Депутатите питат КС за двете най-важни промени в основния закон

От КС се очаква тълкуване за разделянето на ВСС и за политическата квота в прокурорската колегия

Депутатите питат КС за двете най-важни промени в основния закон

Допустимо ли е разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и приемливо ли е в камарата на прокурорите мнозинството от членовете да са избрани от Народното събрание. Това ще попитат депутатите Конституционния съд (КС) по повод промените в основния закон, още преди да са гласувани в парламента.

Двата текста се определят от правосъдния министър Христо Иванов и Реформаторския блок като "сърцевина" на съдебната реформа и най-голямата битка по време на преговорите около постигнатия компромисен проект бе именно за тях. ДПС, от чиято подкрепа зависеше дали въобще ще стартира някаква реформа, се противопоставяше на тези промени, но се съгласи да отстъпи, при положение, че КС ще има последната дума.

"Уловката" е, че настоящият състав на КС е същият като този, който пред година и половина обслужи ДПС по казуса с оставането на Делян Пеевски в НС след избора му за шеф на ДАНС. Мнозинството от конституционните съдии защитиха политическия интерес на ДПС с мотиви на ръба на абсурда, поради което има основания да се смята, че и сега ще изпълнят политическа поръчка.

По време на преговорите в последните дни партиите са се договорили да отправят към КС следните въпроси: "Каква е правната природа на ВСС при евентуалното създаване на съдийска и прокурорска колегии с функции и правомощия, идентични с функциите и правомощията на ВСС" и "Конституционното допустимо ли е от гледна точка на принципа за независимостта на съдебната власт, при евентуалното разделяне на ВСС на две колегии, притежаващи властнически и кадрови правомощия, броят на членовете на прокурорската колегия, излъчени от Народното събрание да е реван на тези, излъчени от прокурорите и следователите".

Проектът на тълкувателното искане, с което Mediapool разполага, е изработено от юристите на формациите, но тъй като засега депутатите имат редакционни поправки, ще бъде внесено след събирането на нужните 48 подписа идната седмица.

По неофициална информация, партиите, които имат влияние в КС, ще използват неформалните си контакти, за да поискат произнасянето да стане в кратък срок, за да не бави гласуването на конституционните промени.

"Ще искаме при връщането си на работа през септември да имаме отговор, за да знаем какво да правим. Тъй като ангажиментът, който сме поели е до към 20-ти септември да приключим с трите четения по промените в основния закон", коментираха народни представители.

"Различни са мненията в обществото и сред юристите у нас относно възможността единният конституционен орган ВСС да бъде разделен на две колегии. Според едното мнение е възможно да съществува такъв конституционен орган ВСС (Пленум на ВСС) и наред с него - две колегии, съставени от членовете на ВСС по право и избрани от органите на съдебната власт и Народното събрание", пишат в питането си народните представители.

Те цитират решение 8 на Конституционния съд от 2005 г., в което се приема, че "промени в конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, ... които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акцент или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание...".

Наред с това депутатите посочват, че има и друго мнение, според което "е конституционно недопустимо да съществува ВСС като самостоятелен орган и наред с него - съдийска и прокурорска колегии, всяка със самостоятелна компетентност". Според привържениците на тази теза по този начин, на практика се създават нови конституционни органи със свои самостоятелни функции и правомощия. "Формирането на два конституционни органа има за последица "изземване" или "дублиране" на функции и правомощия на съществуващ вече орган. По този начин се променят конституционните правомощия на конституционен държавен орган", обясняват алтернативната гледна точка юристите. Те изтъкват още, че ВСС е орган на системата на висши държавни институции според Тълкувателно Решение №3 от 2003 г. на КС.

В аргументите срещу разделянето на ВСС са включени и част от мотивите към решение №13 от 2002 година на КС. Според тях общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите не са конституционно предвидени органи на съдебната власт. Те могат да се създават доколкото са необходими за уеднаквяване на практиката по приложение на законите и повишаване на квалификацията на магистратите. "Те обаче не могат да се превръщат в кадровици на съдебната система", се казва още в текста.

В документа, който ще бъде адресиран до КС, парламентаристите обясняват и второто си питане. Те твърдят, че както политиците, така и обществеността е разделена и по темата за ролята и мястото на прокурорите, като част от съдебната власт, при формирането и функционирането на ВСС. Според едното мнение независимостта на съдебната власт е независимост на съдиите и тя ще се гарантира като се обособи отделна съдийска колегия, като в нея избраните от общото събрание на съдиите магистрати трябва да са повече от посечените от парламента, твърдят депутатите.

Те се аргументират, че в този смисъл е Становище 10/2007 г на Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа, според което ВСС трябва да се състои от членове, които в мнозинството си са съдии.

Според другото мнение няма пречка мнозинството в кадровия орган на Темида да са съдии, но прокуратурата е част от независимата съдебна власт и прокурорите и следователите също трябва да участват във формирането на дейността на ВСС.

"Организацията, функциите и правомощията на прокуратурата трябва да бъдат гледани през конституционната рамка на съдебната власт. Поставя се въпросът доколко е приемливо да се допуска усилено политическо въздействие върху управлението на прокуратурата през дейността на прокурорската колегия", разсъждават народните представители.

Преди ден преподавателят по право в СУ Кристиан Таков коментира, че КС няма правомощия да се произнася по законопроекти.

"Затова питането ще се маскира като искане за тълкуване. Но доколкото ще се сменят текстове от самата Конституция, какво ще тълкува КС? Ако ще са сегашните текстове, това ще е излишно. Ако ще са бъдещите – ще е недопустимо. Така или иначе "запитването" е типично заобикаляне на чл. 149 от Конституцията. Но, каквато целта, такива и средствата. Не е ясно, дали КС ще допусне искането за тълкуване. И ако го отхвърли, кога ще стане това. Ако се съгласи да се произнася (което не би трябвало да прави), не е ясно, дали ще събере мнозинство за някакво решение и ако събере, какво ще е решението", добавя юристът.

Според него "най-черният сценарий е, КС да блокира конституционните изменения (напр. чрез изискване, те да се правят от Велико народно събрание). Тогава ДПС ще се появи цялото в бяло, КС ще е опрал пешкира и ще е целият ... да кажем, черен, а ДПС ще е взело поредната си жертва от българските държавни институции в името на съхранената си значимост". Таков напомня, че въпросът ще се решава от същия състав на КС, който не съумя да отстрани Делян Пеевски от депутатско кресло.

Споделяне
Още по темата
Още от България