Жертвите често се третират като нелегални имигранти

Около 90 процента от проститутките от Югоизточна Европа са жертва на трафика на хора, който се разви в тревожни размери през последните години, като негова основна мишена са младите момичета на около 18 години, сочи доклад на международни организации, публикуван в петък в Сараево.

Според Международната организация по миграциите около 120 000 жени и млади момичета са жертва всяка година на трафика на хора към ЕС, основно през Балканите, като около 10 000 жени, главно от Молдова, Румъния и Украйна, работят в сексиндустрията в Босна. Докладът привлича също вниманието към растящия брой на деца под 18 години, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация и принудителен труд.

Докладът е изготвен по искане на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Фонда на ООН за подпомагане на децата /УНИЦЕФ/ и бюрото на ООН за правата на човека. Докладът разглежда трафика на хора, контролиран от някои от най-значителните престъпни мрежи в света, в осем страни: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Югославия, Македония, Молдова и Румъния.

Нестабилността, слабите закони и бедността в тези страни са сред причините за увеличение на трафика на хора, цитирани в доклада. Младите жени, които са жертва на дискриминация на пазарите на труда в техните страни, се опитват да намерят работа в чужбина и лесно стават жертва на трафиканти, се посочва в доклада.

Според оценките на неправителствени организации над 2000 албански деца са станали жертва на трафик към Гърция, а 80 процента от всички лица - жертва на трафик от Албания са млади момичета под 18 години. Освен това между 10 и 30 процента от проститутките в района са малолетни.

Няма доказателства за трафик на момчета с цел проституция въпреки съществуването на съобщения за трафик към Западна Европа за мъжка проституция и трансплантация на органи. Според доклада трафикът на хора се разглежда в страните от Югоизточна Европа като проблем на имиграцията, а не като нарушение на правата на човека, и жертвите на трафика се третират като престъпнички, заради което се изразява съжаление.

Само 35 процента от жертвите са признати като такива, докато само 7 процента са получили дългосрочна помощ и подкрепа, уточнява докладът. Пътищата на трафика на хора тръгват от Молдова, Украйна и другите бивши съветски републики, които доставят мнозинството от белите робини, миниват праз Румъния и България, а после през страните, създадени след разпадането на бивша Югославия - Босна, Хърватия, Македония и Югославия, преди да достигнат Западна Европа. Освен това корупцията на митническите служители, които сътрудничат с трафикантите, е по-скоро разпространена практика, отколкото изключение, сочи докладът.

Докладът отчита известен напредък на местните правителства при третирането на проблема, но не го преценява като задоволителен. Той препоръчва на правителствата да приложат закони срещу трафикантите или да приемат ново законодателство по въпроса. Други предложения са участие на неправителствени организации и на международни организации, за да помогнат за прилагането на планове за действие срещу трафика на хора и да изострят вниманието на населението към проблема. Докладът насърчава международните организации да окажат техническа и финансова подкрепа на неправителствените организации и на местните правителства.

По БТА