• Има сериозни основания да се безпокоим за фискалната устойчивост.
• Повишението на заплати в публичния сектор трябва да е обвързано с резултати. Сега учителските заплати растат, а резултатите на учениците се влошават.
• Повишението на осигуровката за пенсия е неизбежно, но има още много резерви за балансиране на системата.
• Не може човек на 65 години да има стаж 80 години, каквито случаи имаме.
• Администрацията подлежи на сериозна оптимизация.

Това са част от акцентите в интервю за Mediapool на Лидия Шулева, бивш министър на труда и социалната политика, бивш министър на икономиката и вицепремиер на България в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г. – 2005 г.).

Г-жо Шулева, какъв е вашият прочит за Бюджет’26? Ваши колеги вече го критикуваха, че е ляв, популистки, че ще "гръмне", че е като "влакче на ужасите". Толкова зле ли е положението?

Първото впечатление, което прави Бюджет’26 както и рамката за трите години, е липсата на стратегическа цел. Твърди се, че целта на фискалната политика е запазване на устойчивостта, но основният акцент е върху осигуряване на разходните политики. Осигуряването на разходните политики се вижда в цифрите: разходите през 2026 г. вече ще достигнат 45.8% от БВП; през 2027 – 43.6% от БВП и през 2028 г – 43.5% от БВП. Т.е. съществуващата от въвеждането на валутния борд политика, която целеше запазване на фискалната стабилност и недопускане разходите да надвишават 40% от БВП, от 2025 г. вече е нарушена и това ще продължи според прогнозите и до 2028 г. В нито един от представените документи освен това няма ясно изразена политика, обвързана с резултати, която да следва правителството сега и през следващите три години, особено в еврозоната, в която влизаме. Това дава основание сериозно да се безпокоим за фискалната устойчивост.

Неслучайно в тази връзка са предупрежденията на гуверньора на Българската народна банка (БНБ), на Международния валутен фонд (МВФ), на Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички обръщат внимание, че ние трябва да продължим нашата политика по запазване на фискална устойчивост и стабилни публични финанси. Увеличаващите се бюджетни разходи през тази и следващите години до нищо добро няма да ни доведат. Другото, което прави много лошо впечатление е, че се прогнозира спадащ ръст на БВП за следващите години, а ние влизаме в еврозоната с надеждата и очакванията за по-добър растеж при едни по-добри условия. На практика обаче, Министерство на финансите, респективно нашето правителство, ни поднасят бюджет, в който ръстът на брутния вътрешен продукт се забавя от 3% през 2025 г. до 2.7% през 2026, а в периода 2027- 2028 г – съответно 2.5%- 2.4%. Тоест, има устойчиво намаляване на ръста на БВП – нещо, което няма как да не буди безпокойство.

Има ли обратен път назад към финансова устойчивост и как изглежда той? През какви мерки минава?

Аз бих цитирала Кристалина Георгиева, която на провелия се в София форум за приемането на България в еврозоната каза, че за да поддържаме фискалната политика в съответните граници, трябва да се пристъпи към – забележете- умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене и разширяване на висококачествени публични инвестиции. В бюджета се увеличават заплати в публичния сектор, без да има ясни цели и резултати, които трябва да бъдат постигнати. Ние виждаме, че вече ЕК не дава пари, без да бъдат постигнати предварително заложени резултати. И една от последните "новини" е в тази посока – че ни режат 215 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) поради факта, че не изпълняваме заложени цели. В същото време предвидените увеличения на заплатите в бюджетната сфера по никакъв начин не се обвързват с постигане на определени цели. И това е нещо, което е изключително обезпокоително.

Една от големите бомби, които "цъкат", са разходите за пенсии и перспективата да дойде момент, в който няма да има кой да ги плаща. Правилно ли е, според вас, повишаването на осигурителната вноска в този момент и това решава ли кардинално проблема на пенсионната система?

Известно е, че ние сме в сериозна демографска криза. Ще ви дам един пример. По времето на т.нар. бейби бумъри – родените между 1950-1960 г., които в последните години се пенсионират – тогава в България са се раждали по 150 000 деца годишно. В днешно време през последните години се раждат около 50 000 деца. Средно през периода на сегашното работоспособно население са се раждали по около 100 000 годишно. Т.е. образно 100 000 души трябва да плащат пенсиите на 150 000 души. Каквито и осигуровки да се увеличават, няма как да се стигне до такова ниво, че сегашните работещи с техните осигуровки да могат да платят пенсиите на пенсионерите. От друга страна обаче, сегашните пенсионери през целия си трудов стаж са плащали осигуровки и то почти двойно по-високи от днешните. През 2000 г. осигуровките са били 37%. За сравнение сега са 19.8%. Тези хора, които сега са в пенсионна възраст, са си внасяли осигуровките и те имат право да получат своите пенсии. Поради именно демографската криза, за която говоря, няма друг начин за финансиране на пенсиите, освен допълнително с данъци от държавния бюджет. Тоест, ние винаги ще имаме един такъв комбиниран начин на финансиране на пенсиите. Една част ще бъдат от осигуровките на сегашните работещи и една част ще трябва да бъде от данъците на всички, които внасят в държавния бюджет.

