Атина прие новите бюджетни съкращения обхваната от пламъци

Европа приветства вота, но остава резервирана

Атина прие новите бюджетни съкращения обхваната от пламъци

Под силна охрана на полиция за борба с безредиците и протестиращи по улиците, гръцкият парламент одобри в неделя вечерта непопулярни мерки за орязване на разходите и доходите, за да получи 130 млрд. евро помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд, които ще спасят страната от банкрут. Нощта премина в протести и насилие срещу гласувания план за икономии, а в понеделник Атина осъмна с изпочупени стъкла от хвърлени камъни, а десетки сгради бяха подпалени.

Правителството на премиера Лукас Пападемос трябва да осигури допълнителни бюджетни икономии от 325 млн. евро, за да задоволи изискванията на финансовите министри от еврозоната, които ще се събират в сряда. Политическите лидери на Гърция освен това трябва да се ангажират, че ще прилагат мерките дори и след изборите, насрочени за април.

Дали това ще се случи, обаче, не е ясно, тъй като 43 депутати се обявиха срещу плана, който включва и намаляване на минималната работна заплата с 22 процента. Критиците на гласувания план твърдят, че той обрича гръцката на икономика на още по-сериозна криза.

Полицията съобщи в понеделник, че 150 магазина са били плячкосани в Атина и 48 сгради са били подпалени.

Около 100 човека, от тях 68 полицаи, са ранени, 130 демонстранти са арестувани.

Безредици, прераснали в насилие, избухнаха в цялата страна – във втория по големина гръцки град Солун, на островите Корфу и Крит.

Законът мина с гласовете на двете водещи гръцки партии - на социалистите от ПАСОК и консерваторите от "Нова демокрация". Двете партии имат комфортно мнозинство в парламента, което им позволи да прокарат закона, въпреки че десетки техни депутати гласуваха против. В резултат партиите изгониха от своите редици депутатите, които не подкрепиха закона. ПАСОК изключи 20 от 153-мата членове на своята парламентарна група, а Нова демокрация - 21 от 83. С това управляващото мнозинство бе намалено от 236 на 193 депутати. Крайнодясната партия "Народен православен сбор" също изключи двама народни избраници, но по обратната причина - че подкрепиха закона.

Прилагането на закона ще бъде съпътствано от нови мерки за строги икономии. Брутната минимална работна заплата ще бъде понижена с 22 процента от 751 евро на 586 евро на месец, а на младежите до 25-годишна възраст - с 32 процента до 527 евро. Пенсиите ще бъдат орязани със 7 до 15 процента, една пета от държавните служители ще бъдат съкратени, пазарът на труда ще бъде либерализиран, а държавните разходи - чувствително намалени.

До 2015 г. цената на труда в Гърция ще намалее повсеместно със 15 процента. Друга мярка е премахването на автоматичното покачване на заплатите, главно това, което е свързано с трудовия стаж.

Намаляват се разходите за медикаменти, оценени на над 1 милиарда евро. Гръцката здравна система страда от огромен дефицит и в момента в страната тече здравна реформа.

Намалява се и бюджетът на отбраната с 300 милиона евро. Военните разходи на Гърция възлизат на 4.03% от националното богатство. За сравнение във Франция те възлизат на 2.43 на сто.

Съкращават се 500 кметски поста. Реформа в териториалната администрация, която беше приета преди две години, вече доведе до намаляване на една четвърт от разходите по това перо.

С 10 процента се намаляват и заплатите на чиновниците, които се ползват от специален режим.

Правителството трябва икономиса още 300 милиона евро и ще трябва да реши откъде ще направи тези икономии, за да запълни дупката, отворила се миналата седмица след изоставяне на плановете за намаление на някои пенсии, главно тези на най-бедните.

Гърция ще предприеме и реформа на данъчните служби. Там ще бъдат назначени нови данъчни инспектори, ще се умножат данъчните проверки, а системата за събиране на данъците ще се дигитализира. План за борба с корупцията в данъчната система ще започне да се прилага тази година. Данъчните измами се оценяват
на 13 милиарда евро.

Гърция ще продължи и програмите по приватизация през първата половина на 2012 г. Тогава четири държавни компании (водоснабдителната, газовата, хазартната и петролната) ще бъдат приватизирани. Очакваните печалби са от 4.5 милиарда евро.
Правителството закъсня с плановете в тази насока и успя да събере през миналата година едва 1.3 милиарда евро от приватизация, а си беше поставило цел от 5 милиарда евро.

