Брюксел с еврокомисаря Гюнтер Йотингер.

 

Срещата се проведе заради заплахата от стартиране на две наказателни процедури срещу България – една заради "Южен поток" и втора - заради опита да бъдат отнети лицензиите на евлектроснабдителните дружества.

България върви в правилна посока за спазване на европейското законодателство и няма причини да отлага строителството на газопровода, каза Стойнев след разговора с Йотингер.

Той допълни, че е предоставил на комисаря достатъчно информация, която показва, че България по никакъв начин не нарушава европейската правна рамка с готвените промени в закона за енергетиката.

"Аз бях доста изненадан от факта, че опозицията в България може би погрешно го е информирала. Може би тяхното желание е отново да бъде спрян. Това по никакъв начин не отговаря на интересите на страната. Комисарят Йотингер изрично заяви, че както Русия, така и "Газпром", са важен партньор на Европа и че този проект е важен за доставки на природен газ за Европа", каза министърът.

Неофициално от Европейската комисия коментираха пред Mediapool, че еврокомисарят Йотингер не е бил грешно информиран и е наясно с готвените поправки в енергийния закон за "Южен поток". Това е било казано достатъчно ясно, за да бъде разбрано от министър Стойнев. От Еврокомисията не скриха, че са изненадани от интерпретациите му на разговора с Йотингер. Еврокомисарят е дал да се разбере, че България има проблем не само с морската част на газопровода, но и с наземната, тъй като не са спазени европейски изисквания.

Съгласно законовите поправки, внесени от двама депутати от левицата, морската част на "Южен поток", която навлиза на 24 км в българска територия (териториални води и суша), ще се счита за интерконектор, а не за газопровод. По този начин проектът на "Газпром" ще бъде изключен от правилата на Третия енергиен пакет на ЕС.

В началото на април ЕК е изпратила писмо до Стойнев и говорител на еврокомисаря Йотингер тогава коментира, че след като бъде получен отговор, ще се решава за евентуални бъдещи действия.

От кабинета на Йотингер не коментираха какъв е резултатът от срещата, но съобщиха, че предстои още една среща на комисаря с министър Стойнев преди промените да бъдат гласувани на второ четене.

 

ЕК посочва, че европейското законодателство се прилага за инфраструктура под юрисдикцията на ЕС – в случая българските териториални води и изключителна икономическа зона. Дължината на наземния участък от т.нар. "морски газопровод" е без значение за оценката на ЕК по предложените законодателни промени.

 

Освен това ЕК има принципни притеснения относно междуправителствените споразумения на България и останалите европейските страни, през които е планирано да мине газопровода, и Русия. В края на миналата година ЕК заяви, че тези споразумения не отговарят на европейското законодателство, поради което засегнатите страни от ЕС упълномощиха еврокомисаря Йотингер да преговаря с Русия да се изготвят правила за експлоатация за "Южен поток" в съответствие с правилата на ЕС, които могат да служат като основа за адаптиране на междуправителствени споразумения.

Ако "Южен поток" бъде изграден в нарушение на европейските закони, включително и по отношение на обществените поръчки по проекта, или ако бъде експлоатиран в нарушение на европейските правила, ЕК заяви, че ще предприеме необходимите стъпки, за да осигури прилагането на законодателството на ЕС.

 

През март, след задълбочаването на кризата в Украйна и анексирането на Крим от Русия, ЕК обяви, че замразява преговорите с Москва за "Южен поток". Преди седмица Европарламентът гласува с огромно мнозинство резолюция за спиране на проекта. Въпреки това българското правителство продължава да твърди, че строителството на наша територия ще започне още тази година, а според шефа на "Южен поток България" Игор Елкин, това ще стане през май или юни.

 

Стойнев обяснил, че законовите промени не са окончателно приети

 

Министър Стойнев не коментира целия комплекс от проблеми, свързани с проекта, като от обясненията му се разбра единствено, че експертните разговори между София и Брюксел ще продължат и че евентуалните предложения за промени в закона ще бъдат обсъдени с ЕК преди второто четене в българския парламент.

