Ти си това, което четеш

Модерната армия остава мираж заради сбъркани цели и порочни сделки

"Парашутисти" се уреждат с високи постове, редовите войници негодуват, "честта на пагона" деградира до съхраняване на социални придобивки

През последните години упорито се наслагва внушението, че хроничният недостиг на средства е основната причина за проблемите с българската армия и западащия й авторитет. Това оставя на заден план по-сериозните причини – отсъствието на воля за реални реформи, неизкоренимите социалистически рефлекси в системата, продължаващите кражби и кoрупция.

"Военен преврат не може да стане, защото няма подполковници. Това не е никаква армия, това са едни торбари-тъпанари по 120 кила, които вече за нищо не стават и на брой вече не са достатъчно", коментира наскоро в присъщия си стил лидерът на синдиката "Подкрепа" Константин Тренчев. Това крайно опростено (и просташко) изказване обаче намира подкрепа в социалните мрежи.

Армията бе сведена до 30 000 души, но процентно чиновниците под пагон и без пагон се увеличиха. Поставената още преди влизането ни в НАТО цел "малка, но модерна армия" си остава все така далечна и 11 години по-късно. Модернизацията е блокирана заради съмнителните сделки през годините и сгрешените приоритети.

Войниците са демотивирани поради недостатъчното заплащане, а заветната им лична битка е за запазването на т.нар. социални компенсации – ранното пенсиониране и получаването до 20 заплати накуп при раздяла с пагоните.

На този тягостен фон политическото ръководство на армията рядко изкарва наяве проблемите, а се съсредоточава в дебата за финансирането, поради което и решаването на същинските задачи не е приоритет в дневния ред на държавата.

Военните пък реагират само при редките опити да им бъде отнета някоя "компенсация", с което "честта на пагона" тотално деградира до домогване за социални придобивки.

Ненчев и армията

Традиционно всеки нов министър на отбраната започва мандата си с разкрития за лошото наследство и нови планове за развитието на сектора, които постепенно изоставя, а системните пропуски се задълбочават.

В четирипартийното коалиционно правителство на Бойко Борисов отбраната и въоръжените сили попаднаха в ръцете не земеделеца Николай Ненчев. Той обяви курс към мащабни реформи, които вече шести месец си остават обществена тайна. До момента не е аргументирал конкретни политики за развитие на сектора и от тази гледна точка дейността му все още не може да бъде оценена.

Ненчев бе поставен в трудна ситуация от премиера Борисов, който оряза допълнително средствата за министерството и не приема отбраната за приоритет. Военният министър така и не успя да защити искането си за актуализация на бюджета на ведомството.

Първоначално той гръмко "предупреди", че може да се наложи уволнението на 4500 души в сектора, но впоследствие екипът му призна, че има достатъчно резерви и заплахата увисна във въздуха.

Ненчев заложи на твърд евроатлантически курс и се ползва с доверието на партньорите в НАТО. Страната прие серия съвместни учения, които със сигурност генерират способности за армията.

Той се оказа на "фронтовата линия" в т.нар. хибридна война, след като в началото на годината в страната избухна истерична антинатовска кампания, в която освен "Атака" дейно се включиха социалистите, както и редица медии.

Министърът, който нямаше никакъв опит в изпълнителната власт преди да влезе в този кабинет като част от квотата на Реформаторския блок, трябваше да дава отпор на всякакви абсурдни твърдения – като се започне от мобилизацията на резервисти за "война срещу Русия" и се стигне до разполагането на американско и натовско тежко оръжие в България.

В началото на март Николай Ненчев освободи шефа на военното разузнаване Веселин Иванов, с когото влезе в конфликт заради нежеланието на служба "Военна информация" да предаде на Комисията по досиетата частите от архивите си от времето на своя предшественик РУМНО.

