Идеи за нова промяна на концесионните такси може да взривят минната индустрия

В колебанието си какъв модел да избере, държавата обмисля да ревизира и вече сключени договори

Идеи за нова промяна на концесионните такси може да взривят минната индустрия

Макар още през лятото на 2011 г. тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков да обяви, че се подготвя промяна на методиката за определяне на концесионните такси за добив на подземни богатства, държавата все още се лута в избора си на новия начин изчисляване на тези възнаграждения. Част от обсъжданите идеи вероятно ще взривят минната индустрия, особено плахо изказаното засега намерение новите такси да се прилагат и за сключени вече концесионни и приватизационни договори.

Това стана ясно в четвъртък по време на общественото обсъждане на проекта на национална стратегия за развитие на минната индустрия, която трябва да въведе европейските изисквания за отрасъла. Очаква се документът да бъде одобрен от Министерския съвет до края на 2012 г. и да послужи за промяна на Закона за подземните богатства и на концесионните такси през 2013 г. Една от основните критики на браншовите организации и инвеститорите в минната индустрия бе именно липсата на яснота относно правителствените заявки за нова методология за определяне на концесионните възнаграждения.

Каква ще е тя тепърва ще обсъжда работна група към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), коментира пред журналисти Аксения Велева-Бузова, директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" във ведомството. Все още се проучвали световната практика и тази в страните от Европейския пазар, за да се избере най-подходящият начин за формиране на концесионните такси, допълни експертът. По думите ѝ нуждата от промяната била видна и от постъпилите становища към проекта на минна стратегия, според които концесионните плащания не са справедливи.

Браншът иска гаранции за инвестициите си

Това обаче е становището на неправителствени организации, изказано и при дискусията. Според фирмите от бранша каквато и промяна да се прави, тя трябва да гарантира инвестициите в добив на подземни богатства.

Според действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионните възнаграждения фирмите, добиващи строителни материали, плащат твърди ставки, които бяха значително повишени през 2007 г. Предприятията, добиващи метални и индустриални суровини, варовици, въглища, природен газ и нефт и др., плащат такси по т.нар плъзгаща ска̀ла като процент от борсовата стойност през годината на добиваните от тях суровини. Това позволява на държавата да прибира по-високи такси, когато борсовите цени са високи и защитава инвеститора в случай на спад на цените. Според Велева това е добър и справедлив подход.

Специално за металните богатства, където постоянно се сочи за пример златната концесия на "Челопеч майнинг", процентът е между 0.5 и 4 на сто от стойността на металите, преработени от добитата руда. Плъзгащата ска̀ла, която бе приета през 2007 г., обаче важи само за нови концесии за добив, а най-съществените такива, които съответно осигуряват най-сериозните приходи в бюджета, вече са предоставени при приватизацията на добивни и преработвателни предприятия като "Елаците", "Асарел Медет", "Челопеч" и др.

Сега обаче от думите на Велева става ясно, че се обмисля плъзгащата ска̀ла за определяне на концесионните такси да се въведе и за скално-облицовъчните и инертните материали, където всъщност има раздадени най-много права за добив.

Плъзгащата ска̀ла за всички, дори за старите договори

"Плъзгащата ска̀ла ще се въведе за всички, ще се опитаме да се въведе и за заварените положения, но това е сложно, защото има сключени договори с фиксиран размер на концесионните възнаграждения", каза шефът на концесионната дирекция в МИЕТ. Според нея трябва да се проведат преговори с всички концесионери за анекси към договорите им и "трябва да се пипа внимателно, тъй като ако се развали концесионният договор, се разваля и приватизационният".

Велева -Бузова посочи, че не е правен анализ колко концесионери ще бъдат засегнати, ако се въведе плъзгащата ска̀ла със стара дата.

От бранша обаче коментираха пред Mediapool, че подобно политическо решение за промяна на концесионните такси и за старите договори ще има определено негативен ефект върху минната индустрия и в нея ще бъдат спрени инвестиции за дълъг период от време и то в момент, в който браншът има да изпълнява много изисквания, за да отговори на европейските изисквания. Фискалният ефект от около стотина милиона лева ще е нищожен спрямо последиците за индустрията, в която, освен че работят пряко 25 хил. души и изкарва 5 на сто от БВП на страната, са ангажирани още 120 хил. души покрай транспорт, преработка и други услуги, твърдят инвеститори.

Или пък такса процент от приходите или печалбата

Аксения Велева-Бузова коментира още, че тъй като сред населението съществувала нагласата, че е трудно да се проследи принципът на плащане на концесионните такси чрез плъзгащата ска̀ла, е възможно и да се реши възнагражденията да са процент от приходите и печалбите на добиващите предприятия през годината. Това било по-лесно проследимо през данъчните служби.

Според членове на Българската минна камара обаче трябва много внимателно да се подходи, ако се реши таксата да е процент от финансовите резултати на концесионерите, тъй като има съществени разлики според добиваната суровина. Експертите предупреждават, че подход на един вид "плоска такса", тоест еднакъв размер за всички, би бил погрешен.

Държавата със свои проучвания за подземни богатства

Обсъжданият проект на минна стратегия предвижда още да се създаде национална геоложка служба към МИЕТ, която освен че ще събира информацията от всички провеждани проучвания на българска територия, но и сама ще може да извършва такива с пари от държавата. Велева обаче не можа да се ангажира със сума, която би могла да се влага от бюджета за държавни геоложки проучвания. Ако бъдат защитени поне няколко проекта с доказана държавна нужда от проучвания, ще се помисли за отпускане на средства или за създаване на фонд, така че тези проучвания да се финансират и държавата също да участва в разработването и експлоатирането на своите подземни богатства, каза Велева-Бузова.

Геоложката служба също ще трябва да актуализира данните в сегашния национален геофонд и да публикува онлайн каталог с тази информация в полза на потенциалните кандидати да извършват проучвания за подземни богатства. В момента общият добив на подземни богатства е около 80-90 млн. тона годишно, а минната стратегия цели повишаване на неговата ефективност, максимално използване на суровините и тяхното рециклиране.

Велева-Бузова посочи още, че Европейската комисия иска от България максимално да използва потенциалните суровини от депонираните в хвостохранилищата отпадъци. У нас обаче има само една такава дадена концесия за добив на метали от хвостохранилище, по която МИЕТ не знае дали се работи.

Държавният експерт посочи още, че към момента икономическото министерство е издирило операторите на всички хвостохранилища, включително старите, които ще са длъжни да извършат дейности по рекултивирането или поддържането им изискваните от Европейския съюз норми.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?