ЕК недоволна от българските отговори по казуса "държавна помощ за Корпоративна банка"

Европейската комисия, която започна проверка за недопустима държавна финансова помощ за Корпоративна търговска банка, е изпратила писмо с уточняващи въпроси към българската държава, съобщи в. "Труд" в четвъртък.

Повод за писмото е недоволството на комисията, която не можела да състави позицията си по казуса заради недостатъчните и непълни отговори.

Както вече бе писано, ЕК започна още миналата година проверка след анонимен сигнал от България, че Корпоративна банка с мажоритарен собственик Цветан Василев получава забранена държавна помощ под формата на депозити на държавните фирми.

През май 2010 г. единадесет главни редактори и собственици на печатни медии попитаха финансовия министър Симеон Дянков къде стоят парите на държавните фирми. От справката, която той предостави, стана ясно, че към момента на питането КТБ е била фаворит сред банките с дял 48% (408 млн. лв.) от депозитите на държавните компании в търговските банки. Повече обаче не последва уточнение вече към 2011 г. къде и колко са парите на държавните фирми.

Самият Цветан Василев нееднократно е обяснявал, че парите на държавните дружества не формират основния дял от депозитите в портфейла на банката му и в никакъв случай не могат да се разглеждат като държавна помощ. Той обясни още, че банката отговаря на критериите, които финансовото министерство предписа да се имат предвид от държавните дружества, когато избират финансова институция за депозиране на средствата си.

Според писмото, изпратено от ЕК до постоянното представителство на България в Брюксел на 21 декември миналата година, България трябва да отговори на 13 свръхподробни въпроси за отношенията на държавните фирми с КТБ в срок от 20 работни дни.

Според писмото ЕК действително получила разяснения по казуса на 29 юли 2011 г. от базирана в Брюксел юридическа кантора, която, според публикацията обслужва интересите на КТБ.

“Комисията е упълномощена да обсъжда проблема ексклузивно с държавата членка и всяка свързана информация би трябвало да бъде предоставяна чрез постоянното представителство на България в Брюксел. В противен случай ние не сме задължени да я вземем предвид при изготвянето на нашето становище”, пише в писмото, подписано от Софи Бертен-Хадживелчева, шеф на отдел “Държавна помощ и финансови услуги” в Главна дирекция “Конкуренция”.

Mediapool се обърна към КТБ с молба за разяснение ползва ли услугите на юридическа кантора и изпращала ли е чрез нея обяснения в ЕК. От банката обещаха да отговорят след като се свържат с нейния шеф Цветан Василев.

Шест дни след получаване на писмото от зам.-министърът на финансите Владислав Горанов като представител на министерството, отговарящо за държавната помощ, изпраща въпросите на ЕК до трима министри, които са принципали на най-големите държавни фирми – на икономиката, на транспорта и на отбраната.

На 20 януари Министерството на финансите отговоря на ЕК по въпросника, като смисълът на основния отговор е, че КТБ не е избирана за депозитна банка след 2007 г., а само съществуващите преди това договори са били удължавани, което изключва умисъл в подбора ѝ.

Основните въпроси сред 13-те, зададени от ЕК до българските власти, засягат както отношенията на КТБ с държавните фирми, така и търговския ѝ профил, включително и за дейността и портфейла ѝ. От ЕК питат каква е историята на взаимоотношенията на КТБ с държавните фирми, откога са започнали и как са се развивали в годините. Използвани ли са конкурси или търгове за избора на банката, какви са лихвените проценти на депозираните от фирмите средства в нея, какви са лихвите по сходни депозити в другите банки. Поискана е информация за потребителската стратегия на КТБ и за профила на клиентите ѝ.

От ЕК са поискали и информация за бордовете на директорите и надзорните съвети на държавните дружества, за които става въпрос, как са избирани и колко са представители на съответните министерства.