От една страна, повишаването на осигурителната вноска не е никак приятно, но в някаква степен е неизбежно, тъй като доста големи намаления в годините се получиха. Примерно 22% е била вноската преди около десетина години. И все пак тогава ръстовете на икономиката не бяха толкова зле, колкото сега. Не е толкова фатално това увеличение, въпреки че бърка в джоба на всички работещи.

Но тук искам да обърна внимание, че има много сериозни резерви, които трябва да бъдат използвани със съответните реформи, за да може да се подобри все пак балансът в пенсионната система.

Кои са резервите за подобряване на пенсионната система?

От една страна, трябва да бъдат преразгледани някои ситуации, които за съжаление са такива още от времето на социализма, като например ранното пенсиониране. Твърде много професии използват привилегиите за ранно пенсиониране, които са им дадени още по времето на социализма, докато сега условията на труд са рязко променени. Те не са такива, каквито са били преди 30 или 40 години. И трябва сериозно да бъдат преразгледани условията, при които се прилага това ранно пенсиониране. Защото, какво се получава? Някои хора се пенсионират на 50 години, примерно, докато другите работят до 65. Тези, които са се пенсионирали рано и се чувстват добре, тъй като условията на труд са променени, продължават да работят още 15 години или повече и през цялото време получават и пенсия, и заплата. Трябва да бъде преразгледано дали при тези професии, условията на труд са се променили и дали тази намалена възраст за пенсиониране е адекватна към днешно време. Това е един доста сериозен резерв, който може да подкрепи пенсионната система.

На второ място е така нареченото преизчисляване на стажа за пенсия. Тези професии, които са първа и втора категория труд, при тях една година се зачита за 3 или за 2 когато им се изчислява стажът за пенсиите. В много случаи се получава стаж, който е по-висок от възрастта на човека. Това също би трябвало да се преразгледа и в един анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС), на който и аз съм член, беше направено предложение, че трябва да се промени това преизчисляване. Защото няма как един човек да е примерно на 65 години, а да има стаж 80 години, каквито случаи имаме. Не на последно място са инвалидните пенсии: голям брой хора имат пенсия за инвалидност, която им се дава поради факта, че са напълно неработоспособни, а много от тях продължават да работят и то на същото работно място. Да не говорим за минималната пенсия, която се увеличава административно и няма нищо общо с осигурителния доход и стаж. С това не искам да кажа, че хората трябва да получават пенсии, които са по ниски от линията на бедност. Но трябва да се направи разграничение между пенсия, която се дава за осигурителен стаж и възраст и социално плащане.

А имат ли място по-радикални идеи, като например това да не може да се получават едновременно заплата и пенсия и то ако пенсията е над определен праг?

Вижте, тази идея е абсолютна дискриминация, защото хората, които имат необходимия стаж и са плащали осигуровки върху доходите си, няма как да ги лишавате от пенсията им само заради това, че те се чувстват добре и могат да продължат да работят. Или примерно пенсията им е ниска и искат да работят, за да си докарат някакъв допълнителен доход. Такива екстравагантни идеи ми се струва, че граничат наистина с желание за поредна дискриминация на хората в пенсионна възраст.

Да се върнем към държавните разходи. Според вас кои разходи спешно трябва да бъдат орязани, за да се закрепи финансовата стабилност?

Аз споменах колко голям е процентът на държавните разходи през тази година и как основната цел на нашия бюджет е да подсигури тези бюджетни разходи при това с един огромен дълг. Дългът, който е предвиден в размер на 10.5 млрд. евро или 20.5 млрд. лева ще се използва главно за финансиране на заплатите в публичния сектор и на дефицита, който между другото също расте през годините. Тоест, ако ръстът на брутния вътрешен продукт намалява, то дефицитът започва да расте до 4.2 процента. Разбира се, тук се включват разходите за отбрана и се очаква дерогация от ЕК за признаване като нормални на около 1.2% разходи за отбрана над приетия по маастрихтските критерии бюджетен дефицит от 3%. Но така или иначе това е дефицит, който трябва да се финансира. Още няколко важни неща: Дългът в средносрочната прогноза на Министерство на финансите се увеличава с почти 50% спрямо 2024 г. Ако, да кажем, през 2024 година ние сме плащали около 400 млн. лева за лихви по дълга, то през 2028 г. се очаква нарастване повече от 3 пъти до почти 1.8 млрд. лева. Тоест, вместо, както е в Хърватия, която след влизането ѝ в ЕС започва да намалява плащанията си по лихви, нашата бюджетна прогноза предвижда увеличение всяка година на плащанията за лихви.

