Ананиев пуска нова версия на здравна реформа с надеждата да е последна

Здравният министър Кирил Ананиев ще представи за обществено обсъждане нов, преработен вариант за реформа на здравноосигурителния модел на 15 юли. Той обяви това в петък на изслушване в парламента, близо година и половина след като даде първоначалната заявка да предложи нов здравен модел и 9 месеца след като представи два варианта за реформа, които в последствие преминаха обсъждане в работни групи, но без да са придружени с ясни разчети.

“На 15 юли ще представя вариант на здравноосигурителен модел, който отново ще се обсъди, надявам се - за последен път, след което ще го представя пред Министерския съвет“, заяви пред депутатите в петък Ананиев, който беше изслушан и отговаря на въпроси относно състоянието на болниците в Северозападна България. Темата нажежи страстите, след като преди седмица Ананиев първо се обяви за кардинално преструктуриране със закриване на отделения в трите болници във Враца, Видин и Монтана, но след това се отметна и увери, че ще укрепва и трите болници.

По време на дебата депутатите и министъра се съгласиха, че въпросът със стабилизирането на болниците е неделим от темата за цялостната реформа в системата, без която няма как да бъдат преодолени финансовия и кадрови недостиг, заради който лечебните заведения в страната затъват.

Ананиев: Преди мен се говореше за фалит на болници, вече не

Ананиев коментира, че проблемите са от години, но преди него не са решавани, докато той се е заел с финансовото стабилизиране на болниците. Той посочи, че когато е поел поста се е говорело, че 20-50 болници са пред фалит, докато сега такава опасност не съществува. По думите му в момента 5 болници са в по-тежко състояние, основно тези в Ловеч, Видин, Враца, Кюстнедил, но се работи за преодоляване на проблемите.

Според Ананиев основният проблем за болниците в Северозападна България е кадровият, а за финансовите проблеми се преговаря с банки и кредитори. Той отново каза, че няма да се закриват отделения, каквато идея лансира първоначално, а вместо това ще се укрепват и стабилизират отделни структури.

В болницата във Враца очакванията са за ръст на приходите с над 30% още през следващото тримесечие. Търсят се обаче медици за спешна помощ, образна диагностика и реанимация. Ще се ползва максимално потенциалът на 19 специализанти. В болницата ще се възстанови инвазивната кардиология и отделението по съдова хирургия. Водят се преговори за отпускане на банков заем за покриването на просрочените задължения от над 8 млн. лв.

Във Видин болницата обслужва банковия си заем редовно, но там има недостиг на кадри и две отделения не работят с пълния си капацитет. Затова намирането на специализанти и нови лекари е от ключово значение за болницата. По думите на Ананиев в Монтана недостиг има само на уролози, иначе болницата е стабилна.

Няма пари, няма и кадри

Основният проблем за кадровия недостиг обаче са ниските заплати, а те няма как да бъдат увеличени и да се привлекат нови кадри без да се увеличат финансовите постъпления на болниците, стана ясно по време на дебата в НС. Така се получава порочен кръг, защото реално болниците лекуват малко хора, изкарват малко пари и съответно лекарите и сестрите напускат, а дейността им запада.

Депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов даде пример, че само една трета от населението на този регион е преминало през болниците, но дори и цялото да беше преминало, няма как да се заработят нужните средства, с които да се удовлетворят претенциите на медиците за по-високи възнаграждения.

Общото население на областите Видин, Враца и Монтана е 377 051 души, което е 5.4 на сто от населението на страната. От тях 325 729 души са здравно осигурени. Бебетата са 2955, децата до 17 г. са над 60 хил. души, възрастните до 64-годишна възраст са 217 хил., а възрастното население над 65 години е 98 474 души.

В трите области работят общо 626 лекари, а общият брой на болниците е 19, сред които има и частни. Използваемостта на леглата им е средно 50-60%

Не стана ясно как при всички изброени проблеми с кадри, малко обслужвани болни и др. в крайна сметка се гарантира качеството на медицинската помощ, каквато Ананиев твърди, че цели да предложи.

“Хората от Северозападна България имат право на равноправен достъп до качествено здравеопазване. А не просто да се осигури 1 легло, на което болниият да престои 7 дни и да напусне излекуван-неизлекуван, болницата да си получи парите от НЗОК и с това нещата да приключат за нея, но не и за пациента“, коментира Ананиев.

Мерки

За подобряването на ситуацията той разчита още на новите медицински стандарти, новите алгоритми на клиничните пътеки и подобряването на спешната помощ.

"До края на годината ще има нови медицински стандарти, нови алгоритми на клиничните пътеки, нов Национален рамков договор за медицинските и денталните дейности за тригодишен период. Инвестираме с европейски средства в линейки и строителство с цел укрепване на спешната медицинска помощ. Провеждаме нова политика в областта на специализациите. Водя ежедневни разговори с банкери и кредитори за погасяване на натрупаните в годините назад милиони левове просрочени задължения", каза министърът.

Той съобщи, че Видин, Враца и Монтана ще получат 30 нови линейки по проекта за модернизиране на спешната помощ. В област Видин ще бъдат осигурени девет линейки, като четири ще останат във Видин, за Белоградчик са предвидени две, за Кула, Брегово и Димово - по една, посочи министър Ананиев. 

За област Враца са предвидени 12 линейки, от които пет ще останат във Враца, две ще има в Бяла Слатина, а в Оряхово, Мездра, Козлодуй, Криводол и Роман - по една. 

В област Монтана ще има девет линейки. Три от тях ще бъдат в Монтана, две - в Лом, а в Берковица, Чипровци, Вълчедръм и Вършец - по една.