Новият закон "Кушлев" ще засегне между 80 000 и 400 000 домакинства

Проектозаконът за комисията "Кушлев" засяга между 80 000 и 400 000 домакинства, които са натрупали значително количество нерегистрирани доходи през последните 15 година. Това заяви икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии по време на дискусия около последния вариант за закон за отнемане на престъпно и незаконно придобитото имущество.

Експерти от неправителствения сектор оспориха вероятността да се осъществят поставените от правосъдното министерство цели на нормативния акт. Иванка Иванова ("Отворено общество") заяви, че законодателството създава възможност да се увеличат разходите за бюджета, отколкото за по-големи приходи.

Адвокат Йонко Грозев (Център за либерални стратегии) коментира от своя страна, че проектозаконът прекрачва дори и минималните стандарти за защита на човешките права. Според него казусът може да бъде отнесен до Конституционния съд и Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург.

Основната критика на експертите бе съсредоточена върху възможността държавата да преследва и отнема имущество, което не е придобито по престъпен или незаконен начин. Това се реализира чрез допускането в законопроекта, че всяко имущество над 60 000 лева, чийто произход не може да бъде доказан документално, е придобито по престъпен или незаконен начин.

Икономистът Георги Ганев заяви, че по данните на националната статистика (НСИ) и БНБ за последните 15 години нерегистрираната икономика (доходи от законна, но необявена дейност) е генерирала между 50 и 200 млрд. лева. По данни на НСИ този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година. Това са предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаети лица, които не се обявяват пред държавата. Отделно за този период в икономиката са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен на ниво документи, обясни Ганев, позовавайки се на данни на БНБ.

Той уточни, че неговото проучване е базирано върху официалната статистика, която дава минимализирани представи за размера на нерегистрираната икономика. Върху тази база Ганев заяви, че странично засегнати от законопроекта, който има за цел да се бори с престъпността, ще са между 80 000 и 400 000 домакинства, което означава между 240 000 и 1 200 000 души.

"В мотивите към законопроекта се казва, че законът ще засегне стотици семейства. Допусната е малка грешка, става дума за стотици хиляди", заяви Ганев.

Йонко Грозев от своя страна заяви, че в основните си постановки проектът за нормативен акт дублира идеята на Закона за собствеността на гражданите от 1973 година. Според него държавата напълно се освобождава от задължението да доказва престъпен или незаконен произход на средствата на определен гражданин. Той заяви, че в последния вариант за законопроект има норми, които не са давани за оценка на Венецианската комисия.

Именно това е най-спорният момент, че при разлика над 60 000 лева на стойността на всяко имущество и документите за неговия произход, разликата ще се смята за средства, придобити по престъпен начин.

Иванка Иванова заяви, че новото законодателство за комисията "Кушлев" няма да възстанови социалната справедливост, което е една от поставените публично цели. Тя заяви, че в западните държави конфискацията на имущество се използва само върху ограничен тип престъпления с голяма обществена опасност.

"В западноевропейските държави, където подобни правила работят, те се използват по изключение, а не по правило. Това се случва само, когато прокуратурата е обективно възпрепятствана да осъществи наказателно преследване", заяви Иванова.

Според нея по-голямото конфискуване на имущество ще доведе до по-големи разходи, а не приходи за държавата. Тя обоснова твърдението си със средствата за издръжка на имуществото, възможните претенции от кредитори и бъдещите дела по закона за отговорността на държавата.

Иванова отбеляза, че голяма част от конфискуваното имущество няма как да бъде продадено и държавата ще бъде вкарана само в разходи. "В момента в Италия има огромни вили на мафиоти, които са конфискувани и по обективни причини никой не иска да ги купи, защото бившите им собственици са на свобода", припомни тя.

Експертите препоръчаха в закона да бъде засилен социалният елемент при използването на конфискуваното имущество.

Още по темата
Още от България