Започна битката за топ постовете в ЕС

Битката за най-важните постове по върховете на европейските институции започна.

В края на август стана ясно, че зам.-председателят на германската партия Християнсоциален съюз Манфред Вебер е получил принципна подкрепа от канцлера Ангела Меркел като възможен водещ кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за европейските избори през май 2019 г., а с това вероятно и за поста председател на Европейската комисия. В момента Вебер е председател на групата на ЕНП в Европарламента. На този етап обаче нищо още не е сигурно, при положение че Вебер има конкуренция дори в състезанието за кандидат на ЕНП в евроизборите.

Битката е силно усложнена

Никога досега толкова много топ позиции в ЕС не са се овакантявали в един и същ момент, нито пък попълването им е изглеждало толкова политически усложнено, пише в анализ по темата "Файненшъл таймс".

През 2019 г. трябва да се назначат нови шефове на четирите най-важни институции – Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС, Европейския съвет – координиращ политическото лидерство, Европейската централна банка – определяща паричната политика на еврозоната, и Европейския парламент.

И това е само върхът на айсберга.

В списъка трябва да се включат още ръководителят на европейската външна политика, който съвместява и поста зам.-председател на ЕК, както и европейската номинация за нов генерален секретар на НАТО, наред с още куп други важни постове в ЕК.

Покрай всичко това Брюксел е пълен с интриги.

"Този път е много различно", коментира пред "Файненшъл таймс" Фредрик Рейнферт, бивш шведски премиер, който беше част от предходното голямо прегрупиране на върха на ЕС.

"Имаме Тръмп за президент на САЩ, Брекзит във Великобритания, Италия, която се превръща от една от най-силно проевропейските държави в силен анти-ЕС играч, имаме разпалени националистически чувства в Източна Европа... Контекстът е коренно различен", посочва Рейнферт.

Каквито и да са резултатите, заплетеният процес, който ще продължи повече от година, ще включва три основни фази.

Германец – шеф на ЕК, а французин – на ЕЦБ?

Толкова сериозен въпрос за ЕС няма как да не започне с Франция и Германия, най-влиятелните държави членки, които най-вероятно ще се опитат да достигнат общо съгласие. Неформалните дискусии за председателските позиции в ЕК и ЕЦБ вече започнаха.

Някои представители от Германия, Франция и ЕС твърдят, че желанието на Германия да постави свой човек начело на Европейската централна банка (ЕЦБ) в последно време спада, докато това на Франция се покачва. С това шансовете на призидента на Бундесбанк Йенс Вайдман да оглави ЕЦБ започват да намаляват, докато тези на двама французи – Беноа Кьоре, който вече е член на управата на ЕЦБ, и Франсоа Вилерой дьо Гало, управител на Френската централна банка, се увеличават.

В замяна на поста в ЕЦБ Берлин може би се стреми към германско лидерство на Еврокомисията - за първи път от Валтер Холщайн през 1967 г. Според източник на "Файненшъл таймс" от евроинституциите, "доста вероятно" е резултатът да бъде именно французин начело на ЕЦБ и германец – председател на ЕК.

Но изобщо не може да се каже, че сделката вече е уредена. Французите се притесняват от нарастваща германска доминация в Брюксел, защото германци вече държат три от четирите топ чиновнически позиции в ЕС.

Евроизборите – голямото неизвестно

Друго усложнение са изборите. Избирането на президент на ЕК вече не е само в ръцете на евролидерите. Той трябва да бъде одобрен от Европейския парламент, а евродепутати настояват той да е от партията, която ще победи на изборите през май 2019 г.

Целта е да се заздрави демократичната връзка между избирателите и изпълнителната власт на ЕС. Това е идеята на системата Spitzenkandidat, според която кандидатът на политическото семейство, което спечели най-много гласове на евроизборите, поема най-високия пост в Европейската комисия.

Догодина се очаква ЕНП да получи най-много гласове, но предимството ѝ вероятно ще бъде много слабо. Затова либералите и социалистите този път се канят да не дадат възможност на ЕНП, която от 20 години е най-голямата партия в Европарламента, да диктува преговорите за топ постовете. Все пак ЕНП държи едва 8 от 28-те места на лидерите в Европейския съвет и се очаква да спечели към 185-190 места в 705-членния Европарламент през 2019 г. при 217 към момента. В същото време обаче социалистите и либералите си признават, че не могат да победят ЕНП.

Според изданието "Политико" изграждането на различни коалиции, договорките и пазарлъците ще имат по-голяма тежест в топ назначенията този път, отколкото резултатите от европейските избори или пък предпочитанията на влиятелните евролидери.

Причините за това са няколко. Никоя политическа група, дори доминиращата в миналото ЕНП, няма повече от 30% в предварителните сондажи за евроизборите догодина, което предвещава объркани резултати. Освен това евроскептиците са във възход.

