Дълга и трудна работа

Америка наистина е във война. Нападенията срещу Ню Йорк и Вашингтон повдигнаха опасността от международния тероризъм до ново равнище. Но въпреки ужасно познатият начин, по който изглеждат разрушенията в Ню Йорк и Вашингтон, ефективният американски отговор вероятно ще бъде нов и непознат.

За Съединените щати оръжията в тази война трябва да бъдат информацията, законът и в редки случаи активната военна сила. Коалицията, която ще се формира около Съединените щати и съюзниците им от НАТО, трябва да постигне съгласие по целта си, но не и да разтръбява плановете си. Широкото разгръщане на военни сили не бива да бъде прибързано. Трябва обаче да се вземат незабавни мерки зад кулисите, защото населението и икономическите структури на Запада ще бъдат изложени на риск.

Американското общество трябва да приеме и оцени нов подход към войната. Целта ни няма да бъде да отмъстим или да репресираме, макар че ще постигнем и двете. По-точно систематично ще се насочваме и ще разрушаваме комплекса, мрежата на международния тероризъм. Целта трябва да бъде да се атакуват не сгради и съоръжения, а хората, които са измислили, координирали, подкрепили и извършили тези и други терористични атаки.

Чувам предупреждения да стесним целите си, защото задачата пред нас е изключително трудна, предупреждения, че ще има провали, които никога няма да бъдат признати. Но сега всички трябва да се изправим пред непоколебимата враждебност на терористите към Съединените щати и това, което защитаваме. В отговора ни няма място за половинчати мерки. Методите ни трябва да се базират на първо място на вътрешното и международното право, на подкрепата и активното участие на нашите приятели и съюзници по света. Трябва да съберем доказателства, да разбием мрежи, да придадем форма и идентичност на безименната заплаха.

В някои случаи ловката работа на полицията ще ни донесе успехи, тук или в чужбина. В други случаи ще имаме нужда от сътрудничество в международното разузнаване. Специални военни части може да бъдат повикани да оперират в страни, които нямат желание да сътрудничат или нямат възможност да контролират територията си. В изключителни случаи ще се разработват цели, които може да бъдат поразявани с конвенционални военни удари.

Но най-важното е, че дейността по проследяване, задържане или унищожаване по друг начин на противниците ни ще бъде усилена, детайлна и често скрита, насочена срещу тях звено по звено и щаб по щаб.

Терористичните мрежи може да се подкрепят от държави. Точно тук ще са необходими по-интензивни и видими действия, не само въздушни удари, а и мащабни сухопътни операции, за да накараме враждебно настроените правителства да се предадат или да прекратят подкрепата си за терористите. Но не трябва да подценяваме могъщото влияние на изправена и решителна Америка и нейните съюзници върху държави, изразявали досега нежелание да сътрудничат.

Някои ще призовават за достатъчни доказателства, отговарящи на законовите изисквания. Други ще са готови да реагират бързо, да използват всяка събрана информация, макар и оскъдна. Но не трябва да противопоставяме като две крайности законността и бързината. За да бъдем бързи, трябва да действаме в границите на международното право и в съответствие с постигнатите с консенсус договорености на съюзническата коалиция. А едно от основните предизвикателства, пред които ще се изправим, е да поддържаме този консенсус.

Друго ключово предизвикателство ще е да разберем кои сме ние в борбата на действие-противодействие с един способен и компетентен противник. Почти сигурно е, че срещу нас се подготвят друг атентати. Когато не могат да се скрият, терористите може да проявят още по-голямо желание да ни ударят. Лесно можем да си представим сценарии, по-ужасяващи дори и от този във вторник.

Трябва да засилим мерките за сигурност на летищата, заводите и другите обществени съоръжения като комуникационните мрежи, да подготвим службите за здравеопазване и контрол над заболяванията за възможността от ядрен или биологичен удар. А ако успеем да предотвратим нови нападения, следващото предизвикателство ще е да запазим решимостта си.

Ако тези нападения са втори Пърл Харбър, тогава ще ни е необходим повече от един въздушен удар, за да спечелим тази война. Може би ще минат месеци и години. Но трябва да помним кадрите от Манхатън и Пентагона от сутринта на 11 септември и да бъдем твърдо решени това да не се случи никога повече. Трябва да запазим решимостта си при всяко неудобство, с което се сблъскваме на летищата, и всяка нова пречка пред дейността ни.

От десет години Съединените щати периодично заявяват, че основен приоритет или един от основните им приоритети е да защитят народа ни от международния тероризъм. Сега е ясно, че защитата не е била достатъчна. Проблемът изисква по-активни мерки и обещание да се елиминира тероризма като заплаха. А за това е необходимо да се използва старото понятие "решителна сила", но с нова дефиниция и в един нов вид война.

*Ген. Уесли Кларк е бивш върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и автор на книгата "Съвременната война" /"Waging Modern War"/.