България - все още на първия етап на икономическо развитие

В изследването страните са разделени на три групи според размера на БВП на човек от населението: до 6500 долара са страните с ниски доходи - България и Румъния са в тази категория; втората група включва страни със средни доходи - от 6500 до 23 000 долара /останалите страни кандидатки за членство в ЕС са в тази група/ и третата е категорията на високо развити държави - над 23 000 долара.

От гледна точка на възможностите за постигане на растеж, са идентифицирани три етапа на икономическо развитие:

Ресурсно обусловен етап, при който растежът се генерира от първичните фактори за по-висока производителност - земя, евтина работна сила, съответно производство на стоки с по-ниска добавена стойност. Този модел е в основата на растежа в страните с ниски доходи.

Инвестиционно ориентиран етап, на който се намират повечето от страните със среден доход. Наред с другите фактори, тези страни осъществяват растеж чрез технологично развитие посредством внедряване на нови технологии отвън.

Иновационно ориентиран етап, който характеризира потенциала на страните сами да генерират нови технологии, продукти и процеси. Растежът в тези страни се обуславя от развитието на познанието /"knowledge based economy"/ и бързо създаване на нови технологии. Този етап е характерен за високо развитите държави.

Проблемите за повечето държави са свързани с това как да се осъществи плавно и последователно преминаване през различните етапи. Не е достатъчно да се осигури само макроикономическа стабилност, необходимо е и "надграждане" - създаване на връзки и взаимодействия между качество на държавно управление, социален капитал, развитие на научния потенциал, сътрудничество между фирмите и т.н. Липсата на подобрения във всяка сфера или на всеки етап би довело до трудности.

На по-ниското ниво на развитие задължение на държавата е да създава политическа и макроикономическа стабилност и развити пазарни отношения. Това са абсолютно необходими условия за "добра работа" на първичните фактори. Фирмите на този етап се конкурират чрез цената и имат по-ограничена роля във веригата на създаване на стойност, съсредоточават се върху сглобяване на изделия, трудоемки производства и добив на ресурси. Този вид икономики са особено чувствителни към промените в международната конюнктура.

На следващия етап е необходимо да се отдаде приоритет на създаването на условия за привличане на местни и чужди инвестиции. Този процес изисква подобряване на инфраструктурата и комуникациите, създаване на регулаторни режими с цел по-пълно приобщаване към международните производствени системи и т.н.

Най-трудно се осъществява преходът от инвестиционно ориентиран към иновационно ориентиран етап на развитие. Тук е пряката роля на държавата за стимулиране на иновации чрез публични и частни инвестиции в наука и изследвания, по-добро образование, облекчения за започване на нов бизнес за нови високотехнологични фирми.

В Доклада се отбелязва, че в момента има 21 иновационно ориентирани икономики - страни, които имат потенциал сами да генерират иновации и останалите държави, които внасят технологии от тези 21 иновативни страни.

Според Доклада България все още принадлежи към първата категория - ресурсно обусловен етап, но осъществява сравнително успешно преход към инвестиционно ориентиран етап на растеж, като притежава и някои елементи на иновативност.