ГЕРБ фокусира атаката си пред КС в касиране на мандати на ДПС от Турция

Офанзивата на бившите управляващи подкрепена с жалби на РЗС и НФСБ

Депутатите от ГЕРБ Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Емил Радев внасят жалби за касиране на изборите, сн. БГНЕС

С 96 подписа на депутатите на ГЕРБ в Конституционния съд бяха внесени три жалби за касиране на изборите. По всичко изглежда, че основната цел на ГЕРБ е да се отнеме поне един мандат на ДПС, постигнат чрез вота в Турция.

Заедно със своята жалба, ГЕРБ внесоха в сряда още две – на РЗС и конкурентния на Волен Сидеров Национален фронт за спасение на България (НФСБ), като и двете са подписани от по 48 депутати от партията на Бойко Борисов.

Жалбите бяха внесени от петима депутати на ГЕРБ начело с Красимир Ципов и Емил Радев, които казаха, че исканията се основават на конкретни доказателства за нарушения на територията на страната и чужбина, визирайки на първо място Турция.

“Внесохме три жалби. Първата е за оспорването на изборния резултат в цялост, според Конституцията и Изборния кодекс. Смятаме, че са налице съществени нарушения в деня за размисъл и в изборния ден. Приложили сме доказателства за тези съществени нарушения. Направили сме и анализ по отношение на определени действия, предприети от политически субекти. Другата част от искането има посочени конкретни нарушения на територията на Турция и други държави”, обясни Красимир Ципов.

В жалбите на РЗС и НФСБ също се посочват нарушения при гласуването в Турция. Двете партии не успяха да влязат в парламента, като очакванията бяха те да бъдат патерици на ГЕРБ.

Жалбата на ГЕРБ е подкрепена с подписите на 96 от 97-те депутати на партията в Народното събрание. Тя не е подписана само от Александър Ненков, чийто баща Румен Ненков е конституционен съдия.

Депутатите Ципов и Радев не отговориха на въпросите какво нарушение на Конституцията виждат в деня за размисъл, но охотно изброиха нарушенията на вота в Турция. Това е обяснимо, защото касирането на общите резултати от парламентарния вот заради скандала с бюлетините в деня за размисъл, предизвикал политически реакции на други партии, е трудно постижимо само с юридически аргументи. Самият “ден за размисъл” не е споменат в Конституцията, а и при избухването на скандала никой не е агитирал “за” някоя партия, каквато е формулировката за непозволена агитация в Изборния кодекс, според становище на ЦИК, оповестено преди седмица.

Освен това е спорен самият смисъл на т.нар. ден за размисъл, тъй като на изборите през 2009 г. такъв нямаше, съгласно тогавашния изборен закон.

“Много нарушения изброихме (в жалбата си). (Те се случиха) в градове като Бурса, Измир, Истанбул. По конституционно решение 4 за предходните избори беше направена експертиза, която показа, че в рамките на изборния ден могат в една секция да гласуват максимум 936 избиратели. Имаме изключително фрапиращи примери – в някои секции са гласували по 1500, 1600, 1650 избиратели, които са вписани основно под линия на избирателните списъци, което още повече създава съмнения. Има сигнали за гласуване с невалидни документи, (гласувано е) по няколко пъти в различни секции. Поискали сме всичко това да се провери, да се направят нужните експертизи. Да оставим КС да прецени в цялост дали има такива нарушения”, обясниха в един глас и един през друг Ципов и Радев.

Заедно с тях за внасяне на жалбата дойдоха още Димитър Лазаров и бившият областен управител на София, бивш общински съветник от БСП и настоящ депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов.

Красимир Ципов отхвърли обвиненията на "Атака", че ГЕРБ да са оказвали натиск върху конституционни съдии. Имаме доверие на КС, “винаги сме уважавали институциите”, каза той. Емил Радев допълни, че няма как съдии от КС, като бившият депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов, да бъдат обвинявани в конфликт на интереси, тъй като тази институция работи по особен закон и няма процедури за отвод на съдии.

“Не, ГЕРБ не оказва натиск върху КС, други са политическите субекти, които са оказвали, оказват и ще оказват натиск върху КС”, каза Ципов, но не уточни кои са тези субекти.

Според неофициални източници ГЕРБ нямат илюзии, че КС ще касира проведените на 12 май избори. Смятат обаче, че има шанс да се отнемат един или два мандата на ДПС от Турция. В момента ДПС имат 36 депутати, които заедно с 84-те на БСП правят точно 120, които са на ръба на мнозинството от 121 гласа. За да си набавят, разчитат на "Атака", като взаимно изключващите се партии ДПС и "Атака" се правят, че нямат нищо общо помежду си.

Отнемане на мандати от ДПС би предизвикало преразпределение на мандати в НС в полза на ГЕРБ и би дестабилизирало допълнително съюза БСП -ДПС, като го направи още по-зависим от "Атака".

От друга страна, ако бъде избрано програмното правителство на БСП с премиер Пламен Орешарски , то не би могло да бъде свалено от власт при сегашното разпределение на силите в НС, защото на ГЕРБ и "Атака" не им стига 1 депутат за нужните 121, с които по Конституция може да мине вот на недоверие към кабинета.

С решение номер 2 от 2010 година Конституционният съд касира изборите в общо 23 секции в Турция. КС прецени, че общо 18 358 гласа в тези секции са подени в разрез с правилата. Над 99% от тях бяха подадени за ДПС – 18 140. Това доведе до увеличаването на мандатите на ГЕРБ в предния парламент с 1 и до намаляването с един на ДПС. КС стигна до този извод, позовавайки се на експертизата, която показва, че за един изборен ден в една секция мога да гласуват най-много 936 души. В същото време в 30 "турски секции" при предните парламентарни избори бяха гласували повече от 1000 души. Въпреки това КС счете, че тези заключения на експертизата не са достатъчна причина да се касира целия вот в Турция, тъй като в тези секции са подадени и множество валидни гласове.

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?