До дванайсетокласниците: Винаги си носете удобни обувки

Зорница Христова. Сн. Яна Лозева, "12 писма до дванайсетокласниците"

"12 писма до дванайсетокласниците" е проект, който за втора година изпраща послания на абитуриентите. От 24 май в продължение на 12 дни ще бъдат публикувани писмата до випуск 2021, подписани от известни общественици.

Проектът е иницииран от организаторите на "Отворено писмо 24.05.2019" – една инициатива, която обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни.

Публикуваме пълния текст на посланието на писателката, преводач и издател Зорница Христова.

Мили момичета и момчета,

Иде ми да викам с вас – "Ура"! Минаха 12-те години на задължителните неща. 12 години, в които времето ви беше оразмерено до минутката от други хора, 12 години, в които други хора решаваха какво трябва да знаете и ви пишеха оценки върху поставените от тях, а не от вас самите задачи. Помня как в шести клас броих колко точно ми остава. Колко ранно ставане, колко мъкнене на раница, колко чакане на звънеца. Много беше. Така че най-напред – честито! Имате право да се зарадвате. Имате право да крещите като войници на уволнение от казармата. Възрастните да си мрънкат – те са забравили какво е да броиш дните до свободата!

Ако сте имали късмета да имате учител, който се е вслушвал във вашето мнение и се е старал да ви помогне да го защитите по-добре – прекрасно! Купете му един шоколад и му го кажете. И му се обадете след време, толкова е сладко да знаеш, че си бил полезен за някого! За това – малко по-нататък. Ако пък някой учител ви е учил, че важното е да повтаряте каквото ще се падне на теста, дори да е безсмислено – забравете го! Забравете, че някой ви е натъртвал къде сте в класа, във випуска, че е подменял радостта с гордостта. Така им се пада на грешните уроци.

За много от вас сега предстоят нови изпити. И оценки, които ще ви заблудят да мислите, че едва ли не предопределят живота ви. Че от няколко часа зависи дали ще работите това, което искате. Че тези няколко часа ще покажат дали сте гордостта на семейството или един ходещ провал. Не е вярно.

Може да ви е заболял зъб по време на изпита. Може да сте забравили някоя подробност. Може въобще да не ви е било до изпити точно в този момент, защото, примерно, сте се влюбили. Аз пък разлях вода върху рисунката си в последния момент. Чудо голямо! Можете да се подготвите отново и да опитате пак. Не сте в седми клас и не е задължително да продължите по конвейра сега. Съвсем не е нужно да се записвате в какъвто и да е университет, в каквато и да е специалност, само и само да не се "изложите" пред роднините (впрочем, най-добре да приемем, че всички в даден момент ще се "изложим" и да продължим нататък. Много важно! Не избирате професия, за да може майка ви да се похвали пред приятелките си на чаша кафе – казвам го като майка, която също обича да се фука с децата си, но никак не приема, че това дребно удоволствие трябва да им е цел в живота). Можете да работите нещо и да намерите свой път към професията, която сте си избрали. Ако я искате, не се отказвайте. Подгответе се пак – копайте дълбоко, сложете непоклатими основи на това, което ще знаете – няма начин да няма начин.

Ако пък изборът ви дойде по-късно – добре! И така става. (Да, ние, вашите родители, ще мрънкаме, но и това е нормално). Важно е да работите това, в което виждате смисъл, защото истинската мяра за успех и провал идва години след всички изпити, идва в момента, в който виждате, че сте били полезни за някого. Няма значение дали работата е "престижна" или не. Иде реч за нещо по-важно – вашият вътрешен престиж пред самите себе си.

Това няма да ви го впишат в "Школо" и няма да го съобщят на родителите ви. Дори няма да знаете дали това ще повиши "средния ви житейски успех", дали ще компенсира моментите, в които сте се чувствали малки и глупави. И все пак ще бъде разкошно. По-разкошно от бала. По-разкошно от дипломирането. Ще бъде разкошно като шампанско, което шупва не в чашите, а във вените, радост, която се надига и ви изпълва, въздухът ви прегръща, а вие, поне за миг, се чувствате още по-красиви, отколкото сте сега, в цялата си абитуриентска прелест. Ще използвам една стара дума - ликувайте! Защото това е истинската ви диплома за завършено образование. И само вие самите можете да си я дадете.

Усещам нужда да ви кажа някакъв life hack. Ето го – винаги си носете удобни обувки. И на фотосесията за училищния албум, и въобще. Славата минава, животът продължава. Трябва да ви е добре за дълго. Да изпитвате радост – радостта от първите гуменки за лятото, тъй прекрасно описана от Бредбъри – ще ви се да се завъртите на пета, да отскочите и тук, и там, земята да пружинира под краката ви, хладният въздух да ви целува и да тича пред вас. Каквото и да правите, гледайте в него да има радост, за вас и за другите. Между гордостта и радостта винаги избирайте радостта.

Прегръщам ви и много ви обичам – най-много, разбира се, моята дъщеря, която тази година е абитуриентка като вас. На добър път, да ви е леко и щастливо по него!

*Зорница Христова е детска писателка и преводачка от английски език. От десетина години развива детското издателство "Точица". Умее да обръща палачинки във въздуха и да забравя "какво ще кажат хората" в нужните моменти. Има две деца – Анна, която тази година е абитуриентка, и Ния, която е на 10. Отскоро е главен редактор на детската онлайн медия "Вижте".

Споделяне

Още по темата

Още от Общество

Одобрявате ли изгонването на 70 руски дипломати?