"Навални вижда една свободна и щастлива Русия, вижда пазарна икономика, вижда свободни избори, което за него е най-важният аспект от борбата му. Иска справедлива съдебна власт, върховенство на правото, истинско разделение на властите и спазването на правата на човека", разказва в интервю за Mediapool издателят и преводач на мемоарите на Навални – Або.

Книгата с мемоарите на големия руски опозиционер Алексей Навални "Патриот" излезе през есента на 2024 г., само 8 месеца след смъртта му в наказателната колония, където излежаваше 19-годишна присъда за "екстремизъм". На българския език книгата се появи преди няколко седмици.

За да разберем повече за спомените и личността на Навални, неговия път, политическа кариера, възгледи и мечти, разговаряме с издателя и преводач на книгата Або от издателство "Рива".

Герой, опозиционер, жертва – кой всъщност е Алексей Навални?

Алексей Навални е съвсем обикновен човек, който е много отдаден на каузата си. С нищо не се отличава, освен с абсолютната си отдаденост и целенасоченост. Разбира се, интелигентен човек, не бих казал, че е гений, но е човек, който иска да направи нещо добро за народа си, защото му е писнало от демагогията, от лъжите, от всичко, на което е станал свидетел от най-ранна детска възраст. Неприятно му е да гледа как народът му страда в нищета, докато неколцина олигарси живеят охолно по целия свят.

Още по темата

"Реших да не се страхувам повече": Издадоха мемоарите на Навални

22 октомври 2024 17:42

Какъв е бил той преди да се превърне в тази знакова обществена фигура?

Той е син на военен, израснал е във военно селище и първият му досег с политиката е на съвсем ранна възраст по време на трагедията в Чернобил, когато той вижда съвсем отблизо как руското правителство жертва здравето и живота на хората от околните селища, карайки ги да обработват земята на следващия ден, за да демонстрират пред целия свят, че не се е случило нищо нередно и опасно. Това започва да го изгражда като опозиционер на тогавашната власт още като дете. Разбира се, той не заема активна политическа позиция, но започва да формира възгледите си.

Навални дълго се е чувствал аутсайдер както в Русия, така и в Украйна, защото е израснал в Украйна при баба си и дядо си. Едните са го смятали за украинец, а другите за руснак и той никога не се е чувствал съвсем на място. Той става още по-гласовит и още по-познат опозиционер след началото на войната в Украйна, но започва да бъде политически активен още по време на разпада на Съветския съюз. Дори малко преди това – още от времето на Горбачов. Навални вижда как Горбачов уж отваря вратите към демокрацията, към Запада, към пазарната икономика. Но според Навални Горбачов само открехва вратата, хората виждат какво има отвъд нея и то все пак остава недостижимо. Навални иска просто да се постигнат необходимите реформи, за да може Русия да живее съвсем свободно, а не в половинчата свобода.

Або, ти определи Навални като обикновен човек, но какви са най-отличителните му качества, за да се превърне в най-разпознаваемото лице срещу режима на Путин ?

Бих казал, че това са все отрицателни лични качества. Няма как да го определя по друг начин освен като фанатик. Сякаш няма нищо за губене. За него ценното в личния му живот, семейството му, децата му, съпругата му, родителите му, благосъстоянието му по никакъв начин не могат да се сравняват с каузата за една свободна и щастлива Русия. На едно място в книгата той говори за това, че хората използват един лозунг "Русия ще бъде свободна", но той иска да го промени на "Русия ще бъде щастлива". Щастието на Русия за него е много по-важно от всичко останало. Това е отличителното му качество. Той не е саможертвен, той е самоотрицателен, но не в смисъла на някого, който полага тежки, мъчни усилия, за да се отрече от себе си. Той съвсем искрено не мисли, че щастието му и хората около него са достатъчно важни, за да спънат или да прекратят опитите му да направи Русия щастлива.

Още по темата

Година по-късно: Умря ли руската опозиция с Навални?

16 февруари 2025 10:27

Каква е всъщност тази Русия, за която Навални мечтае? Запазва ли вяра в тази негова Русия?

Той запазва вярата, разбира се, за това се бори. Навални мисли, че е необходима една сравнително малка крачка, за да се постигне нещо подобно. И тази крачка е голяма и критична част от населението да стигне до избирателните урни, за да бъде преустановена властта на "Единна Русия".

Каква е тази щастлива Русия, за която той говори?

Това е една държава, в която всеки има право на собствен избор. Всеки има право не само на теория, но и на практика да се възползва от дарбите и уменията си, за да изгради щастлив, свободен и благоденствен живот. На няколко места в книгата споменава, че вижда своята Русия като Америка, но по добра. Това сравнение се отнася за 90-те години, защото Навални смята, че Елцин и новото правителство са имали възможността да постигнат подобна атмосфера за живот на народа, но са провалили тази възможност, като не са предприели всички необходими действия и са се поддали на натиск от различни страни, институции и олигарси. Навални вижда една свободна и щастлива Русия, вижда пазарна икономика, вижда свободни избори, което за него е най-важния аспект от борбата му. Иска справедлива съдебна власт, върховенство на правото, истинско разделение на властите и спазването на правата на човека.

Как са се формирали тези негови политически идеи? Какво и кой го е вдъхновил да стане такава знакова политическа фигура?

Той говори за няколко човека. Може би личността, която най-пряко е повляла в личния му живот е Григорий Явлински, защото те са били заедно в партията "Яблоко". Споменава още Егор Гайдар, Борис Немцов. В един момент говори дори за Гари Каспаров, с когото имат неразбирателство. Навални твърди, че всички опозиционни сили в Русия трябва да се обединят, за да могат да надвият "Единна Русия", след което вече да започнат да се съревновават помежду си. С Гари Гаспаров са имали неразбирателство дали да бъдат бойкотирани избори, или не. Това са все хора, които са му повлияли, но в личния му живот смятам, че най-силно влияние има Григорий Явлински.