Така че, какво може да се направи? От една страна, трябва да се спре този автоматизъм за увеличаване на работните заплати в публичния сектор. Пак ще ви дам един пример. За 2024 г. увеличението на средната работна заплата в частния сектор е 13.5%, а в бюджетния сектор е 14.8%. Някак си не е нормално хората, които плащат заплатите на заетите в публичния сектор, да имат по малък ръст на заплатите си, а трябва да финансират по-висок ръст на хората, които са заети в публичния сектор. И какво на практика се получава? По-високите заплати на заетите в публичния сектор формират по-висока средна работна заплата. На тази база, благодарение на тези зависимости, които са приети и закрепени в закон, едни сфери в държавната администрация ще получат 125% от тази средна работна заплата, други ще получат 120%, трети получават 150% от средната работна заплата. Техните повишени заплати увеличават още повече средната заплата и това е една верижна реакция, която води до непрекъснато голямо увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера. Това нещо трябва да бъде прекратено. Не може да има такъв автоматизъм. При положение, че тази година заплатите в сектор "Сигурност" се увеличиха с 50% и в някои случаи със 70%, на какво основание в бюджета за следващата година им е заложено увеличение от 11.4%?. Същото нещо и в образованието продължава. А резултатите какви са? След тези увеличения на заплатите още по-зле се представяме на всички тестове, които се провеждат в образователната система. Да не говорим за сигурността и реда – ежедневно сме свидетели на грабежи, сбивания и трагедии на пътя. Това нещо трябва да спре.

Ако ще се увеличават заплати в бюджетната сфера – нека се увеличават най-много с ръста на инфлацията, но не и с такива верижни реакции, които водят до надуване на средната работна заплата, оттам на минималната работна заплата и оттам отново на всички заплати в бюджетната сфера. Това е една много важна мярка, която трябва да бъде предприета. И другото нещо, което има огромно значение, е за какво се взимат дълговете. Ако дълговете се взимат за висококачествени публични инвестиции: да довършим примерно за 2 години магистралите, които 30 години не можахме да построим – тогава има смисъл да се взимат дългове. Но да взимаме дългове за покриване на дефицити, плащане на заплати и финансиране на губещи държавни предприятия като БДЖ например, това до нищо добро няма да ни доведе. Това е нещо, върху което сериозно трябва да се замислят управляващите. Този наистина див популизъм, който ги е обзел, до нищо добро няма да ни доведе.

Ако такива мерки не се вземат, неизбежно ли е вдигането на данъци в следващите години? Коментира се възможно повишение на ДДС, преминаване към прогресивно облагане…

И какво ще последва от това вдигане на данъци, ако с тях отново събираме средства, които да се разходват без ясни цели и политики? Това е основният проблем. Освен да намалим инвестиционната активност и да се влоши бизнес средата, до нищо добро няма да се стигне с повишаването на данъци. Нито повишаването на корпоративния данък, нито на данъка върху доходите на физическите лица, нито на ДДС ще доведе до положителни резултати в развитието на страната. Точно обратното. В този бюджет няма нито една съществена мярка за насърчаване на инвестиции в нови технологии и иновации – факторите, които влияят върху получаване на по- високи доходи. По-високи доходи на хората могат да се получат не чрез "политика по доходите най-вече в бюджетната сфера", за каквато синдикатите настояват, а единственият начин за получаване на по-високи доходи от работещите хора са инвестиции в технологии и производства, които имат висока добавена стойност. Само тогава ние можем да разчитаме на по- високи доходи. И приемането ни в еврозоната е един много добър шанс, ако имаме разумна фискална политика, разумна данъчна политика, да привлечем инвеститори, които да внедрят такъв тип технологии.

Възможно ли при отсъствие на коментираните политики в един момент да се стигне до сценарий с намаляване на бюджетни заплати и пенсии?

Международният валутен фонд в доклада си за тази година предлага намаляване на разходите за труд в бюджетната сфера, но това не означава намаляване на заплати. Това означава оптимизация, защото ние от години говорим за въвеждане на електронно правителство, което би трябвало да доведе до освобождаване на определен брой заети в публичния сектор. Говорим за много незаети длъжности, чиито заплати се раздават като бонуси. Говорим за структури, които имат синекурна функция и трябва да бъдат закрити и нищо в тази връзка не се прави. Тоест, работещите в публичния сектор могат да получават и по-високи заплати, стига да има резултат от техния труд. И това, което преди малко казах е, че ние трябва да получаваме висококачествени публични услуги, а това не се получава с раздуване на щатове, а се постига с реализация на конкретни резултати от ясно поставени цели и задачи.