БСП и ДПС обвинени, че

Запазването на незаконните къщи било отплата за купените ромски гласове

Димчо Михалевски обаче изчисли, че само 5-8 процента можело да спасят постройките

Запазването на незаконните къщи било отплата за купените ромски гласове

Като реверанс към циганските махали за продадените от техните обитатели гласове бе определено от "Атака" предложението на "Коалиция за България" да се наложи тримесечен мораториум върху заповедите за премахване на незаконни къщи в ромските квартали и в рибарските селища по Черноморското крайбрежие. Проекторешението стана обект на депутатски спор в четвъртък и дискусията по оспорваните и от природозащитниците текстове бе отложена за началото на пленарното заседание в последния работен ден от седмицата.

 

"Това е реверанс към обитателите на циганските гета от БСП и ДПС за подадените от тях гласове. Прави се опит да се мине с едно решение, но положението на рибарските селища е различно от незаконните жилища в циганските махали. Прави се опит цялата порочна схема да продължи, незнайно докога”, заяви Павел Шопов от "Атака".

 

Народният представител от "Коалиция за България" Димчо Михалевски, който е един от вносителите на предложенията, обаче изчисли, че повечето от постройките в ромските квартали не могат да отговорят на условията за узаконяване на сградите – само 5 до 8 процента можело да ги покрият.

 

Според съпартиеца му Емил Костадинов циганските гета са сериозен проблем, но преди всичко - дълбоко социален и едва след това проблем на устройство на територията.

 

"Как си представяте за 3 или 5 месеца да бъде променено законодателството, така че общините да бъдат задължени да изготвят необходимите подробни устройствени планове, да бъдат променени инфраструктурните мрежи? Ако има мораториум, неговото действие трябва да е поне за 2 години", каза Костадинов. Той призна, че с предложеното решение ще се удовлетворят очакванията на няколкостотин нарушители на закона, но ще се предизвика справедливото недоволство на десетки хиляди други”.

 

„Този проект за решение не прави разлика между най-невинното отклонение при консумирането на някакво строителство и най-бруталното и грубото нарушение на закона. Подобни мораториуми биха могли да изкушат политици и администрация да действат и да преценяват по целесъобразност”, заяви допълни Костадинов.

 

Димчо Михалевски обясни, че преди 10 години парламентът е въвел т.нар. институт за неузаконяемост на незаконното строителството.

 

"До 2003 г. е съществувала под различна форма търпимост към сгради, които не са съответствали на законодателната база към съответния момент. През 2003 г. се въведе фигурата на строителния надзор, с който се въведе по-облекчен режим, чрез който гражданите можеха да получат разрешение за строеж. 10 години по-късно фактите показват, че режимът за разрешаване на строителство е изключително усложнен. Създадени са над 80 нови допълнителни изисквания по съгласуване, които се изискват от гражданите. Поради това дори и за добросъвестни граждани има риск сградите им да попаднат в статута "незаконен строеж”. А единственият изход от този казус е разрушаване на сградата”, обясни Михалевски.

 

Според него основната цел на мораториума е парламентът да спечели време за изчистване на всички излишни съгласувателни режими на разрешаване на строителството, а не да се узаконят незаконните строежи. По думите му най-вероятно голяма част от издадените около 300 заповеди за събаряне на незаконни постройки, които сега се спират, в крайна сметка ще бъдат изпълнени.

 

Плановете на управляващите са три месеца след влизането в сила на мораториума върху изпълнението на заповеди за събаряне на незаконни строежи Министерският съвет да внесе предложение за законодателни промени за решаване на проблема.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес