Директори на "Газпромбанк" в Люксембург заработили милиони евро от санкциите срещу Русия

Четирима управляващи директори на люксембургския офис на руската "Газпромбанк", през който са минавали плащанията на европейските държави за доставките на "Газпром", през 2022 г. са се възползвали от ситуацията, предизвикана от санкциите, за да се обогатят. След като получили лични кредити от московския клон на "Газпромбанк", те започнали да изкупуват облигации от външния заем на "Газпром", блокирани в Европа и силно поевтинели заради започнатата от Владимир Путин война, за да ги обменят за рублеви ценни книжа по пълната им номинална стойност. Според изчисления на Financial Times, която се е запознала с документи и е разговаряла с хора, запознати със сделките, банкерите са спечелили повече от 9 млн. евро.

Особеност на тези операции е, че информацията за конкретните емисии облигации и сроковете за обмен "Газпром" е публикувал нередовно и малко преди самия обмен. Въпреки това банкерите са успявали предварително да купят от западни инвеститори ценни книжа от необходимите емисии, които са стрували около половината от номиналната си стойност. Без предварителна информация за това кои точно облигации ще бъдат обменяни, извършването на такива сделки в кратки срокове би било "невъзможно", е заявил информиран източник пред FT. Тъй като облигациите са се търгували на извънборсовия пазар и са станали неликвидни, след като редовното им обращение е било прекратено в резултат на западните санкции, тези книжа "трябваше да бъдат намерени… да се разбере в коя банка или при кой брокер се намират", отбелязва той.

Освен това при обмена на чуждестранните облигации за рублеви ценни книжа по номинална стойност, съгласно указа на Путин, е бил използван Националният разплащателен депозитар (НРД), който вече е бил под санкции на ЕС.

"Това изглежда като заобикаляне [на санкциите] — заяви представител на ЕС, запознат с резултатите от разследването на FT. — Необходимо е този въпрос да стане предмет на наказателно разследване в Люксембург."

Не е известно точно колко пари са получили четиримата банкери под формата на лични кредити, отбелязва FT. Според документите обаче от юли до ноември 2022 г. по сметките им са били преведени около 17 млн. евро (равностойността в евро на рублевата сума), които те са използвали за десетки сделки.

Впоследствие финансовият регулатор на Люксембург CSSF е установил, че банката е нарушила собствените си правила, забраняващи откриването на лични сметки за служители, и не е извършила необходимата проверка, въпреки че директорите са били определени като лица от категорията "висок риск".

Първи със сделките започнал директорът на Bank GPB International S.A. (Люксембург) Дмитрий Деркач. През юни 2022 г. той посетил Москва, а след завръщането си открил лична сметка в люксембургската банка и получил по нея пари от московския клон.

Путин подписал указа за обмена на 5 юли, а девет дни по-късно Деркач започнал да купува облигации на "Газпром". Първоначално придобил облигации с падеж през 2024 г., които стрували 65 000 долара при номинална стойност от 150 000 долара. По това време "Газпром" все още не бил съобщил кои точно ценни книжа ще бъдат обменяни и кога.

За обмена на тази емисия за рублеви ценни книжа по номинал газовият концерн обявил на сайта си едва през ноември, а самата операция била извършена през декември.

Първото си изобщо съобщение за предстоящ обмен "Газпром" направил едва през септември.

"Рискът от неопределеност" непосредствено след подписването на указа от Путин бил "много висок", особено при покупка на облигации с кредит, по който трябва да се плащат лихви, заявява пред FT Сергей Алексашенко, бивш заместник-председател на Банката на Русия, а понастоящем директор по икономическите въпроси в базирания в Лондон аналитичен център Nest Centre:

"Възможно е… той да е бил информиран или да е имал някакви връзки с висшето ръководство в Москва, откъдето са му потвърдили, че [конкретната облигация] ще бъде включена в сделката."

През септември към операциите се присъединили още трима членове на управлението на люксембургския офис — Сергей Некрасов, Сергей Белоусов и Павел Болшаков.

Те изглежда "са ловували на пазара" за подходящи облигации, които било трудно да бъдат намерени, разказва пред FT човек, запознат със сделките.

Банкерите не участвали във всички кръгове на обмена, но купили четири конкретни облигации, които до края на 2022 г. били заменени с рублеви ценни книжа. Често покупките били извършвани малко преди на сайта на "Газпром" да се появи съобщение за обмена на съответната облигация.

Например от края на септември те започнали да изкупуват доларови облигации, за чийто обмен било обявено на 7 октомври, а самият обмен приключил на 24 октомври. В Европа тези облигации можело да бъдат купени приблизително за 50% от номиналната им стойност, а след обмена рублевите книжа дори поскъпнали през декември до 120% от номинала.

Деркач, който впоследствие напуснал "Газпромбанк" и живее в Люксембург, заявил пред FT, че "липсата на каквито и да било съществени констатации от страна на банковия регулатор на Люксембург след изключително щателното разследване… трябва окончателно да потвърди, че в този случай не е имало нищо незаконно".

Белоусов и Болшаков, които сега ръководят в Люксембург инвестиционната компания B&B Capital Partners, както и Некрасов, който през октомври 2025 г. станал генерален директор на московския футболен клуб "Спартак", не са отговорили на запитванията за коментар.

Bank GPB International отхвърли подозренията в "пазарни злоупотреби или участие по какъвто и да било друг начин в незаконни действия".

Сделките с облигации били прекратени след проверка в люксембургския "Газпромбанк" в края на 2022 г., разказват пред FT двама души, запознати с тях.

CSSF извършил проверка на банката през март 2023 г., след като получил информация за възможни нарушения. Според източници на изданието обаче регулаторът не е разпитал някои лица, разполагащи с информация за операциите.

Друг информиран източник заявил: "CSSF беше сляп."