Украйна вече се е отказала от САЩ в стратегически повратен момент, белязан от войната в Близкия изток и предефинирането на съюзите на Киев, пише Филипс П. О’Брайън, професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс", в статия за авторитетното издание The Atlantic.

Повече от година след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, Украйна се вкопчваше в идеята да си възвърне подкрепата на Вашингтон. Американският президент обаче до голяма степен преустанови военната помощ за Киев и участва в множество словесни престрелки, като дори стигна дотам, че нарече колегата си Володимир Зеленски "диктатор".

Въпреки унижението, нанесено по време на срещата им в Овалния кабинет през февруари 2025 г. , украинският лидер продължи да играе дипломатическата игра, като усърдно участва в мирните преговори, водени от Вашингтон. Напразно: тези преговори не дадоха конкретни резултати.

По този начин Украйна търси нови дипломатически и военни партньори. По време на дипломатическата си обиколка в държавите от Персийския залив в края на март, Володимир Зеленски подписа няколко споразумения за сътрудничество в областта на сигурността със Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, използвайки трудно спечеления бойни опит на Украйна, особено в областта на дроновете.

В средата на април Киев сключи и споразумения за производство на оръжие с Германия. На място страната се отличи с атаките си срещу съоръжения за износ на петрол близо до Санкт Петербург, навлизайки по-дълбоко във вражеска територия. В публичните си изявления украинският държавен глава промени тона си.

Според Зеленски САЩ вече не могат да се считат за надежден съюзник и Европа трябва да се дистанцира от трансатлантическите отношения. Последният пример за тази остра реторика бе интервю, дадено в началото на април за италианската радиостанция Rai Radio 1.

Володимир Зеленски открито критикува облекчаването на американските санкции срещу руския петрол, отбелязвайки, че "Русия за пореден път манипулира американците и президента на Съединените щати".

Малко след това украинският президент заяви, че изправени пред заплахата от оттегляне на САЩ от НАТО, европейците трябва фундаментално да преосмислят архитектурата си на сигурност.

За да сдържи Русия, Европейският съюз трябва да разчита на възможностите на страни, които не са членки, като Норвегия, Обединеното кралство, Турция и Украйна, казва Зеленски.

Тази позиция контрастира рязко с изявленията на няколко представители на 27-те държави членки, които продължават да се надяват на продължаваща подкрепа от страна на САЩ.

Тази откровеност идва на фона на намаляване на доставките на оръжие от Вашингтон за Киев, тъй като войната срещу Иран налага пестене на запасите. Тази промяна в тона съвпада и с относително подобрение на украинската военна ситуация, поне в сравнение с пролетта на 2025 г.

През последните месеци войските на Володимир Зеленски нанесоха повече загуби на Русия, докато Кремъл се бори да попълни редиците в армията. Украинската армия си възвърна повече територия, отколкото Москва е завладяла. Освен това "стената от дронове" е подсилена по фронтовата линия, възпрепятствайки движението на вражеските сили.

От януари 2025 г. американските официални лица и западните анализатори до голяма степен подчертават уязвимостите на Украйна. Доналд Тръмп все още твърдеше миналата година, че украинците "нямат карти" за игра.

И все пак, способността им за адаптация и военни иновации, въпреки свиването на американската помощ, оспорва този наратив. Киев очевидно би предпочел да запази подкрепата на Вашингтон, отколкото да види водещата световна сила да демонстрира връзки с Русия.

Между 2022 и 2024 г. Съединените щати бяха основният доставчик на военна помощ за Украйна, решаваща подкрепа за нейното оцеляване. Но днес "украинците вече не вярват, че загубата на американска подкрепа неизбежно ще доведе до тяхното поражение", твърди Филипс П. О’Брайън.

Това, което изглеждаше катастрофално преди две години, сега се гледа по различен начин. Володимир Зеленски задава тона и би могъл да се откъсне от Съединените щати чрез нови стратегически партньорства.

По БГНЕС