Това, което следващото Народното събрание задължително трябва да започне, са процедурите за избор на дългия списък от органи с изтекъл мандат. И тук на първо място са двата най-важни органа в съдебната власт – Инспекторатът и Висшият съдебен съвет (ВСС). Това каза в интервю за БТА Биляна Гяурова-Вегертседер – директор на Българския институт за правни инициативи.

Преди близо 20 дни Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни част от промените в Конституцията. Прави ли Ви впечатление, че все още няма широк дебат по темата защо се стигна до тук и анализ на това какви грешки са допуснати?

Широк дебат няма и да има поне в близките седмици и то по няколко причини. На първо място, времето, в което КС публикува решението си, беше пресметнато много добре – беше започнала т.нар. съдебна ваканция, т.е. една голяма част от магистратите няма да са толкова концентрирани какво се случва в системата; периодът е отпускарски, което означава, че и една голяма част от хората, включително и експерти, следящи темата не са на вълна коментари по решението.

На следващо място от политическа гледна точка "изгода" да говорят за решението имат по-скоро системните партии, защото могат да го използват за тяснопартийните си, а вече и предизборни цели. Неслучайно в телевизионните студия от представители на ГЕРБ беше изразено мнението, че промените в Конституцията са били гласувани, "защото тази тема трябваше да бъде свалена от дневния ред".

Към днешна дата виждаме, че тя почти е свалена и ако представители на ПП-ДБ започнат да говорят по нея, това по-скоро ще има негативен ефект.

Създава се говорене около тезата, че приетите промени са били наложени от една конкретна партия без да се влиза в анализ по същество, защото така или иначе останалите са знаели, че те ще "паднат" в Конституционния съд и търпеливо са изчаквали да се стигне дотук. А всъщност сериозният и най-вече обективен разговор липсва.

Трябва ли някой да носи отговорност за това?

В по-широк аспект отговорност носим всички ние като общество, защото през годините на прехода, че и досега, не успяваме да излъчим лидери, които да бъдат ръководени от държавния интерес /давам си сметка към днешна дата колко наивно звучи това/, а не от персоналното си и партийно добруване. Може би тогава текстовете в Конституцията от 1991 г. щяха да бъдат малко по-различни, особено в частта за съдебната власт; може би нямаше да го има и незаобиколимото тълкувателно Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд, защото нямаше да има кой да го сезира с въпроси какво означава формата на държавно управление и устройство, и кога са налице промени в тях.

Ако се върнем в днешно време обаче, отговорността се носи от всички, които гласуваха за промените в Конституцията на Република България през декември 2023 г. и е тяхно задължение да обяснят, неполитически, защо беше този изстрел в празно пространство и особено защо толкова се избърза. Личното ми мнение е, че ако процедурата не беше толкова пришпорена миналата година, сега нямаше да сме в тази ситуация – както в юридически, така и в политически аспект.

Очаквате ли в следващото Народно събрание темата да бъде разгледана и през редакция на върнатите текстове да бъдат гласувани нови?

Моментът е много ранен, за да се говори за конкретни очаквания. Такъв разговор може да се води, когато се види кои ще са политическите партии и коалиции, които ще влязат в следващия 51-ви парламент. Дори и от чисто математическа гледна точка, защото в крайна сметка приемането на промени в Конституцията е свързано с по-усложнена процедура, изискваща и повече депутати.

Това, което следващото Народното събрание задължително трябва да започне, са процедурите за избор на дългия списък от органи с изтекъл мандат. И тук на първо място са двата най-важни органа в съдебната власт – Инспекторатът и Висшият съдебен съвет. През тази дейност може да се възобнови и дискусията за посоката на политиката по отношение на съдебната власт.

Как си обяснявате това, че партиите, които единодушно подкрепиха промените в края на миналата година, сега изобщо не обсъждат тази тема?

Разговорът за промените в Конституцията и особено в частта за съдебната власт никога не е бил лесен. Много малък процент от хората се сблъскват със съдебната система и "минават" през нея. Поради това и интересът към нея е слаб. Правната ни култура е много ниска, което пък води до неразбиране защо е важно да имаме истински независим съд и отчетна прокуратура.

За повечето хора това са абстракции и разбира се политиците са наясно с този факт. За системните партии, както казах и по-горе, темата е затворена, а за тези партии, които я направиха свой водещ приоритет, в момента тя по-скоро им носи негатив. За тях в момента е по-важно да излязат от "капана" на съдебната реформа, за да могат в някакъв по-късен момент отново да могат да повдигнат този иначе безкрайно важен разговор.

След връщането на промените в Конституцията, Пленумът на ВСС отново бе свикан по стария ред, както е по закон. Очаквате ли съставът на Съвета с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председател на ВАС или е по-логично първо да има избор за нов ВСС по старите правила и тогава да се насрочат другите избори?

Въпросът има два аспекта – юридически и морален. От юридическа гледна точка ВСС няма забрана да стартира процедурата. Той дори беше започнал миналата година, но реши да спре процедурата, докато не се произнесе Конституционния съд. А КС одобри новите правила, което вече означава, че главният прокурор може да бъде избран с 13, а не със 17 гласа. ВСС можe просто да вземе решение да продължи процедурата, да изготви хронограма и да започне същинската част по събиране на номинации и всичко останало. И действията на Съвета ще бъдат легитимни.

Независимо от това обаче, много силен в случая е и моралният аспект на ситуацията. Настоящият състав на ВСС, уви, не се оказа на висотата, която този орган има като бранител на независимостта на съдебната система и отстояването на принципите на правовата държава, прозрачността и отговорността. Целият му мандат, който изтече през 2022 г. беше белязан от скандали, разправии, недомислени, меко казано, кадрови решения и като цяло върху имиджа на съдебната власт беше сложено поредното тъмно петно. Ето защо, преди да пристъпи към действие, този ВСС би трябвало сериозно да се замисли и може би за първи и последен път да прояви принципност. Защото в една наистина демократична държава неписаните правила и норми са тези, които в моменти като сегашния би трябвало да надделеят.