Заради глобалното затопляне има тенденция тропически инфекции като Чикунгуня, Денга, малария и др. не само да бъдат внасяни по-често в Европа, в това число и в България, но и да възникват на място, коментира в интервю за Mediapool доц Валери Велев, специалист по паразитология и инфекциозни болести. "Работя близо 18 години заразна патология и за пръв път виждам Чикунгуня", казва той и допълва, че за да могат всички лекари у нас да заподозрат подобни заболявания, те трябва да бъдат качествено обучени, което в момента не се случва в рамките на обучението по медицина. Слабости има и при осигуряването на медикаменти за профилактика и ваксини за българите, които пътуват в страни с разпространение на болести като малария и Жълта треска. С доц. Велев разговаряме още за това как да се предпазим от насекомите, пренасящи инфекции и каква е актуалната картина на летните вируси този сезон.

Доц. Велев, Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) предупреди, че заради климатичните промени доскоро екзотични болести, предавани от комари и мухи, като Чикунгуня, Западнонилска треска, Денга, Лайшманиоза стават "новото нормално". Колко чести имат потенциала да станат тези и други подобни инфекции?

Първо, трябва категорично да кажем, че глобалното затопляне е факт. Дълго време имаше опити то да бъде отричано, включително и от знакови международни фигури. Няма учен, занимаващ се с природни науки, който да го отрече съзнателно. Оттук идват и тревогите на редица международни и национални организации. ECDC е една от най-уважаваните организации за контрол на заболяванията и учените в Европа, включително България, непрекъснато колаборират с нея обменяйки си данни. Има две важни понятия в инфектологията и епидемиологията – нововъзникващи заразни заболявания и пренебрегвани заразни болести.

Голяма част от тези болести за които ме питате, допреди 5-10 години бяха ограничени главно в тропическите и субтропическите райони. Там високите температури дават възможност за много по-активно развитие на вектора (бел.ред насекомото), което ги пренася. Сега, със затопляне на климата, тези заболявания започнаха да навлизат в територии доскоро свободни от тях. Това ги сложи в графата – нововъзникващи заболявания.

Изброените от вас инфекции, сред които сте изпуснали още една тежка и тя е маларията, са с тенденцията не само много по-често да се внасят в европейските страни, особено по-топлите, но и да възникват на място и да се оформят огнища. Тоест, ние да си ги предаваме един на друг и да се получи дълготрайно местно разпространение. Това е така, защото у нас съществуват векторите, главно комари, които ги пренасят. Висцерална лайшманиоза винаги е имало в България, но по 2 до 4-5 случая годишно. За 2025 г. само до момента имаме около 9 случая, един от които завърши летално. Другите трансмисивни инфекции в повечето случаи все още са вносни, но тенденцията е да се развиват и местни случаи. Като начало са единични, но през 2024 имахме 5 случая на Денга у нас, като само за един има сигурни данни, че е внесен. При Чикунгкунята имаме общо 6 локални огнища в България, което е нещо сериозно. Работя близо 18 години заразна патология и за пръв път виждам Чикунгуня. Маларията е сериозно паразитно заболяване, като всяка година имаме по 4-5 внесени случаи. Със сигурност обаче има сериозна опасност заболяването да създаде местно огнище. Западнонилска треска винаги сме имали, отново единични случаи, а и много недиагностицирани. Към момента единствено за Зика се смята, че рискът е нисък. Не сме имали случаи у нас. Но в Европа има няколко внесени случая. А Денга, Чикунгуня и Западнонилска треска са сериозно предизвикателство за страни като Франция и Италия например. Само в България, за последните 20 години, средната годишна температура е скочила с около 1 – 1.3 ℃. Това е много и създава отлични условия за навлизане и разпространение на т. нар. трансмисивни тропически инфекции.

Българските лекари имат ли подготовката да идентифицират и лекуват подобни инфекции? Вие лично сблъсквал ли сте се с някои от тях и какви са предизвикателствата при лечението им?

