Стефано Ботони, италианско-унгарски историк, публикува биография на унгарския премиер Виктор Орбан през 2019 г. Първоначално издадена на италиански, книгата е преведена на унгарски и румънски, а през 2025 г. излезе и немското ѝ издание. Изследванията на д-р Ботони са фокусирани върху политическата и социалната история на Източна Европа в рамките на Източния блок. В интервю за Mediapool той коментира какво ще се промени и какво не в Унгария след парламентарните избори през април 2026 г..

Г-н Ботони, намираме се непосредствено след съкрушителното поражение, което партията ТИСА на Петер Мадяр нанесе на формацията на Виктор Орбан – ФИДЕС. Каква е Вашата оценка за значението на тази загуба? Какво ще се промени оттук нататък в унгарската политика?

Първо, нека погледнем цифрите. ТИСА успя да си осигури над 50% от гласовете. В една демокрация е голяма рядкост една-единствена партия да постигне това. Не се очакваше, че след систематичното използване на огромни икономически, логистични и властови ресурси за привличане на гласоподаватели към ФИДЕС, конкурентна партия ще успее не само да я предизвика, но и да я смаже електорално в "Унгария на Орбан".

Това стана възможно благодарение на няколко фактора. Първият е много високата избирателна активност. Почти 80% от унгарците гласуваха – безпрецедентно ниво, което наблюдавахме не само в Будапеща и големите градове, но и в малките села. На второ място, Петер Мадяр беше съвсем различен тип опонент в сравнение с всички свои предшественици. Предишните бяха коалиция от разнородни леви, либерални, зелени и дори десни партии, обединени единствено от омразата си към Виктор Орбан. Петер Мадяр обаче дойде отвътре – от самата ФИДЕС. Той познаваше техниките, които ФИДЕС щеше да използва срещу него, и отказа да се коалира с досегашната опозиция. Вместо това той обедини хората около няколко важни, но прости теми.

Първата беше корупцията – системната корупция. Втората бе злоупотребата с европейски средства и обедняването на страната – фактът, че Унгария вероятно се превърна във втората най-бедна страна в Европейския съюз след България, въпреки че преди 20–25 години имаше сравнително висок стандарт на живот. Друг важен въпрос бяха образованието и здравеопазването. Тези ключови сектори бяха напълно разрушени и систематично недофинансирани от правителството на Орбан. Петер Мадяр обеща дълбоки реформи и много по-голямо внимание от страна на държавата към тях.

Не на последно място беше геополитическото значение на изборите. Смятам, че Виктор Орбан допусна една от най-сериозните си политически грешки, като подцени значението на разделението между Изтока и Запада в унгарското общество. Той не разбра, че за повечето обикновени унгарци принадлежността към "Запада" – което означава ЕС, НАТО и това, което Путин нарича "колективен Запад" – е наистина важна. Това има значение за всекидневието им, защото много хора пътуват и имат роднини или близки приятели в чужбина. Унгария е "транснационална държава" и Шенгенската система е истински символ на свободата за нея.

Така, когато в последните седмици на кампанията изборът стана геополитически, още повече унгарци се сплотиха около Петер Мадяр срещу Орбан. Вярвам, че съкрушителната победа – вече с две трети парламентарно мнозинство – е не само резултат от избирателната система, която Виктор Орбан създаде за себе си и използва три пъти подред (през 2014, 2018 и 2022 г.), за да си осигури свръхмнозинство, но и следствие от геополитическо изместване. Повечето унгарци решиха да застанат на страната на Запада, въпреки че той не е съвършен, вместо да се доверяват на неговите врагове и най-вече на Владимир Путин, както направи Виктор Орбан.

Още по темата

Мадяр спечели разгромна победа над Орбан (вижте резултати)

12 април 2026 21:53

По-късно стана ясно, че Виктор Орбан и неговият външен министър Петер Сиярто са действали като агенти на Москва. Не знаем до каква степен действително са работили за Кремъл, но във всички записи и в унгарската и международната преса те бяха разобличени като руски агенти. Мисля, че това бе пагубно за кампанията на ФИДЕС и се превърна в едно от най-силните оръжия на Мадяр, тъй като показа, че ФИДЕС се превръща в реална заплаха за националната сигурност на Унгария.

Вторият ми въпрос е какво ще се случи оттук нататък. Вече чухме заявките на Мадяр, че ще бъдат разкрити определени тайни договори или споразумения и че ще излязат наяве скрити факти за предишния режим. Това предполага предстояща конфронтация между хората на Мадяр и тези на Орбан. Държавните регулатори и редица институции обаче досега бяха лоялни към Орбан. Какво очаквате да се случи в унгарската политика в бъдеще?

