Законът за конфискацията отново пред оттегляне

Новият законопроект за отнемане на незаконно имущество е на път да катастрофира за втори път, след като правната дирекция на Министерския съвет отхвърли ключови текстове от него. Юристите на МС посочват в анализа си, че предложенията на правосъдния министър Маргарита Попова и екипа ѝ ограничават основни конституционни права.

В началото на година законопроектът бе внесен за първи път в МС, но бе тихомълком изтеглен и даден за анализ на Венецианската комисия към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. След близо година работа и почти пълно преработване, комисията върна закона с положително мнение.

В становището на международния орган имаше обаче условие, че Народното събрание трябва да излъчва своите трима представители (от общо 5 членове на комисията "Кушлев") с мнозинство от 160 гласа. От Венецианската комисия заявиха, че българските власти са се съгласили с тази важна предпоставка.

След това обаче правосъдното министерство изтри тази част без коментар. Независими експерти и редица влиятелни неправителствени организации също се обявиха против предложенията на Министерството на правосъдието с мотиви, сходни на тези на правителствените юристи.

"Създава се съмнение (в законопроекта) за отнемане от държавата на частна собственост на гражданите при условия и ред, недопустими по конституция", пише в мнението на правителствените юристи, цитирани от "Дневник". В документа се казва още, че държавата трябва да защитава частната собственост, а не да посяга на неприкосновеността ѝ.

Ако проектът бъде приет в този му вид, комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, популярна като "Кушлев, "ще получи право да започва дела за отнемане на имущество срещу неосъдени лица. Под прицела ѝ ще попаднат и трети лица, придобили имущество, за което има съмнение, че е купено от престъпници. Условието е хората да не могат да докажат произход на имущество или спестявания в размер над 60 000 лева, натрупани в последните 20 години.

"Ако наказателното производство завърши с оправдателна присъда на основание, че извършеното деяние не е престъпление, имуществото на оправданото лице се отнема като такова, придобито от престъпна дейност, без да е налице извършено престъпление", заявяват от правителствената правна дирекция.

Критика е насочена и срещу презумпцията, че гражданите, а не държавата трябва да доказват, че парите им нямат престъпен произход.

"Прехвърлянето на тежестта на доказване води до отнемане в полза на държавата на имущество, за което само съществуват предположения, че е придобито от престъпна дейност", се казва в анализа.

Правителствените юристи отхвърлят като противоречаща на конституцията и идеята предметът на сделките на хора с престъпно имущество да се конфискува, макар вече да е собственост на трето лице. Не се приема като съществен мотива на правосъдното министерство, че това се налага заради "разграбването на общинско и държавно имущество" през последните 20 години. Още повече тази формулировка е използвана като етикет без към нея да са приложени данни.

Според анализа на Центъра за либерални стратегии, законът "Кушлев" би засегнал между 60 000 и 450 000 български домакинства, докато правосъдното министерство заявяваше, че законът ще се насочи само към едрите престъпници.