До дванайсетокласниците: Мечтите не умират, докато не ги осъществим

"12 писма до дванайсетокласниците" е проект, който за втора година изпраща послания на абитуриентите. От 24 май в продължение на 12 дни ще бъдат публикувани писмата до випуск 2021, подписани от известни общественици.

Проектът е иницииран от организаторите на "Отворено писмо 24.05.2019" – една инициатива, която обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни.

Публикуваме пълния текст на посланието на актрисата Мартина Апостолова.

Скъпи зрелостници,

Въпреки, че никога не съм харесвала това обръщение, изглежда с времето осъзнаваш истинския му смисъл и значение – та си позволявам да го използвам и към вас.

Нямате представа колко силно ви завиждам, как се вълнувам и колко ви съчувствам. За вас е дошъл моментът, в който да тръгнете по избрания път или да търсите такъв – и в двата случая ви предстои да сбъдвате мечтите, които съзнателно или не, сте градили в съзнанието си през последните 12 години. Да, повярвайте ми – абитуриентският бал е повратната точка, която преди ни се е струвала като финал, виждали сме черно-белия флаг как се размахва в далечината, а всъщност се оказва изходната точка към това така вълнуващо пътешествие, наречено професионален път.

Когато бях дете, майка ми често ми казваше Блясъчко (Мечтателника), защото разказвах постоянно за невъзможни неща, които ми предстоят или пък как и какво ще постигна, "когато порасна". Сега (почти пораснала), често намирам детски бележки, скрити записки по тефтери и тетрадки и разбирам, че разказите ми далеч не са били неосъществими, а това, за което съм мечтала, в момента наричам "моето ежедневие". Най-прекрасното е, че няма за къде да бързате. Аз не бях направила своя избор веднага щом завърших гимназия. Знаех посоката, в която исках да се развивам, но не бях убедена в коя точно сфера да се насоча. Ето защо си дадох година време. Да ви призная честно, това беше съвсем нелека година за мен. Живях извън България, бях избрала специалност, която изобщо не ме привлича и не ми доставя удоволствие…Общо взето чувах мечтите ми как настоятелно чукат и блъскат по вратата, зад която ги бях заключила. Бяха ми обидени. А аз бях изгубила вярата в тях. Тогава някъде разбрах, че веднъж визуализирани и родени в съзнанието ни, мечтите започват свой самостоятелен живот. И не умират, докато не ги осъществим.

Също и тогава разбрах, че често пъти по-голяма мотивация от провала и пропадането не съществува; по-голям катализатор на енергия - няма. Спомних си за какво съм мечтала. Или малко позабравените ми мечти ме намериха и ми припомниха за себе си. Някак неслучайно попаднах на Хората – моите Учители, които ми показаха посоката, поведоха ме и вървяха до мен четири години (и продължават да вървят). Тръгнах по своя път. Как разбрах, че това е моят път ли? Убедена съм, че когато правиш това, което обичаш, за което си мечтал, което ти доставя истинско удоволствие, се усещаш няколко сантиметра над земята и това усещане не може да бъде сбъркано с никое друго. Когато правиш това, за което имаш призвание, никога не усещаш работата си като задължение и никога не си прекалено изморен. Дори и "скапан" от работа, усещаш удоволствие и удовлетворение. Клишетата са клишета, защото не е измислено по-точно определение от тях, затова използвам случая да кажа "Прави това, което обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито един ден".

Искам да ви помоля за нищо на света да не спирате да вярвате, че вашите мечти са осъществими и възможни. Обещавам ви, че именно вярата в мечтите ще е това, което ще ви изправя на крака, ако паднете и ще ви дава надежда, ако се отчаяте. Ще ви издам една тайна за мечтите – те губят магията си, веднага щом бъдат осъществени. Щом получим нещо дълго бленувано, автоматично го приемаме за нещо земно и нормално. Трикът е, че трябва моментално да заменим осъществената мечта с нова. Това е моята формула. Движещата сила. Имайте смелостта да мечтаете. Знайте, че щом сте тук, сте важни. Запомнете, че всеки има право да върви своя път; всеки има право на своите грешки. Да сгрешиш не означава да се провалиш. Означава, че трябва да потърсиш друг начин да продължиш напред.

Вие сте вторият нетипичен випуск, който премина през препятствието, наречено "онлайн обучение". Приемете този опит като вашата супер сила и се превърнете в супер герои на времето си. Използвайте трудностите, които сте срещнали в последната година, и ги превърнете в нещо положително, в умение, което само вие имате привилегията да притежавате. Накъдето и да поемете – не забравяйте, че тази красива малка България има нужда от младите си хора. Аз разчитам на вас и вярвам във вашите мечти. И мечтая поне част от тях да са свързани с представата за едно по-ясно и положително бъдеще, което очаква това магично място, в което сме се родили. Стискам ви палци и както си пожелаваме ние артистите – на добър час!

Искрено ваша,

Блясъчко Мечтателника

*Мартина Апостолова е театрална и кино актриса. Завършва Нов български университет през 2013 г. Започва да се занимава с независими проекти, документален и експериментален театър. Две години е част от трупата на ДТ "Николай Вапцаров" Благоевград, след което се завръща към столичната ъндърграунд сцена. Участва в над 30 театрални и танцови представления и пърформанси. Дебютира в киното с ролята си във филма "Ирина" (режисьор Надежда Косева), за която получава редица международни награди, включително е избрана за Европейска изгряваща звезда на филмовия фестивал Берлинале 2020. Участва още във филмите "Брак" (режисьор Слава Дойчева) и "Хляб" (режисьор Димитър Кутманов), "10 секунди" (режисьор Евгения Танева), а през 2022 г. предстои да я видим в пълнометражния дебют на Теодор Ушев – "Фи 1.618".