Атина ще изпрати 15 000 чиновници в т.нар. резерв от работна ръка. Те ще получават 60 процента от заплатите си. Подобна мярка беше приета миналия октомври, но според наблюдатели не е била приложена добре. В Гърция всеки пети служител е държавен чиновник.

По време на протестите бяха запалени над 40 сгради на магазини, банки, кафенета и други обекти. Подпалени бяха клонове на ”Евробанк”, "Търговска банка", "Пощенска спестовна банка", ”Алфа банк”, разбит е банкомат на банка ”Пиреус”, от който неизвестни лица са откраднали всички пари. Изгоря напълно историческото кино ”Атикон” в неокласическа сграда, построена през 1870 година.

Десетки протестиращи направиха опит да окупират кметството,  но той бе предотвратен след своевременната намеса на полицията.  Полицейски източници посочват, че в кметството са задържани 23-ма души.

Премиерът – технократ Пападемос, който преди няколко месеца оглави правителство, чиято задача е да прокара суровите мерки за справяне с кризата, обяви, че това това са най-тежките улични сблъсъци в страната от 2008 г. насам.

Вандализмът, насилието и разрушението нямат място в една демократична държава и няма да бъдат толерирани”, заяви гръцкият премиер Лукас Пападимос пред парламента на страната, докато магазини и банки бяха обхванати от пламъци.

Одобреният от парламента закон има три раздела. Първият се отнася за програмата за обмен на стари гръцки държавни облигации за нови, вторият - за рекапитализацията на банките, които ще бъдат компенсирани от европейските фондове за парите, които ще загубят от отписването на част от дълга на Гърция, а третият - за правомощията на премиера Лукас Пападимос и министъра на финансите Евангелос Венизелос да подпишат новото кредитно споразумение.

Венизелос подчерта, че законът е необходим, за да даде Еврогрупата в сряда зелена светлина за отпускане на спасителния пакет в размер на 130 милиарда евро. Той е жизненонеобходим, за да не изпадне Гърция в неплатежоспособност идния месец. През март страната трябва да погаси свои задължения по облигации за общо 14.5 милиарда евро.

Европа приветства вота, но остава резервирана

Говорителят на германския канцлер Ангела Меркел, Щефен Зайберт, приветства вота на  гръцкия парламент. "Приветстваме изрично този вот, който изразява добрата воля на Гърция да предприеме трудни реформи", посочи говорителят пред журналисти. Той допълни, че целта на Германия не са "икономии заради самите икономии", а да се "освободят производителните сили" на Гърция.

Берлин не възнамерява да настоява за излизане на Гърция от еврозоната, искаме да помогнем на Гърция да остане в еврозоната, посочи Зайберт. По думите му Ангела Меркел "няма да участва в никакви опити за изваждане на Гърция оттук".

Германският министър на икономиката Филип Рьослер изрази задоволство, но и резерви по повод гласуваните от гръцкия парламент нови мерки за икономии. Пред германската телевизия A Ер Де Рьослер каза, че "определящо значение сега има прилагането на реформите в Гърция", което ще бъде оценявано от тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Само на тази база ще бъде дадена зелена светлина за отпускането на втория спасителен пакет за Гърция, добави той. Рьослер защити позицията на страните от еврозоната спрямо Атина. Относно перспективите за Гърция германският министър е резервиран. От много време насам в Гърция има данъчни закони, които не са били приложени съзнателно, подчерта той.

Евентуален неконтролиран фалит на Гърция ще "има катастрофални последици за Гърция и еврозоната." Така европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен коментира приетия от гръцкия парламент план. "В интерес на гръцкия народ е да изпълни програмата и да осигури постепенно връщане на страната към устойчив растеж,"подчерта Рен.

Европейската комисия също приветства вота, определяйки го като "жизнено важен напредък".

Оли Рен обаче изтъкна, че Гърция все още трябва да определи "конкретни мерки" за икономии на стойност 325 милиона евро. Той посочи също, че гръцките политически партии трябва да подпишат ангажимент за прилагането на мерките. Еврокомисарят изрази оптимизъм, че Гърция ще изпълни тези изисквания до следващата среща на министрите на финансите от еврозоната в сряда.

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?