Индустрията възропта, че износът на ток остава привилегирован

Индустрията възропта срещу това, че износителите на електроенергия остават освободени от плащането на добавката към цената на тока, с която НЕК покрива разходите си за изкупуване на енергия от възобновяемите източници и от двете американски ТЕЦ, а за тях тази такса "задължение към обществото" се вдига двойно.

С общо становище Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България приветстваха по-голямата прозрачност в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те обаче смятат, че и новият ѝ състав продължава погрешни практики на предшествениците си, водещи до изкривяване на пазара. Представителите на промишлеността продължават да са недоволни от политиката на регулатора да задържане ръста на цените на тока за бита с драстично поскъпване на тока за бизнеса,  което в крайна сметка пак рефлектира върху потребители, но косвено.

Намеренията на КЕВР са от 1 юли 2015 г. да вдигне таксата "задължение към обществото" от сегашните близо 19 лв. за мегаватчас на малко над 40 лв. Аргументът на комисията е, че при досегашното тарифиране тези разходи са били в отделна такса само за бизнеса, а за домакинствата са били скрити в общата цена и битът е плащат по 50 лв., а сега таксата ще се плаща от всички клиенти, което ги слага на равна основа.

От становището на индустриалците обаче става ясно, че от тарифата остават освободени търговците, които изнасят електроенергия. Падането на таксата за тях през 2013 г. бе обосновано с нуждата да се стимулира експортът на ток, за да може топлоцентралите да работят и мините, които тогава заплашваха със стачка, да добиват въглища. Сегашните управляващи също са на мнение, че ако износът на ток се натовари с тази добавка, няма да е конкурентен на регионалните пазари. Предприятията в България обаче са против това евтината българска електроенергия да отива за конкурентите им в съседните държави, а те да купуват по-скъп ток от вътрешния пазар и да срещат трудности при вноса на ток на по-приемливи цени.

Правителството на ГЕРБ обаче им обеща, че ще разработи схема, по която предприятията, отговарящи на определени критерии, ще може да получават държавни помощи за покриване на разходите им за такса "задължение към обществото" с до 20 на сто. Дори и при това положение обаче харчовете на индустрията за ток ще нараснат.
 
Според изчисленията на организациите, при новата структура на цените на тока фирмите, ползващи енергия ниско напрежение, ще плащат 40 процента повече за ток, на високо – 20 процента, и на средно – 15 на сто.

"Категорично не приемаме предложеното увеличение! Рязкото влошаване на ценовите позиции на практически всички индустриални сектори в икономиката пряко ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност", пишат в изявлението си представителите на бизнеса.

Те са притеснени от това, че ще продължи натрупването на дефицити в НЕК, които са огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика. "Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното му решаване, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса. Паралелно с това, продължава безотказното изкупуване на субсидирана енергия от всички възможни производители, въпреки поетите ангажименти", смятат работодателите.

Те не са съгласни с това, че и новият състав на регулатора продължава да определя цените на дружествата от електроенергийния отрасъл на базата заявени разходи от дружествата. Така, според тях, се стимулира “обосноваването“ на все по-големи разходи".

"Така неефективностите в енергийната система растат и, вместо да бъдат санкционирани, се калкулират в цените. Същият неприемлив подход е приложен и при модела "цена за задължение към обществото” – това е директна пазарно необоснована преразпределителна мярка за изземване на финансов ресурс от пазарно функциониращи предприятия и натрупването му към неконкурентноспособни и непазарно работещи предприятия", посочват индустриалците.

Бизнесът настоява за реформа в определянето на цените от възобновяеми източници и изкупуването на тяхната енергия, както и за промяна в правилата за търговия с ток.

"Липсата на конкуренция между производителите на енергия до голяма степен обезсмисля усилията за либерализация. Държавните дружества от групата на "Българския енергиен холдинг" предлагат над 90% от енергията за т. нар. свободен пазар. Без решителни структурни реформи и промени на пазарните правила не може да се очакват ползи за потребителите – предвидими и справедливи цени, и надеждно снабдяване. Усилията в посока създаване на електроенергийна борса биха били полезни, само ако са част от добре обмислен и осъществен нов пазарен модел", обобщават бизнес организациите.