Болниците ще се разкриват като университетите – от парламента

Нови болници да се разкриват след решение на Народното събрание. Това предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, които предстои да бъдат прокарани с преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на здравната каса, който в понеделник беше одобрен от Надзорния съвет на здравната каса.

В момента разкриването на нови болници и дейности се разрешава от Министерството на здравеопазването, а в предходна редакция на промените се предвиждаше тази дейност да бъде делегирана на Министерския съвет.

В последния вариант на промените процедурата за разкриване на нови болници много напомня режима за разкриване на университети. Висшите училища, както и техните филиали и факултети се разкриват, закриват и преобразуват с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

НС ще разкрива нови болници според потребностите

Сега здравното министерство предлага разкриването на нови болници да става след предварително съгласие на Народното събрание, като се вземат предвид потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта.

За да бъде извършена оценка на потребността от една или друга болница, инвеститорите трябва да подадат заявление до министъра на здравеопазването, към което да приложат информация за вида на болницата, нейната структура, предвиждания брой легла, тригодишен бизнес план за развитие на лечебното заведение, включително финансова обосновка и източници за финансиране на дейността на лечебното заведение.

Освен това ще се иска декларация за произход на паричните средства за реализиране на проекта и становище от съответната районна колегия на Българския лекарски съюз или на Българския зъболекарски съюз на територията на областта, в която се създава лечебното заведение.

Когато новата болница иска да се финансира от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), здравният министър ще иска включително становище от фонда дали може да поеме финансирането на новата структура.

В двумесечен срок след постъпване на инвеститорското заявление по предложение на министъра на здравеопазването Министерският съвет приема решение, с което предлага на Народното събрание да даде съгласие или да откаже създаването на нова болница.

Извършването на нови медицински дейности от лечебните заведения пък ще се разрешава от Министерския съвет, отново след комплексна оценка за потребностите от тях.

Предлаганата промяна има както плюсове, така и минуси. Новият ред значително би утежнил процедурата по разкриване на нови болници, което вероятно е търсен ефект предвид крайно раздутата и постоянно разрастваща се болнична мрежа в страната. Разкриването на нова болница вече ще е предмет на политическо решение на управляващото мнозинство, а не рутинна административна дейност.

От друга страна процедурата по разкриване през Министерския съвет и Народното събрание е значително по-прозрачна и дава възможност за много по-широк обществен дебат относно необходимостта и аргументите, с които се иска разкриването на нова болница, която да се финансира с публичен ресурс.

Забраната за финансиране на нови болници и лимитите остават

И през 2019 година се запазва мораториумът за финансиране на новоразкрити болници от НЗОК. Лечебните заведения, които след 31 декември 2017 г. са регистрирани за първи път или са получили за първи път разрешение за дейност не могат да сключват през 2019 г. договори с НЗОК за оказване на болнична помощ.

Също така през 2019 година болниците няма да могат да сключват договори с НЗОК за нови медицински дейности, нови клинични пътеки и процедури, т.е. по никакъв начин не могат да разширяват дейността си и да разчитат на финансиране от обществения фонд за лечение и диагностика с нова модерна апаратура и т.н.

Изключение ще се прави само за дейности, които са нови на територията на дадена област. Например ако досега не е имало инвазивна кардиология, какъвто беше случаят със Смолян през тази година, новата дейност ще може да се финансира от НЗОК.

Финансовите лимити на болниците също се запазват. НЗОК няма да заплаща за предоставена от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в превишение на залегналите в договорите им с касата обеми и стойности.

Мащабно прелицензиране на всички болници

Други промени в преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон предвиждат всички болници да преминат през мащабно прелицензиране, за да продължат да осъществуват дейност. Това ще се прави от новата мегаагенция , за която вече стана ясно, че се създава със същия закон.

Така болниците ще бъдат наново проверявани отговарят ли на здравните изисквания, и медицинските стандарти, като от решението на новия орган ще зависи дали ще запазят дейността си, дали ще изгубят лиценза си за част от дейностите и т.н. Това според хора в бранша има голям корупционен потенциал, още повече че новата комисия се явява наследник на агенция “Медицински одит“, известна в медицинските среди с това, че се ползва като бухалка или чадър над определени болници, заради което е обект на разследване от прокуратурата.

Нови отстъпки за лекарства

В последния вариант на закона е настъпила редакция и по отношение на промените, които се подготвят в лекарствената политика. Въвеждат се нов вид отстъпки, които НЗОК ще договаря с фармацевтичните компании.

Досега отстъпки се договаряха само за медикаментите без аналог, докато от догодина отстъпки ще се договарят за всички нови продукти, независимо дали има или няма други подобни медикаменти.

Изключение ще се прави за генеричните и биоподобните медикаменти, защото с навлизането си те свалят цените на пазара.

В последните промени няма императивно разписано задължение лекарите да предписват най-разходно ефективния лекарствен продукт. Вместо това се посочва, че “лекарят може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс, съобразено с неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи“. Тепърва ще се уточнява в наредба на здравното министерство условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти, съобразено с тяхната разходна ефективност.

Отпада идеята част от онколекарствата да бъдат вкарани в стойността на клиничната пътека. Запазва се обаче задължението лекарите да съобразяват предписанията си с фармако-терапевтичните ръководства, които вече ще се пишат от Националния съвет по цени и реимбурсиране без задължително да се консултират с националните консултанти и медицинските дружества.

Още промени

От последния вариант на мащабните промени в здравната система, които се предприемат през Закона за бюджета на НЗОК, са отпаднали някои от най-спорните моменти, залегнали в първоначалната му версия.

Отпада разпростирането на финансовия стандарт за управление и върху частните болници, както и идеята университетските болници задължително да са собственост на университети.

Запазва се обаче идеята на болниците да не се плаща за медицински дейности, извършени от лекар, който не е на основен трудов договор в лечебното заведение. Благодарение на допълнителните договори с приходящи лекари на половин и четвърт щат в момента се крепят много общински, частни, а и областни болници, които иначе не биха покривали изискванията на НЗОК за робата по клинични пътеки и медицинските стандарти.

Това позволява поддържането на крайно раздутата болннична мрежа в страната, но в същото време осигурява по-лесен достъп на пациентите до болнична помощ и в по-малките населени места. Изключения от изискването за лекар на основен трудов договор ще се правят за дефицитните специалности като патоанатомия, анестезиология, неонатология и др.