Да, всяко министерство е за политическа употреба. Това важи с пълна сила за МВР. Исторически структури като полиция и армия винаги са били особено важни за овладяване на властовия апарат. Много е просто – който държи силата, той държи властта.

В нормална обстановка политическата употреба на едно министерство би следвало да означава впрягане на ресурсите му в изпълнение на определена политика. А в идеален свят това означава политика в полза поне на мнозинството от хора, живеещи на определена територия.

Но ние не живеем в нормална обстановка, нито в идеален свят. Живеем просто на територия, която за благозвучие наричаме държава. И отдавна сме забравили, че има граници, които не бива да се прекрачват.

Не може полицията, издържана и оборудвана от данъкоплатеца, да се превръща в агитка на вътрешния министър, да излиза на протести в негова защита и да го изчаква, покачена върху моторите си тук-таме из София, за да аплодира и бибитка. Извинявайте, ама не. Това не е полиция, а нещо друго.

Не може едно министерство да се превръща в заложник на министъра си. А точно това се случва в последните дни. И не бива, извинете, да гледаме тия циркаджийски изпълнения от хора, облечени в правомощия да арестуват и репресират.

Да, полицаите могат да харесват министъра си, а той може да харесва поста си. И това няма нищо лошо и странно. Но когато системата започне да обслужва политическите амбиции на министъра, имаме проблем.

А в сегашната ситуация, политика колкото си щеш. За никого не е тайна, а и никой от играчите не крие, че залогът е голям – бъдещите избори. Както сам вътрешният министър Калин Стоянов казва – те искат да си правят избори с тяхно МВР. Той е абсолютно прав, но пропуска една много важна подробност – всяка партия иска да си прави избори с нейно МВР. Т.е. ако министърът не си затваря очите за беззаконията на едните, ще си ги затвори за изпълненията на другите. В този смисъл да се говори, че полицаите са излезли на протест срещу политическите посегателства към системата е върховно лицемерие. На практика те самите се включват в политическия дневен ред и се опитват да станат фактор.

Освен това има и друга ярка политическа окраска и тя се казва Делян Пеевски. Повече от ясно е, че той и вътрешният министър играят в един отбор. От известно време, явно знаейки какво предстои, Пеевски се опитва да превърне Румен Радев в най-черния от черните. Не че президентът няма за какво да бъде критикуван. Но като повтаряш непрекъснато, че еди-кой си е "Мистър Кеш", правиш единствено елементарна пропаганда.

Та Радев, който внезапно се оказа съюзник на ПП-ДБ в тяхното усилие да свалят Стоянов от поста му, отказа да назначи предлаганото от Горица Кожарева правителство, в което министър трябваше да е Стоянов. Това е интересна стратегия – не искаш Стоянов за министър и затова не го назначаваш, но оставяш да действа сегашното правителство, в което министър е…Стоянов. Явно надеждата е, че в бъдеще ще има друга конфигурация на силите, за да отиде в МВР друг човек.

Но така или иначе живеем в настоящето и не бива да забравяме, че щом става дума за Пеевски, прокуратурата винаги е готова да удари едно рамо. Вероятно и затова неуспялата премиерка Кожарева набързо изтича до съдебната палата със сигнал за оказан натиск върху нея. Тя бе в компанията на вътрешния министър, чиито верни полицаи отново излязоха на "спонтанен" протест.

Тая работа с внезапното желание да се подкрепи началника толкова много напомня на "трудовите колективи", които пишеха писма в подкрепа на някогашния главен прокурор Иван Гешев, че чак е смешно. Измислено и изиграно в стил "Работническо дело" усилие в името на краткотраен политически и кариерен дивидент.

Явно толкова си могат, но не там е проблемът. Опасното тук е в прецедента. Досега никой министър не си е позволявал да използва системата така. И ако това се превърне в правило, какво следва?