ГЕРБ отменя тоталната забрана на пушене на обществени места

ГЕРБ отменя тоталната забрана на пушене на обществени места
Депутати от ГЕРБ ще внесат предложение за промяна в Закона за здравето, с която да се отмени пълната забрана за тютюнопушене на обществени места, която трябва да влезе в сила от 1 юни 2010 година. Това съобщиха в четвъртък депутатите от ГЕРБ Димитър Лазаров, Иван Иванов и Светлин Танчев.

Предложението предвижда в заведения до 100 кв. м., собственикът сам да преценява дали там ще се пуши или не. В по-големите заведения пък собствениците ще трябва да предвиждат отделни помещения за пушачи.

Мотивът на вносителите е, че в условия на криза не може да се ограничи тютюнопушенето на обществени места, защото това би било пагубно за бизнеса. Те смятат, че цялостната забрана е много трудно изпълнима, защото нямало как да се контролира.

Според тях към пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места може да се пристъпи след четири-пет години и то "не от раз".

Пълна забрана за тютюнопушене на обществени закрити места от 1 юни 2010 г. бе гласувана от мнозинството на тройната коалиция през май миналата година. Против пълната забрана обаче се обявиха представители на всички политически сили. Още тогава депутати от мнозинството коментираха, че до налагането на тоталната забрана няма да се стигне и вероятно законът ще бъде променен преди изтичането на крайния срок.

Бизнесът в лицето на хотелиери и ресторантьори винаги е бил против пълната забрана на тютюнопушенето, защото това би довело до големи загуби.

"От всички 27 страни-членки на ЕС, само в две има твърд наложен режим на тютюнопушенето", заяви председателят на здравната комисия Лъчезар Иванов (ГЕРБ). Според него с предлаганите промени страната ни не прави крачка назад.

"Основният замисъл на законопроекта е на публични места да не се пуши - като започнете от всякакви ведомствени сгради, преминете през всякакви видове транспортни средства, включително самолети. Считам, че няма отстъпление", коментира Иванов.

По повод предвидената свобода на собствениците сами да решават дали да се пуши в по-малките заведения или не, Иванов предположи, че в сладкарниците едва ли ще се пуши, тъй като тогава няма да бъдат посещавани от семейства с малки деца.

Румен Петков (Коалиция за България) коментира в парламента, че е противник на ограниченията, защото и пушачите имат права. "Коректно е да се даде възможност на собствениците на заведения да определят къде да се пуши и къде не", каза той.

"Има неща, които трябва да бъдат категорично забранявани и криминализирани като проституцията, например. Случаят с пушенето не е такъв", каза Петков. Той обаче призна, че е отказал от година и половина цигарите, и допълни, че в стаята на ПГ на КБ в парламента не се пуши.

Съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов определи като неевропейско предложението на парламентарната група на ГЕРБ. По думите му няма смисъл дебатът да бъде откриван отново, тъй като вече е воден преди много време и е решен. "В България нямаме право да пречим на никого да уврежда своето здраве, ако реши да го направи, но този човек също няма право да превръща хората около себе си в пасивни пушачи", каза Костов.

Лобистки натиск

Инициативата за либерализиране на режима се приписва на лобистки интереси в ГЕРБ, включително на депутата Емил Димитров, който в свои скорошни медийни изяви открито се противопостави на въведените ограничения. Димитров бе председател на Асоциацията на производителите и търговците на тютюн и тютюневи изделия и имаше бизнес с дистрибуцията на цигари и хотелиерство.

Справка в Търговския регистър показва, че преди да стане депутат той е участвал в управлението на фирмите "Табак Трейдинг Партнър", занимаваща се с търговия на едро с тютюневи изделия и "Симеон 2", която е с широк предмет на дейност, включително хотелиерство и ресторантьорство. Димитров е имал участие и в други фирми.

Името му нашумя около внесените промени в Закона за лова, когато се появиха съмнения за конфликт на интереси заради това , че бил шеф на ловно стопанство. Преди дни пък се оказа в центъра на скандала с неизгодни за държавата замени на гори, заради които може да бъде наложена санкция от ЕК. Тогава той обяви, че е излязъл от всички фирми, в които е участвал, след като е влязъл в парламента. Димитров обясни, че никога не е фигурирал във фирмата, която я е направила замяната, а е бил акционер във фирми, които са имали дял във въпросното дружество.

Забраната в други държави

Въпреки, че южната ни съседка Гърция въведе забрана за пушене на обществени места през лятото на миналата година, ограничението масово не се спазва. Властите там признават, че опитът им да се справят е безуспешен.

Подобни ограничения в Гърция бяха въвеждани през 2002 и 2003 година, но те също не проработиха. В Гърция около 45 на сто от населението са пушачи и страната е на челно място в ЕС по този показател. Глобите за нарушение на закона между 500 и 1000 евро, но въпреки това забраната се нарушава масово.

Голям отпор срещна и затягането на режима в съседна Македония. Там собственици на заведения се вдигнаха на протести в началото на тази година, когато ограничението за пушене на обществени места влезе в сила. След като в първите дни забраната не се спазваше, по-късно 90% от собствениците на заведения в Македония регистрират голям спад на приходите. Печалбите на повечето от тях спаднали със 70% през януари в сравнение със същия месец на 2009 г.

През лятото на 2008 г. Холандия също въведе тотална забрана на пушенето в барове и ресторанти. Строгостта на забраната стигна дотам, че в кофи- шоповете, където се продава марихуана, на посетителите бе забранено да смесват тревата с тютюн.

В Хърватия опитът за налагане на забраната се провали. През септември миналата година парламентът на страната отмени забраната за пушене в заведенията, която бе въведена през май.

През март 2004 г. Ирландия стана първата страна в Европа, която въведе тотална забрана на тютюнопушенето. По-късно примера ѝ последваха Италия, Норвегия и Швеция. Тотална забрана върху пушенето на обществени места има още в Малта, Шотландия, Литва, Албания, Уелс и Северна Ирландия, Англия, Исландия, Естония, Франция, кантони на Швейцария и провинции в Германия. В Турция също е въведена пълна забрана на тютюнопушенето.

Статистика:

Последните проучвания у нас сочат, че 52.4% от мъжете и 38.1% от жените пушат. В България 71.9% от децата са изложени на пасивно тютюнопушене. Половината жени пушачки у нас пушат и по време на бременността, което повишава риска за увреждания на децата.

Различни проучвания отчитат тенденция към промяна на общественото мнение след въвеждане на пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. В Ирландия например подкрепата се увеличава от 59% през 2003 г. на 93% през 2005 г. В Италия пък от 83% през 2001 г. одобрението нараства на 94% през 2006 г.

Според официална статистика на италианското здравно министерство година след прилагане на забраната продажбата на цигари в страната е спаднала с 5.7%, а спрелите пушенето са 500 хиляди души. По данни на Световната здравна организация (СЗО) в Норвегия процентът пушачи на възраст между 16 и 74 години е спаднал от 29% през 2002 г. до 26% през 2004 г. след въведената пълна забрана.

Още по темата
Още от България