Трябва да си представите, че в момента в Унгария се случва нещо необичайно. Това не е просто нормална смяна на правителството, а истинска смяна на режима. Такава промяна не се е случвала в повечето източноевропейски страни от 1989–1990 г. насам. Това е радикално събитие. В някои исторически случаи знаем, че промените на режима не са мирни; те често са насилствени или съпроводени с огромно напрежение. Надеждата тук е настоящата смяна на режима да остане в границите на обществената нормалност, което означава без масово насилие или репресии и чрез използване на стандартни процедури.

Въпреки това, замяната на най-видимите фигури в публичната администрация – особено в дипломацията, тайните служби, медиите и икономиката – е не само политически необходима за Мадяр, но и силно желана от населението. Мадяр даде обещание: "Ще ви освободя от тази система". Затова сега хората ще го изискват. Мисля, че през следващите няколко седмици ще станем свидетели на деликатен баланс между стабилност и промяна. Разбира се, държавната администрация не може да бъде заменена изведнъж – държавната машина трябва да продължи да работи. Лично аз съм убеден, че огромната част от държавния апарат или е гласувала за ТИСА (за което имаме доказателства, тъй като много хора тайно са подкрепяли партията, но са се страхували да го кажат публично), или прагматично ще се адаптира към новата ситуация.

Може да се шегуваме с това, но обикновено така се случва при големи политически промени. Друг въпрос е как ще се постъпи с бившите олигарси и правителствени служители – като външния министър Петер Сиярто и министъра, отговарящ за държавната пропаганда и тайните служби, Антал Роган. Не виждам как те биха могли да избегнат затвора или съдебните процеси, освен ако не се опитат да избягат. Мога да си представя труден път за тях в някои конкретни случаи. Обикновено не виждаме това в демокрациите, но трябва да разберем, че Унгария вече не беше демокрация. Възстановяването на демокрацията и извършването на промените тук ще бъдат по-радикални от стандартните процедури, защото толкова много хора във ФИДЕС свикнаха с идеята за неограничена власт за неограничено време. Сега те трябва да приемат, че всичко приключи. Както казват румънците, "свърши се" за тези, които са участвали в системата и са извършили незаконни действия. Разбира се, не говорим за почти двата милиона и половина обикновени унгарци, които гласуваха за ФИДЕС – така наречените вярващи или онези, принудени да гласуват за Орбан чрез клиентелистки механизми. Опитваме се да намерим баланс между приемственост и промяна, което ще бъде завладяващ обект на изследване.

Казахте, че това е смяна на режима и че ще има баланс между приемственост и промяна. В тази връзка е и моят въпрос: Петер Мадяр застъпваше някои възгледи, които не се различаваха особено от тези на Орбан. Например, от това, което съм чел в медиите, той е против предоставянето на военна помощ за Украйна и не настоява за бързото ѝ присъединяване към ЕС. Имаше и намеци, че не е особено подкрепящ по отношение на ЛГБТ темите. Той е консерватор и беше член на ФИДЕС. В какви аспекти тогава можем да очакваме приемственост?

Що се отнася до Украйна, мисля, че до 2022 г. Петер Мадяр споделяше повечето позиции на ФИДЕС. Лично аз съм убеден, че той беше част от унгарския центристко-десен консенсус, според който Украйна е особен вид държава, която не се отнася добре с унгарското малцинство. След като Русия започна пълномащабната инвазия обаче, той направи нещо, което нито един друг политик от ФИДЕС не бе правил: отиде в Украйна. Посети Буча и Киев като частно лице, макар медиите да отразиха пътуването му. Мисля, че той искаше да каже следното: Владимир Путин трябва да прекрати войната при условия, които не включват разпускане или отричане на суверенитета на Украйна, нито разпокъсване на страната.

Когато Петер Мадяр казва, че не искаме да изпращаме войски в Украйна, смятам, че той е напълно в тон с европейския мейнстрийм, защото е трудно да си представим френски, германски или италиански политик, който управлява и същевременно планира изпращането на войски там. По отношение на икономическата помощ той изрази позиция, която, макар и да не е лесно защитима, може да бъде разбрана: Унгария в момента е в много тежко икономическо и финансово състояние и това ще продължи и през следващите месеци. Унгария не е в позиция да допринася за финансовата помощ за Украйна, но няма да спира или пречи на другите страни да го правят. Следователно страната ще си сътрудничи "отвън", което е много по-гъвкава позиция от тази, която Орбан демонстрираше в последните месеци. Мисля, че това е максимумът, който европейските партньори могат да очакват от лидер като Мадяр – не само защото е лично консервативен или десен, но и защото състоянието на страната и вътрешните предизвикателства диктуват този подход.

