Брюксел е резервиран към популизма на Борисов и реформите на Бъсеску

Европейската комисия няма да се откаже от специалното наблюдение над България и Румъния и в предстоящия си доклад най-вероятно ще каже, че от самите граждани на двете страни зависи да създадат критична маса за реформи, тъй като политическите перспективи сами по себе си не са особено обещаващи.

Това посочва близкото до ЕК издание Euobserver по повод докладите на комисията за България и Румъния, които предстои да бъдат публикувани на 22 юли.

Дори новият парламент в Букурещ, избран през ноември, иска да запази старото статукво, отбелязва EUobserver, като посочва, че и младите депутати не са гаранция за промяна и прозрачност. 32-годишният министър на младежта и спорта Моника Якоб Ридзи бе принудена да подаде оставка след обвинения в злоупотреби с държавни средства. Не се очаква и президентските избори в Румъния този ноември да променят нещата.

Сегашният държавен глава Траян Бъсеску спечели през 2004 г. със силна антикорупционна програма, но дори собствената му дясноцентристка Демократично - либерална партия е нерешителна в това отношение.

Твърденията му за прозрачност и за въздържане от употреба на властта за лична облага освен това бяха подложени на съмнение, след като дъщеря му бе избрана за евродепутат с мълчаливото съгласие и финансова подкрепа на партията.

Основният съперник на Бъсеску – лидерът на Социалдемократическа партия Мирча Джоана - е уважаван на международно ниво, след като бе външен министър и посланик в САЩ. Той обаче не успя да реформира партията си, до голяма степен наследила бившата компартия, нежелаеща да приеме новите идеи и силно критикувана за корупция и непрозрачни практики.

Дясноцентристката партия на Бойко Борисов, която обеща силен антикорупционен курс, ще има мнозинство в новия български парламент след убедителната си изборна победа, пише EUobserver. Въпреки това ЕК е предпазлива да възлага твърде много надежда на популистките декларации на новия премиер.

Борисов, който бе бодигард на бившия лидер на комунистическата партия, като кмет на София постигна малко във взимането на решителни мерки срещу мафиотските убийства по софийските улици, пише EUobserver. В статията се припомня, че някои публикации го свързват с организираната престъпност - обвинение, което Борисов твърдо отрича.

Европейската комисия ще посочи в доклада си, че България и Румъния са постигнали недостатъчен напредък и ще препоръча мониторингът да продължи и след 2009 г. заради бавния напредък на реформите в правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

EUobserver отбелязва, че румънските власти се опитват да лобират за по-бързото излизане от мониторинговия механизъм за сътрудничество, но повечето страни, които са и най-големите донори в бюджета на Европейския съюз, включително и ротационният председател Швеция, са против.

Отиващото си правителство на Сергей Станишев също се опита да работи за отпадане на мониторинга. Лансираната идея за трайно присъствие на повече европейски експерти в България бе насочена именно в тази посока, но това не бе прието от Брюксел.

В предстоящия доклад София продължава да бъде критикувана за това, че не изправя криминалните босове пред съда и особено тези, които имат силни политически връзки и достъп до фондовете на Европейския съюз.

ЕК ще оцени положително приемането на нов граждански и наказателен кодекс в Румъния, но в същото време иска да види влиянието на новото законодателство в следващите няколко години.

Все пак е малко вероятно от Брюксел да предложат налагането на санкции, както се случи през миналата година, когато бяха замразени около 800 милиона евро заради извършени измами и връзки с организираната престъпност. За Румъния спрените пари са около 190 милиона евро в сферата на земеделието, за по-голямата част от които съвсем скоро се взе решение да бъдат пуснати отново, пише EUobserver.