Още по темата

Навални пише в мемоарите си, че ще бъде убит в затвора

14 октомври 2024 17:37

Ще реферирам към заглавието на книгата – "Патриот". В какво се изразява неговият патриотизъм?

Интересно, че той използва такава чуждица, "западняшка" дума с латински корени за заглавие на мемоарите си. Не знам дали не отчуждава част от читателите му от неговите верни поддръжници. Дали е патриот? Да и то може би точно в смисъла, който аз не харесвам – в смисъла на националистите в другите страни. Като съвременните български патриоти, американците, които не позволяват на знамето да докосне земята, англичаните, които страстно гласуваха за Брекзит и искаха "да си върнат държавата". Според мен той е патриот точно в този смисъл.

Няма как да не те попитам и за началото на политическата му кариера, когато Навални е бил националист. Как той обяснява този свой избор и промените, които след това настъпват в политическия му живот?

Обяснява избора си точно с това, за което говорех преди малко във връзка с Гари Каспаров, че е трябвало опозиционните сили да се обединят. Тогава националистите са най-силната фракция в опозиционната политика на Русия. Разбира се, национализмът е бил много дълго потискан по времето на СССР. И съответно националистите при първа възможност са изпълнявали и са започнали да изповядват своите виждания. Те изразяват своя бунт срещу режима чрез национализма. Аз не мисля, че самият Навални някога се е възприемал като краен националист. Това е по-скоро доста смел политически ход, за да може да използва тези маршове и протести като трамплин, за да може в крайна сметка да започне да изповядва истинската си политика.

Тук е моментът да споменем и руския президент. Кога и как Навални осъзнава накъде ще поеме Русия под управлението на Путин?

Не мога да кажа кога го е видял. Мога да кажа кога твърди, че го е видял, но аз оставам леко скептичен. Някъде в книгата той казва: "Искам внуците ми някой ден да си кажат дядо ми беше против Путин от самото начало". Струва ми се, че той може малко да преувеличава прозорливостта си, казвайки, че е бил срещу Путин още от времето, когато настоящият руски президент е работил в кметството в Санкт Петербург и първата му поява на избори. Все пак още тогава Путин е бил публична личност. Навални твърди, че в него е разпознал реториката на правителството, което е пратило неговите баба и дядо да орат земята ден след аварията в Чернобил. Разпознал е същия подход и начин на мислене, същия начин на обръщане към обществото и още тогава твърди, че е разбрал, че Путин е "лоша новина" за Русия. Преди това Навални е бил сред върлите привърженици на Елцин, дори се е намирал в близост до танка, на който Елцин развява руското знаме и защитава демокрацията. Танкът дори е дошъл от военното селище, където Навални е живал. Той страстно поддържа Елцин, докато не е видял, че неговите действия не отговарят на това, от което според Навални Русия има нужда. Той не се е обърнал срещу Елцин, но е останал силно разочарован от него и е започнал да търси своята алтернатива. Тогава вече лично стъпва в политиката и отива в "Яблоко" и започва кариерата си.

А каква е тази непозната част от Навални ще открият читателите в книгата?

Това, което ще видят, е истински жив човек, който преминава през най-обикновени перипетии. Например в един от затворите има хладилник в килията, но няма фризер. Говорил с един от надзирателите и той му казал да използва най-горният рафт като фризер. За да изпробва теорията си поръчал сладолед от затворническия магазин, чакал близо 2 седмици, за да му го доставят и накрая разбрал, че горният рафт не върши работа на фризер. И едва тогава се сетил, че могъл да сложи просто чаша вода.

Та това е съвсем обикновен човек, който има такива моменти на ментална, физическа и емоционална слабост по всякакъв начин. Там е неочакваният Навални. Начинът, по който той говори за себе си, малкото, което казва за семейството си. Начина, по който е минал през университета, в който той абсолютно собственоръчно и съзнателно подкупва своите лектори, за да изкара необходимата оценка, за да мине изпита. С времето започва да се срамува от това, но преди години се е гордеел с тази находчивост. Един обикновен човек с фанатична мисъл.

Кое според теб е най-важното послание, което оставят тези мемоари?

Най-важното е това, което той казва и във филма, посветен на него. "Бездействието означава, че олигарсите и путинистите ще победят. Просто не трябва да бъдем бездейни". Навални вярва, че той и поддръжниците му могат да победят режима на Путин, ако работят целенасочено и заедно. Той вижда, че Русия има щастливо бъдеще, стига някой да поеме тази отговорност.

Предизвикателство ли бе преводът на книгата ?

Това езиково не беше един от тежките ми преводи. Навални пише доста простичко, защото пише за народа. Единствената трудност беше да открия точния цитат от песен на руска пънк група, защото текста беше в английски вариант, а ми се искаше да я открия на руски и да я преведа от руски език. През годините съм слушал много от изявленията на Навални и познавам гласа му. Тъй като съм го слушал на руски през всичките тези години не ми беше трудно да си представя как би звучал на български. А почти всяка дума в тази книга е негова и през цялото време, докато набирах текста, чувах неговия глас. Предизвикателство беше половинчатата ми политическа компетенстност, но тя бързо се изглади.

Защо всъщност книгата излиза не на руски, а на английски език?

Ако ти беше руски издател, щеше ли да разпространиш книгата на Навални в Русия? Предполагам това е причината книгата да бъде преведена от английски, но това беше изрично желание на Юлия Навална – книгата да се превежда от английски на всички световни езици.