За съжаление, без да искам да засягам колегите, трябва да ви кажа, че и като преподавател, и като практикуващ лекар, смятам че част от българските лекари не са подготвени да мислят за подобни заболявания и съответно да знаят как да ги диагностицират. За лекари, които не са специалисти по инфекциозни болести или по паразитология, не е нужно да знаят как да ги лекуват. Важното е да се усъмнят, че може това да е проблем при пациента и да го насочат към инфекционист или паразитолог. Категоричен съм, че колегите които работят в това направление – могат да направят адекватна диагностика и лечение. В повечето случаи, лечението на този тип заболявания стават в болнични условия, особено в пролетно-летните сезони, когато комарите са активни и болният може да бъде източник на заразяване. Аз лично съм се сблъсквал с някои от тези заболявания в болнична среда – в качеството ми на паразитолог и инфекционист съм работил с много случаи на малария, на висцерална лайшманиоза. Доста по-рядко Западно-нилски енцефалит. Да, в някои случаи, особено при забавена диагностика, сме имали сериозни трудности, но повечето случаи завършват благополучно. По отношение на Денгата, мога да кажа, че за моето и по-младото поколение инфекционисти, епидемиолози, срещите тепърва започват по-интензивно. Виждал съм Денга преди десетина години като млад специализант и отново чак през 2025 г. Миналата година за пръв път видях Холера, за щастие внесен случай.
Истината е, че за да могат да бъдат подготвени всички лекари, от всяка специалност, да заподозрат подобни заболявания, трябва да бъдат качествено обучени. Това става в процеса на следване в медицинските факултети. Всички изговорени дотук заболявания се изучават в нашите факултети, но много набързо, схематично. Три са клиничните дисциплини в края на следването, където тези заболявания се изучават. Това са епидемиология, инфекциозни болести и медицинска паразитология с тропическа медицина.

Истината е, че часовете по тези дисциплини са малко. Трудно ще се вместиш в две академични упражнения и една лекция за да обясниш цялата ваксинология – видове ваксини, механизъм на действие, кога и как се прилагат, кое е особеното при специални групи като бременни, трансплантирани, преждевременно родени. Една обща лекция е посветена на тези нововъзникващи заболявания – Денга, Зика, Чикунгуня, по инфекцозни болести. А по паразитология трябва да препускаш във важни локуси като лайшманиоза и малария в рамките на една лекция, едно упражнние, защото има и други паразитни заболявания, които да се разгледат. Знаете ли, такъв хаос е понякога в главата на студента, че има практикуващи лекари, и то не малко, които мислят че инфекциозните болести и паразитологията са една специалност и възникват проблеми, когато препращат пациенти. Особено с направления. Всичко това показва, че трябва да се мисли за новите тенденции, и законовият хорариум по медицина, който не е променян от десетки години, след сериозни обсъждания, да се осъвремени.

Актуалната ситуация налага ли някаква промяна в политиката на българските здравни власти – запасяване с определени лекарства и ваксини, промени в имунизационния календар или друго, с което да се смекчат рисковете от тези инфекции?

Много болна тема, особено за паразитолозите. Тези тежки заболявания, които имаме ежегодно-висцерална лайшманиоза и малария, особено типа тропическа малария, която е най-тежка, се лекуват със специфични вносни препарати. Те имат редица странични ефекти, поради което за тях се изискват специални разрешителни режими за внос минаващи през Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), трябва ни и местен доставчик работещ с чуждата фирма производител. Ежегодно по няколко пъти се пишат писма, върви една бумащина, кореспонденция, а в този момент пациентът може да чака лекарството си. Знаете ли, че ако трябва да пътувате в район с разпространена малария, в България няма откъде да закупите медикамент за профилактика? Няма. Внася се отново чрез този разрешителен режим и само за лечение. А ако трябва да пътувате да речем за Африка, Индия и т. н. по схема трябва да започнете да пиете препарата малко преди да заминете. Как точно ще стане? Някои хора го купуват от съседни страни, други пътуват с неправилна схема на профилактика, трети не са чували, че трябва да се профилактират.

Промени в имунизационния календар за този тип инфекции не са нужни. Но е нужно да имаш къде да се ваксинираш за Жълта треска например, ако пътуваш за определени райони. Иначе няма да те пуснат да влезеш в страната. По закон има място на което трябва да се правят тези ваксини – Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Но, там ваксината я няма. Ето ги проблемите, които държавата може да реши. Никой друг.

