Един "инвеститор" по-малко: "Фраматом" с интерес към АЕЦ "Белене" само като доставчик

Площадката на АЕЦ "Белене", архивна снимка БГНЕС

"Фраматом“ има интерес към АЕЦ "Белене“ само като доставчик, не и като инвеститор или акционер в проекта, заяви представителят на френската компания за България Станислав Георгиев пред журналисти в четвъртък.

За интереса на "Фраматом“ като инвеститор в ядрения проект, който е напът да бъде възобновен от правителството, бе съобщено от пресцентъра на Министерството на енергетиката след участие на министър Теменужка Петкова в международния ядрен форум, организиран от руската "Росатом“, който тази година се проведе в Сочи в средата на май.

Георгиев обаче отрече "Фраматом“ да иска да влага средства в проекта и обясни, че интересът ѝ е само като доставчик. 

"Арева“, която в момента е акционер във "Фраматом“, беше подизпълнител на руския изпълнител на ядрения строеж "Атомстройекспорт“. Тя имаше споразумение за изграждане на електрическите системи на ядрената централа, нейното управление и вентилация, както и част от пасивните системи за защита на мощността. Поради тази причина тя запазва интереса си за участие в проекта, като е готова да осигури и финансиране за своята част от доставките за проекта, но ще очаква след това да ѝ бъде платено за извършените дейности, обясни Георгиев.

"Това не означава да е инвеститор или да стане акционер“, допълни той. Според него финансирането за дейностите на "Фраматом“ може да дойде през експортна банка или по друг начин, но всичко зависи от условията, които ще постави българската държава в бъдещата процедура за избор на стратегически партньор в АЕЦ "Белене“.

Георгиев потвърди, че има разговори от страна на правителството за промяна на част от техническите параметри на стария проект на "Атомстройекспорт“, но ако това се случи, ще трябва лицензирането на променения проект да тръгне отначало -  както с екооценката на площадката край Белене, така и на разрешителното за проектиране и строеж и дори с нотификацията пред Европейската комисия. Това означава проектът да се върне в самото начало. Три години отне лицензирането на 95 на сто от проекта от страна на Агенцията за ядрено регулиране, припомни Георгиев.

Така реално потенциалните инвеститори остават Китайската държана ядрена корпорация CNNC и руската "Росатом“ и то под условия, макар от страна на правителството да обясняват, че кандидат акционерите са четирима.

Преди ден представителят на китайците Сие Дзядзие повдигна въпроса за предоставяне на държавни гаранции за реализацията на поректа и призна, че корпорацията му има итерес да инсталира у нас и китайска ядрена технология. "Това е една от опциите“, каза Дзядзие.

Представителят на руснаците Вадим Титов пък посочи, че "Росатом“ има интерес да финансира проекта със заем, но не се ангажира изрично за инвестиция и акции. И обясни, че трябва да се изчака процедурата и условията ѝ, но компанията е готова за незабавни преговори за възобновяване на проекта, тъй като "безусловният интерес“ и на "Росатом“ , и на българкото правителство бил двата реактора на АЕЦ "Белене“ да работят.

Според неофициална информация китайците имат две оферти към българското правителство – да инсталират беленските реактори в Китай, а у нас да сложат свои технологии, както и да достроят сегашния руски проект и да поискат да сложат още два китайски реактора на площадката край Белене. Това при всички положения означава тежки лицензионни процедури на национално и европейско ниво, коментира председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов.

Относно четвъртия инвеститор в АЕЦ "Белене“, обявен преди дни от вицепремиера Томислав Дончев, без да се каже името му, от ядрения бранш твърдят, че става въпрос за американската "Дженерал Електрик“, която обаче не искала да отделя пари за проекта, а да стане доставчик и да вземе свой дял от ядрените разходи. Това обаче отново означава промяна на техническите параметри на ядрения строеж, което вероятно и обяснява защо енергийният министър Теменужка Петкова и депутати от ГЕРБ говорят за това, че АЕЦ "Белене“, определян преди време от тях като корупционен проект, вече не бил същият проект, а нов.

Според Тим Йео, председател на базирания в Лондон Нов ядрен институт, в който членуват световни ядрени оператори, довършването на АЕЦ "Белене“ в сегашния му вариант и пари от държавата е най-евтиният вариант.

Цената от сега обявяваните 10 млрд. евро, която според някои специалисти ще расте допънително, няма как да бъде променена. Но при правилно финансово структуриране на капитала на проектната компания във времето капиталовите разходите за построяването на централата могат да бъдет по-ниски, каза Йео.

Изцяло частна инвестиция търси възможно най-високата вазвръщаемост на капитала, което означава по-високи цени на електроенергията, за да се изплатят разходите по посторяването и да се покрие инвестиицонният риск, коментира Йео. Реално 2/3 от цената на тока от ядрена централа отива за покриване на разходите по изграждането ѝ, останалата част е за поддръжката и експлоатацията, посочи той.

Така според него, ако държавата финансира сама АЕЦ "Белене“, себестойността на елекроенергията ще е с 25 процента по-ниска. Цената на тока дори може да падне с 2/3, ако държавата не сложи лихва върху своя капитал, вазвръщаемостта започне след въвеждането на мощността в експлоатация и срокът за построяването бъде максимално кратък, което е възможно в случая с АЕЦ "Белене“, допълни той.

Такъв финансов модел обаче ще подлежи на стриктен контрол от страна на Брюксел за предоставяне на държавна помощ и ще трябва одобрение, стана ясно от думите му.

"Възможно е проектът да бъде реализиран и без държани гаранции, но това ще е по-трудно зарадивисокия риск за инвеститора“, каза още Йео.

Още по темата
Още от Бизнес