Най-вероятно поне три партии ще трябва да се обединят, за да се събере мнозинство, одобряващо новия председател на ЕК. Според източник на "Политико" от ЕНП, ще се стигне до "някаква форма на коалиционно управление, коалиционна комисия след изборите".

Още повече че много лидери, включително канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон, не харесват определени аспекти от системата Spitzenkandidat. Критиците ѝ твърдят, че тя не дава възможност постът "председател на ЕК" да се заеме от талантливи лидери, защото действащи премиери например трудно биха се впуснали в дългата и несигурна европейска предизборна кампания, рискувайки да загубят националния си пост.

Манфред Вебер е претендент за топ позиция в Брюксел

Въпреки неизвестните вече започват да се спрягат различни имена за шеф на Еврокомисията.

Най-голямата партия в европарламента – дясноцентристката Европейска народна партия, ще избере официално кандидата си през ноември. В битката вече влезе шефът на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер, но според "Файненшъл таймс" и "Политико" се споменават и имената на бившия премиер на Финландия Алекс Стъб и на главния преговарящ за Брекзит Мишел Барние.

Вебер например има и недостатъци. Той никога не е бил министър-председател и няма подобен опит. Освен това не е достатъчно близък довереник на Меркел.

Либералният блок в ЕП обсъжда името например на Маргарет Вестагер, комисар по конкуренцията, харесвана от френския президент Еманюел Макрон.

Въпреки всичко европейските лидери могат да решат да вземат контрола в свои ръце и да откажат да номинират партиен лидер. В противен случай един объркващ резултат от изборите може да не даде възможност за сформиране на парламентарно мнозинство за който и да е кандидат.

Факторът "Макрон"

Френският президент Еманюел Макрон все още не се е присъединил към някое от европейските политически семейства, припомня "Политико". Надеждата на либералите от АЛДЕ е, че той ще влезе в тяхната група, което ще увеличи претенциите им към най-висшия пост в ЕК.

АЛДЕ в момента държи 7 от местата в Европейския съвет, но те представляват едва 10% от населението на Европа. Дори групата да се увеличи с Макрон процентът ще се вдигне на 24%.

ЕНП е наясно, че Макрон може да развали плановете ѝ за поста в ЕК и смята, че най-добрият начин да се предотврати това е да се стигне до сделка между Меркел и Макрон, при която Франция да получи най-висшия пост в Европейската централна банка.

Внимание с популистите

Популистите обаче могат да провалят всички тези сметки. Според прогнозите евроскептиците в ЕП могат да спечелят между 150 и 200 места. Ако те успеят да се обединят около един кандидат – нещо, което в миналото никога не са успявали да постигнат – могат да отправят сериозно предизвикателство към ЕНП.

Евроскептиците могат да създадат конституционна криза в ЕС и да принудят държавите членки и парламента да изоставят системата Spitzenkandidat или да изберат шеф на Еврокомисията от партия, която не е на първо място.

Най-вероятно обаче евроскептиците ще накарат традиционните партии да играят заедно и да си разделят топ позициите в ЕС. При този сценарий има вероятност Вебер да оглави Европарламента вместо Еврокомисията.

Постът в Европейския съвет ще служи за баланс

На теория висшите постове в ЕС трябва да отразяват широтата на съюза – като география, политическа тежест и размер на държавите членки.

Назначаването на председател на Европейския съвет е най-очевидният начин да се балансира изборът за шефове на Еврокомисията и на ЕЦБ. Още повече в този случай решението е изцяло на лидерите на държавите членки.

Постът, създаден през 2009 г. и в момента заеман от Доналд Туск, бивш премиер на Полша, включва председателство на срещите на върха и роля при определянето на политическия дневен ред на ЕС. В зависимост от останалите назначения постът може да бъде поискан от по-малките държави, новите държави членки в Централна и Източна Европа или от страна от Южна Европа.

Засега се спрягат имената на холандския премиер Марк Рюте, бившия ирлански премиер Енда Кени, литовския президент Далия Грибаускайте и бившия премиер на Дания Хеле Торнинг-Шмит.

Полът на евролидерите също ще е важен въпрос. Жена никога не е била начело на ЕЦБ, комисията или съвета, а само две са били начело на Европейския парламент в историята. Мнозина смятат, че това трябва да бъде поправено.

Една от най-интригуващите възможности е Ангела Меркел да предложи себе си за някоя от топ позициите. Въпреки че има доста слухове за това как канцлерът иска пост в Брюксел, според източник на "Файненшъл таймс" "това е по-скоро пожелателно мислене на нейните врагове в Берлин".

По каквито и пътища да се мине, най-вероятният резултат е объркани коалиционни договорки през 2019 г. Според ЕНП до сделка за многопартиен "дрийм тийм" има шансове да се стигне и това ще е добро послание към Европа и света.