Можем ли да разпознаем дали сме ухапани от опасно насекомо преди настъпването на тежки симптоми и с какви мерки в ежедневието можем да намалим рисковете от такова ухапване?

Не, не можем да познаем. Много често при нас идват хора, показват ни белег от ухапване и питат, докторе, какво ме ухапа тук…Не зная, аз не съм бил с вас. Истината е, че е почти невъзможно да се познае какво насекомо ви е ухапало. Има интересни схемички и снимки в интернет, но в реалната медицина те не вършат работа. Превенцията от ухапвания е изговаряна милион пъти – не ходете около влажни, заблатени местности, не ходете в гъстата трева с незащитени крайници, правете пикник на слънце – неприятно е, но кърлежите предпочитат сянката – и разбира се ползвайте репеленти. Често се пропуска съвета, ако сте на село, на вилата, не оставяйте съдове или надуваеми басеини пълни с вода, това помага за размножаване на комарите около вас. Ако нещо все пак ви ухапе, имайте наум инцидента и ако се появят каквито и да било оплаквания, кажете го на вашия лекар.

Каква е актуалната картина на летните вируси този сезон и различава ли се с нещо от обикновено?

Прословутата Лаймска болест – да, повишена е заболяемостта, но това е лечима инфекция и не бива изкуствено да се драматизира. Ако ви ухапе кърлеж, най-добре да го извади лекар, не го мажете с нищо, не го мачкайте. Не изследвайте извадения кърлеж, резултатът не е от значение за вас и лекаря ви. Не пийте профилактично антибиотик. Изчакайте поне 35 дни и си направете изследване за Лаймска болест – вашият лекар знае какво. Ако междувременно се появи обрив, повишите температура, обърнете се към лекаря си. Ако след изследването тестовете са позитивни, ще се лекувате с подходящ антибиотик средно 17 дни. В повечето случаи антитела остават дълго време след лечението. Месеци, дори година. Това не значи, че сте болни. Не правете по 2-3-4 курса антибиотици. Лекуваме болести, не антитела.

Ентеровирусите, особено у деца, са много чести. Протичат с висока температура, около 3-4 дни, след което рязко спада и се появява обрвив. Може да е доста разнообразен. Не ползвайте антибиотици, безмислено е. Вредно е. Понякога ентеровирусни инфекции могат да протекат без обрив, но да се поддържа температура до 10 дни. Хубаво е в такъв случай да ви консултира инфекционист, който ако се налага ще направи нужните изследвания. Три дни температура не е равно на антибиотик.

Лятото е и сезонът, в който зачестяват хранителните отравяния. На какво най-често се дължат те – на развалена от неправилно съхранение храна или на заразена от хората, които са били в досег с нея?

Обикновено става дума за заразена храна. Това са главно бактериални заболявания – стафилококови или салмонелозни гастроентерити. Размножават се в престояла на топло храна-особено сладоледи, майонезени сосове, фаст фууд, яйчени добавки – например супа застроена с яйце, млека, меса. Понякога бактериите вече са загинали, но токсините им стоят в храната. Затова пиенето на антибиотици при диария и повръщане е безмислено. Глупаво е и да пиете активен въглен. Нямате химическо отравяне.

Какво да правим в домашни условия при симптоми на хранително отравяне и кога е редно да търсим лекарска помощ?

Ключово е да не допуснем дехидратиране. От аптеката се купуват рехидратиращи прахчета и болния трябва да пие от тях по малко и на често. Глътка по глътка. За децата, след всяко изхождане трябва да се изпиват по 2-3 супени лъжици разтвор, за възрастните по около 50 мл. Не ползвайте лекарства за спиране на диарията, които виждате по рекламите. Така инфекцията ще хронифицира. Второто важно нещо е диетата – докато имате диария се ядат само обикновени сухари и солети. Никакви картофи, оризови води и прочие древни методи. Ако става дума за кърмаче, най-добрата храна по време на боледуването е майчината кърма. Ако детето е на изкуствено хранене, трябва да смените млякото с безлактозно и хипоалергично. Ако не се справяте, ако става дума за обилни повръщания и тежка диария при малки деца и възрастни хора, трябва да се обърнете към инфекционист. Възможно е и да полежите в болница.