Друг аргумент за махането на Иванов беше, че според министъра в настоящия си вид военното разузнаване не може ефективно да си сътрудничи с партньорските западни спецслужби. Ненчев каза, че ще изиска от новото ръководство на службата в кратки срокове да извърши спешни реформи и да започне назначаването и на млади офицери на ключови длъжности в разузнаването. И досега обаче службата все още няма нов титуляр, като твърденията са, че продължава проучването на посочения за поста Йордан Бакалов.

В същото време Николай Ненчев стана уязвим заради други кадрови решения и гафове, издаващи липса на капацитет и професионален подход. Преди време той бе бламиран от премиера, който отмени решението му да смени управителя на единствения печеливш военен завод - "ТЕРЕМ Флотски арсенал".

Всички критики към себе си министърът отдава на водената от Кремъл "хибридна война" на наша територия и ако продължава така, рискува да преекспонира темата да загуби подкрепа сред някои от най-силните си поддръжници.

Счупена реалност и сгрешени приоритети

Най-голямото изпитание пред Ненчев ще бъде подготовката на добър план за развитие на армията през следващите пет години. Традиционно армейските планове остават само на хартия, и цялостната визия за развитието на сектора се губи.

Ненчев обяви, че вече е подготвил девет проекта за модернизация на Българската армия за над 4 млрд. лева. Финансирането им обаче изглежда твърде съмнително въпреки обещанието на премиера от следващата година парите за отбрана да се увеличат.

Приоритетно страната трябва да скъса зависимостта от Русия във военната област. В момента българската бойна авиация е изцяло зависима от Москва и Ненчев ще трябва да намери как да общува с руската страна, за да осигури поддържането на руските изтребители, докато не бъдат закупени западни машини.

Именно това е един от най-приоритетните проекти в модернизацията. Пари за него обаче засега няма. И това става след като за последните 12 години са изразходвани близо 2 млрд. лева за модернизация без да бъдат придобити нови бойни способности.

Спешно трябва да се реши и руската зависимостта в областта на противовъздушната отбрана (ПВО) и системите за управление, като руските елементи се подменят.

За това Ненчев трябва да заложи на изключително ясни приоритети, да ги съобрази с реалните възможности и да наложи ефективна система на разходи и контрол.

Това е сериозно предизвикателство, като се има предвид, че при дадените стотици милиони за армията в последните години, войниците да се оплакват, че нямат акумулатори и гуми за машините.

Чувство за безнаказаност

Министерството на отбраната се превърна през годините в един от непроницаемите бастиони на корупция, връзкарство и едри и дребни измами, не на последно място заради цялата секретност, свързана с дейността му. Всеки нов министър разкриваше безобразията на предишния, разнасяха се папки до прокуратурата, но така и не последваха присъди.

Някои от военните сделки вече са част от градския фолклор, но продължава да няма виновни.

Виновни няма и за безстопанствеността на стотиците армейски имоти и пропуснатите възможности за генериране на приходи.

Криворазбраната "социална политика" и нашите хора

Социалната политика в армията е много по-основна тема от бойните способности. Българският генерал я разбира така – някои военни имат право да се пенсионират на 50 години, да получат 20 заплати и да продължават да работят същата работа вече като цивилни, като така получават и пенсия, и заплата.

В същото време редовите войници се оплакват от ниското заплащане, което варира около 700-800 лева на месец. Именно тези войници спасяват малко останал авторитет на армията – участват в мисии, отстраняват щетите от наводненията, гасят пожари...пазят границата и какво ли още не.

Някои от чиновниците също са постигнали високи резултати в упражнението по трудоустрояване. При заплатите в администрацията има големи диспропорции, което допълнително демотивира заетите в нея.

Това се свързва и с постоянните през годините назначения на близки до политическото управление на министерството на различни длъжности извън политическия кабинет на министъра.

Традиционно около 6 май – Празникът на въоръжените сили - проблемите на армията се оказват под светлината на прожекторите, произнасят се гръмки слова, чертаят се планове и приоритети, почита се храбростта на героите, а после всичко се връща добре познатото старо русло.

А храброст за смели реформи в армията извън механични съкращения така и не се намира.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари