Засега има напредък по едно от исканията на специалистите по здравни грижи – приемането на стандарт по здравни грижи, но не и по останалите, които включват повишение на заплатите, възможност за директно договаряне с НЗОК и финансиране на практиките им, казва в интервю за Mediapool Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която представлява медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите и др. По думите ѝ сегашният модел на финансиране създава неравнопоставеност между медицинските сестри, които работят в болниците и заетите в звената на държавна издръжка като психиатрии, детско и училищно здравеопазване и др. и това трябва да се промени. Освен това БАПЗГ настоява за ясни правила, по които парите от клиничните пътеки се разпределят между лекари, специалисти по здравни грижи и режийните разходи. Патронажните грижи са една от възможностите за решаване на проблема с нелегалните домове за възрастни хора, казва още тя.

Г-жо Георгиева, дадохте срок от 3 месеца на властта да изпълни исканията ви, в противен случай ще организирате протести. От срещите ви с институциите досега виждате ли сигнали, че исканията ви ще бъдат удовлетворени?

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) има няколко основни искания: на първо място е приемането на медицински стандарт по здравни грижи, който да регулира кадровата обезпеченост на лечебните заведения с медицински сестри и да въведе ясни алгоритми за работа. Другото искане е за достойни заплати, които да задържат професионалистите по здравни грижи в професията, като основното минималното възнаграждение да е 150% от средната работна заплата. Освен това настояваме БАПЗГ като съсловна организация да стане пълноправен договорен партньор на НЗОК, така както е Лекарският съюз. Досега това право ни се отказва по всякакъв начин, но това не означава, че ще спрем да го търсим. И другото нещо, за което се борим е амбулаторните практики по здравни грижи да имат възможност да сключват индивидуални договори със Здравната каса и да получат съответното финансиране, за да може пациентите да се възползват от нашите услуги.

На този етап има напредък по отношение стандарта по здравни грижи. Проведе се среща в Министерството на здравеопазването и се създаде работна група, в която се доуточняват финални корекции по предложения от нас стандарт. Остава около седмица да бъде финализиран стандартът по здравни грижи, което само по себе си е голям успех, защото това задава условията и начина на работа в нашата сфера. Относно останалите ни искания и заплахата от протести – тя остава. Т.е. не всичко, което искаме е постигнато, не е и започната работа по голяма част от нашите искания. Така че нашата протестна готовност остава.

Например след проведената среща в Здравната каса ни се даде да разберем, че до 2026 г. не е предвидено да сме договорен партньор, съответно няма и решение за самостоятелното финансиране на амбулаторните практики. Стана ясно, че са необходими допълнителни промени в наредби, промени в стандарта, за да се премине към по-нататъшна крачка.

За възнагражденията много се говори, очакваме да видим какво ще предложат договорните партньори от страна на синдикатите в новия Колективен трудов договор (КТД) и въз основа на това ще излезем с позиция какво е отношението ни по така предложените заплати.

Какви са в момента възнагражденията на професионалистите по здравни грижи в различните видове болници, какво натоварване стои срещу тях и колко далеч са те от поставената цел за 150% от средната заплата за страната?

По действащото КТД основната стартова заплата, която трябва да бъде постигната, но това не е факт навсякъде в страната, е 1500 лева. Обикновено към това възнаграждение за положен труд се калкулират клас прослужено време и допълнителното материално стимулиране въз основа на изработеното по клинични пътеки. Когато болницата е печеливша и има достатъчно ресурс, една сестра може да достигне заплата от 2800-3000 лв. Но това не е основна заплата, а ние говорим за основна заплата. Натоварването, при което се постигат тези възнаграждения е тема, по която много може да се говори: 24-часови, 36-часови дежурства, които най-често са разпределени между минимум две лечебни заведения. Т.е. ако на едното място колегата е дневна смяна, на другото отива нощна. На другия ден отива отново някъде на работа без да си почива. Това прави медицинският специалист непълноценен и застрашава както неговото здраве, така и здравето на пациентите. Да не говорим за професионалното прегаряне (бърнаут), което е много силно изявено в нашите среди, което води до липса на емпатия към пациента и отчуждение. Така пациентът отново е потърпевш.

Споменахте КТД – смятате ли, че през него може да се постигне искането ви за увеличение на заплатите и имате ли идея как в крайна сметка парите от НЗОК да бъдат насочени така, че да достигат до възнагражденията на специалистите по здравни грижи?

Тук попадаме в така наречения параграф 22. Защо? Болницата калкулира приход от дейност. Този приход идва при работодателя и той я разпределя като е длъжен да се съобрази с минималните прагове в КТД за съответната специалност и останалата част остава да раздаде малко субективно, тъй като няма правила за разпределение. В сумата, постъпила в здравното заведение са калкулира и токът, и водата, и консумативите, и медикаментите. Т.е. няма остойностяване на клничната пътека – лекарят колко да получи, сестрата колко да получи, или акушерката, рентгеновият лаборант – здравният специалист въобще – и какво да се ползва като режиен разход. Когато поставим въпроса пред МЗ за разпределението на тези пари, отговорът е, че трябва да се търси диалог с работодателя. Т.е. работодателят е човекът, който разпределя финансовите средства към нас. Ето тук се къса нишката. Защото работодателят от своя страна е търговец. Самата болница е търговско дружество. А ти няма как да отстояваш пред работодателя си, че трябва да ти даде повече, след като нямаш фиксирана цена и минимум за това, което трябва да получиш. Затова считаме, че трябва да се ремонтира изцяло здравната система. Да бъде направено така, че да има ясни правила и да се конкретизира в стойността на една клинична пътека кое за какво се разпределя.

Има и други възможности за реакция на МЗ при тези форсмажорни обстоятелства с липсата на специалисти по здравни грижи – да се създаде фонд за директно финансиране на тези специалисти, а не само на второстепенните разпоредители с бюджет да се дават директно пари. Защото по този начин се създава неравностойно положение между самите колеги. Когато се финансират пряко работещите в ТЕЛК, в психиатриите, в училищното и детско здравеопазване – техните пари са гарантирани и много често са по-високи като парично изражение спрямо болничната помощ. А в болничната помощ, не стига, че имаме най-много болници на глава от населението, ами там няма достатъчно специалисти. В същото време специалистите в болничната помощ трябва да се договарят с прекия си ръководител – директора. С други думи казано: защо да отидеш да работиш в реанимацията на болницата за 2000 лева, като можеш да отидеш в детската ясла за същите пари. Не казвам, че в детската ясла е лесно непрекъснато да си нащрек с децата, но в реанимацията са необходими високоспециализирани умения и напрежението е огромно. Не е коректно колегите да бъдат така разделяни.

И по този цялостен ремонт на здравната система, за който говорите, засега не виждате отклик…

Не, не виждаме. За съжаление все повече колеги ще напуснат системата и кризата ще се задълбочава. И решението не е в създаването на анализи, работни групи и нормативни документи, защото хората стават апатични и все повече губят желание да остават да практикуват професията.

Наскоро бяха представени данни, че под половин процент от българските ученици в 9 клас се виждат да работят като медицински сестри. Какво трябва да се случи, за да се променят тези нагласи? Решението на правителството държавата да покрива обучението за акушерка и сестра и те да са защитени специалности ще помогне ли?

Това решение е абсолютно неработеща мярка. Тук проблемът за мен е в съвсем различна посока. Финансирането на университетите е на входа. В зависимост от това колко души са отишли да учат по дадена професия, университетите получават по-високо финансиране. Никой не го интересува колко ще завършат, а колко ще запишат. После, не е проблем една сестра или акушерка да е в платена форма на обучение, защото семестрите съвсем не са толкова скъпи. Има още един момент. Защо трябва да учиш нещо и ако хипотетично го завършиш, защото голяма част от колегите се отказват в края на първи или втори семестър, но ако завършиш – попадаш в една система, където заплатата ти е 1500 лева и след удръжката на данъците ти пада на 850-900 лева, и си задаваш въпроса – за какво ми е всичко това? Колкото и да звучи меркантилно и грубо, хората искат да практикуват професия, която е престижна, добре платена, уважавана и дава възможност за кариерно развитие. Това е проблемът. Аз съм разговаряла с хора, които имат деца кандидат-студенти и те ми казват: на този етап, докато не ви оправят финансирането, няма смисъл да поемаш безкрайно висока отговорност за такова нищожно заплащане. Т.е. първо трябва да се тръгне от заплащането, след това да се осигурят кариерните възможности, за които стана въпрос – с финансирането на амбулаторните практики на професионалистите по здравни грижи. Защо имаме толкова много желаещи да бъдат учители? Благодарение на учителския синдикат и договорките, които си извоюваха, толкова много хора записаха педагогика, че чак сега се ограничават определени учители. Защото знаят, че като учат и завършат, ще получат една сигурна основа и това ги мотивира.

Да се върнем на стандарта по здравни грижи, който вие отдавна предлагате. Какво ще промени той?

Стандартът по здравни грижи регулира дейността на здравните заведения в частта персонал, съотношенията персонал-пациент и начина на работа, като регламентира правилата за добра практика. В него са заложени критериите за качество на здравната услуга. Но детайли ще мога да кажа след финализирането на стандарта.

Какви протестни действия ще предприемете, ако в дадения от вас срок от 3 месеца не виждате напредък по поставените искания?

Ще има протестни действия. Ние сме в преговори с колеги от други професионални асоциации – на помощник-фармацевтите, на фелдшерите и лекарските асистенти, със Синдиката на българските медицински специалисти, с един от национално представените синдикати се водят преговори, с организацията на специализантите. Не ни остават други действия освен протести, за да ни чуят и да променят системата.

Под каква форма ще са протестите. Ще бъде ли спирана работа?

Това ще се уточни когато преминем към тези протестни действия. Имаме готовност и не сме се отказали. А и протестите не спират – на 27 юни ще има нов протест на младите лекари и специалисти по здравни грижи. Ние подкрепяме младите си колеги от самото начало в исканията им за достойно заплащане и нормални условия на труд.

Темата с дефицита на услуги за възрастни хора и ужасяващите условия на нелегалните домове и хосписи е на дневен ред в момента. Как съсловието на професионалистите по здравни грижи може да е от полза, за да започнат да се решават тези проблеми?

Тези услуги се разделят на социална и медицинска услуга. Социалната услуга се контролира от социалното министерство, а медицинската услуга е редно да бъде поета от съответните медицински специалисти. Ако е официален хоспис, там условията за работа са едни – приемат се хора с медицинска документация, знаеш какво им е състоянието. Обикновено в официалните хосписи има лекар, който настанява пациентите и медицински специалисти ги обгрижват съобразно назначенията на лекаря. Когато обаче тези хора са настанени в нелегални домове или стаи за почивки, резиденции с отнети лицензи, с отказани лицензии – това не е медицинско заведение.

Но няма как да се реши този проблем, без да се разреши проблема с недостига на медицински специалисти. Няма как да стане това, след като не достигат вече близо 30 000 медицински специалисти. Даже и да приемат 1000 души годишно, даже и да завършат 1000 души, от системата ще излязат 200 – поради пенсия или друго. Ако в най-добрия случай останат 800 професионалисти по здравни грижи, колко време е нужно да се навакса тази липса?

А решение на проблема с тези нелегални домове може да бъде едно от нашите искания – за въвеждане на патронажната грижа. При нея човек може да си остане вкъщи, да бъде посещаван от лицензиран медицински специалист, който носи пълна отговорност за действията си. Който след указание от лекар може да включи система, да направи инжекция, да превърже рана. В рамките на деня да измери кръвното на пациента, да наблюдава състоянието му. Патронажната грижа е алтернативно решение на тези незаконни домове и то в домашни условия – без да се налага човек да бъде настаняван някъде.