 

"Разбира се, съгласен съм - трябва да се спазва европейското законодателство. Затова и обясних подробно на комисар Йотингер, че законодателните промени още не са приети. Те са на първо четене. Опозицията в България може да предостави свои предложения в рамките на дебата. Ние ще се съобразим с тях, ако, разбира се, са адекватни. Нормално е когато един газопровод, който идва от трета страна към Европа, да има преден терминал на сушата. В морето няма как да има достъп на трета страна", коментира Стойнев пред български репортери в Брюксел и отново повтори, че "морската част на "Южен поток" по нищо не се отличава от сега действащите и от бъдещите газопроводи, които ще се правят към Европа".

 

Притесненията на ЕК са, че планираните поправки изключват от действието на европейското законодателство приемния терминал на бъдещия газопровод, който ще минава под Черно море и ще излиза от него на варненския бряг. Така на терминала, който е на българска, а следователно и европейска територия, няма да имат достъп доставчици различни от "Газпром", а това нарушава Трети енергиен пакет на ЕС.

Стойнев е обяснил на Йотингер, че друго решение е технически невъзможно.

 

"Комисарят Йотингер е бил информиран, че приемният терминал ще бъде на 20-ия километър на територията на Република България. А той ще бъде на втория километър. Разбирате , че разликата е огромна и тогава си задаваме въпроса защо по-рано не може да се присъедини трета страна. Аз обясних на комисаря Йотингер, че ако технически е възможно трета страна да има достъп до тръбата на 300-400-500 метра дълбочина или на 50 метра дълбочина под морското равнище, ние ще се съобразим. Ако технически е възможно да се изгради приемен терминал в морето, ние ще го направим. Но за съжаление това не е направено", разясни Стойнев.

 

Запитан има ли шанс ЕК да се съгласи, че част от газопровода на територията на България всъщност е интерконектор, министърът отговори: "Не, не може да става дума за интерконектор. Пак казвам, газовата директива важи за територията на ЕС. Тя не може да важи за един газопровод, който идва от трета страна и който завършва на 2-ри километър на българска територия".

 

Министърът е предоставил протоколите, подписани между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за сухопътната част от газопровода на българска територия. "На първата среща експертите не са имали забележки", информира той.

 

Опозицията иска да саботира проекта и да го провали

 

По думите му опозицията иска да саботира проекта и да го провали, както преди е провалила АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас-Александуполис".

 

"Представителите на опозицията желаят да саботират проекта, защото за тях сега са важни европейските избори. Те казват, че тези избори са за Европа или против Европа. Аз казвам, че тези избори са за България. Искаме ли България да остане само членка, която казва "да“ и да се съгласява с всичко. Или искаме да се борим за националните си интереси. Да бъдеш член на ЕС не означава да казваш на всичко "да“. Ние имаме национални политики, ние имаме национални интереси, ние имаме и национални решения и ги отстояваме", коментира Стойнев.

Обърнах внимание на комисаря, че изцяло изпълняваме изискванията на ЕК за либерализацията на енергийния пазар. Желанието ни е през 2015 г. да имаме пълна либерализация на този пазар, заяви той.

 

Чрез либерализирания пазар ще има по-добри цени на елекроенергията за българското население, каза Стойнев и припомни, че вече са факт намалението на таксата за пренос и достъп, намаляването на студения резерв от 1040 МВт на 500 МВт, както и отделянето на ЕСО от НЕК.


Тази година ще имаме балансиран пазар и енергийна борса, но догодина трудно ще либерализираме пазара при наличието на дългосрочни договори, каза Стойнев. Той повтори, че договорите с централите от комплекса "Марица" изцяло изкривяват пазара. Не можем да бъдем конкурентни, коментира министърът, като уточни, че този въпрос е залегнал при срещата му с еврокомисаря по въпросите на конкуренцията Хоакин Алмуня.


Изходът е заедно с ЕК да намерим решение на този проблем, посочи Стойнев. По неговите думи досега ЕК не е била информирана за този проблем. Министърът заяви, че неговото желание и желанието на правителството е да има либерализиран енергиен пазар в България.

Още по темата
Още от Бизнес