Започна строежът на Трансадриатическия газопровод

В Солун подписи върху тръбата сложиха представители на участничките в проекта, включително и България

С официално полагане на подписи върху символична тръба в гръцкия град Солун във вторник бе дадено началото на строежа на Трансадриатическия газопровод (Trans-Adriatic Pipeline -ТАР/ТАП) , който ще транспортира каспийски газ до Запада Европа през териториите на Гърция и Албания, по дъното на Адриатическо море до Италия.

Тръбата е част от инфраструктурата на Южния газов коридор, който се подкрепя от Европейската комисия и от САЩ за намаляване на зависимостта на Европа от руски природен газ. Затова на церемонията присъстваха зам.-председателят на Еврокомисията Марош Шефчович и специалният пратеник на САЩ по енергийните въпроси Амос Хохстийн. Домакин беше гръцкият премиер Алексис Ципрас, а сред останалите гости бяха премиерът на Грузия Гиорги Квирикашвили, първият вицепремиер на Азербайджан Ягуб Еюбов, вицепремиерът на Албания Нико Пелеши, българските вицепремиер Томислав Дончев и енергиен министър Теменужка Петкова, турският енергиен министър Берат Албайрак, италианският министър на икономическото развитие Карло Календа и Валтер Стейнман, представител на швейцарското енергийно министерство.

Проектът се подкрепя от Турция, през чиято територия ще минава инфраструктурата за пренос на каспийския газ преди ТАП, и от България, която ще получава 1 млрд. куб. м азерски газ по тръбата и през бъдещия интерконектор с Гърция.

От българска страна подпис на тръбата сложи Томислав Дончев.

"Енергийната карта на Югоизточна Европа ще бъде преначертана и Гърция ще стане енергиен хъб в региона", заяви Ципрас. По думите му ТАП ще подсигури енергийните доставки на Европа с още един източник на газ и нов маршрут, ще открие осем хиляди работни места, а на региона ще донесе икономически просперитет.

Теменужка Петкова подчерта на церемонията важността на този проект за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в България. Тя припомни, че през януари 2014 г. бе подписан меморандум за разбирателство и сътрудничество между проектната компания за реализацията на газовата връзка между България и Гърция "Ай Си Джи Би“ АД и консорциума "Трансадриатически газопровод" за координация и свързване на двата проекта.

Ципрас също коментира, че междусистемна газова връзка с България може да стане "мост" за преноса на природен газ към страните от Югоизточна и Централна Европа. Този газопровод и ТАП, в съчетание с планираното изграждане на плаващ терминал за втечнен газ (LNG) в град Александруполис и с разширяването на газохранилището в Ревитуса, са изключително важни енергийни проекти, посочи Ципрас. По думите му те са съществени елементи от производственото преструктуриране на Гърция.

ТАП е крайното звено от Южния газов коридор, който трябва да транспортира до европейския пазар азерски газ от находището "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море, където потвърдените запаси са 1.2 трилиона куб. м. Трасето на тръбата от 870 км ще тръгне от турско-гръцката граница през територията на Гърция и Албания, по дъното на Адриатическо море до южна Италия.

Споразумението за строежа на ТАП бе подписано през февруари 2013 г. между Гърция, Албания и Италия, а през март 20156 г. проектът бе одобрен от Европейската комисия.

В проекта ще бъдат инвестирани 5.6 млрд. евро, от които 2.3 млрд. евро са нужни за гръцкия участък. Той ще е най-дългият - 543 км, около 205 км ще минават през Албания, около 110 км ще е подводният маршрут и едва 5 км на италианска земя. Най-високата точка на маршрута е в Албания на надморска височика от 1800 метра, най-ниската е на 810 м на дъното на Адриатическо море.

Сухопътният строеж в Гърция и Албания ще отнеме три години и половина. През 2019 г. ще започнат подготвителните работи по въвеждането в експлоатация на мощността, а началото на доставките се планира за 2020 г. Капацитетът на газопровода е 10 млрд. куб. м годишно с възможност да бъде удвоен.

Най-големите акционери в ТАП с по 20 процента са британската БиПи (ВР) с 20 на сто, азерската СОКАР и италианската Snam. Белгийската Fluxys има 19%, испанската Enagas – 16%, а швейцарската AXPO - 5%.

Това ще е нова ера за азерската енергетика, а Европа ще започне да получава суровина от нов източник, коментира пред ТАСС ръководителят на Азербайджанския център за петролни изследвания Илхам Шабан.

Анализаторите смятат, че заради малките обеми на газопровода, азерският газ не може да е голяма конкуренция на руския дари и при разширяването на ТАП, тъй като доставките на "Газпром" в Европа са около 160 млрд. куб. м.

Според Шабан единствено на италианския пазар може да се разрази някаква битка между Баку и Москва, но тя няма да е голяма, тъй като руските доставки надхвърлят 70 млрд. куб. м годишно, а азерските ще са около 8 млрд. куб. м.

Един млрд. куб. м от мощността е резервирана за България, при която всъщност ще е по-същественото разнообразяването на доставките, тъй като средногодишното потребление е едва около 3 млрд. куб. м.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?