Още по темата

Мадяр призова президента да напусне, иначе ще бъде отстранен както "другите марионетки на Орбан"

15 април 2026 14:56

По отношение на правата на ЛГБТ+, Унгария има закон за формалното признаване на еднополовите двойки от държавата. Това не е брак, а граждански договор. Този закон е в сила от 2009 г. Петер Мадяр заяви, че възнамерява да го прилага и напълно го подкрепя. В същото време той не желае на този етап да променя конституцията по отношение на дефиницията за брака като съюз между мъж и жена. Можем да дискутираме това, разбира се, но мисля, че позицията му за индивидуалната свобода е ясна. Когато казва, че всеки е свободен да обича когото иска, независимо от пола, смятам, че това е важно изявление след 16 години на нелиберална и хомофобска културна политика, която в Унгария не беше просто маргинална, а официална линия.

Ако искаме да наложим тези права и ако искаме унгарското общество като цяло да разбере, че еднополовият брак не означава край на нацията или разрушаване на националната идентичност, а в крайна сметка става дума за гарантиране на еднакви права за всички граждани, мисля, че е по-добре да се върви стъпка по стъпка. Това е постоянен процес и е важно външният свят да разбере до каква степен мисленето на обикновените унгарци беше изкривено през последните 16 години. Трябва да убеждаваме в основни факти хора, които дълги години са живели в паралелна реалност. Няма да бъде лесно и ще отнеме време. Важното е да започнем, без да пришпорваме нещата. Трябва да изчакаме унгарското общество да навакса.

Полските, румънските, българските и други политически елити проявиха голям интерес към унгарските избори и техния резултат. Имам въпрос към Вас като автор на книга за Орбан и познавач на т.нар. "нелиберална демокрация": Каква ще е съдбата на нелибералната демокрация в нашия регион четири години след началото на войната в Украйна?

Разбира се, надявам се тя да е в залез и да я сполети лош край. Все пак не съм сигурен. Унгария би могла да служи за добър пример как по мирен път да се разгради и отмени един конституционно обоснован нелиберален режим. Полската опозиция беше в много по-добра позиция и по-организирана от унгарската, и имаше по-лесна задача, защото нелибералният режим в Полша не беше конституционно закрепен. Въпреки това виждаме колко трудно беше и все още е в Полша.

Не подценявам трудностите, пред които ще се изправи Петер Мадяр, но бих казал, че възможността, която той получи чрез конституционно мнозинство в новия парламент, е значителна, тъй като той постигна най-високото ниво на легитимност, възможно за политическа фигура в Европа. Той може също така да покаже на други опозиционни групи – като тези в Сърбия, Словакия и Румъния – как да се справят с нелибералните и т.нар. "патриотично-суверенистки" движения. Това може да се направи отдясно или отляво, но най-важното е да се направи "отдолу" (от народа).

Едно от най-важните постижения на ТИСА беше установяването на дълбоки корени в унгарските провинции. ТИСА не е общност от Будапеща, която се спуска към провинцията. Ако погледнете хилядите активни и жизнени "острови на ТИСА" във всяко унгарско село и малък град, ще видите нова политическа реалност. Тази реалност вече съществуваше в унгарското общество, защото хората по същество са едни и същи, но в последните години те се мобилизираха и осъзнаха, че могат да постигнат големи неща дори ако политиците не им казват какво да правят във всеки един момент. Това изисква самоорганизация и способност за действие въпреки липсата на финансови средства. Те събираха пари чрез социалните мрежи, Donably и други методи, използвайки домовете си за офиси и собствените си инструменти като партийно оборудване.

Когато говорим за гражданско общество, което често е трудно за дефиниране, начинът, по който стотици хиляди обикновени унгарци се включиха в политиката и обществения живот през последните години, е наистина безпрецедентен. Мисля, че именно това, а не самият Петер Мадяр, може да се превърне в модел. Докато Петер Мадяр е талантлив политик със забележителни умения и не може да бъде клониран, примерът за това как хиляди обикновени хора започнаха да се занимават с политика всеки ден в своите общности, може да бъде последван. Това е нещо, което наистина може да бъде изнесено като модел.

Досега Унгария при Орбан имаше голямо влияние в Югоизточна Европа. Как смяната на режима ще се отрази на унгарското влияние и външната политика в региона?

Разбира се, трябва да видим и какво се случва в другите страни; около нас винаги се провеждат избори. Мисля, че сръбският автократ Вучич вече си взема бележка от случилото се в Будапеща и е нервен, защото сръбската опозиция вече има пример за следване. Словакия следеше унгарските избори толкова отблизо, сякаш те се случваха там, а не в Унгария. Беше наистина странно. В Чехия и Хърватия това също стана част от вътрешнопартийната конкуренция. В Румъния, където живеят над един милион унгарци, изборите в Унгария също са част от вътрешния политически дневен ред.

На международната пресконференция вчера, когато Петер Мадяр каза на словашките, румънските и сръбските журналисти: "Момчета, върнахме се в Централна Европа", и говори за разширяване на Вишеградската група, мисля, че това беше важно послание. Той спомена Австрия, но защо да не включим в групата и Словения, Хърватия или Румъния? Защо да не превърнем Вишеград в нов модел за регионално сътрудничество? Почти 40 години по-късно все още говорим за "посткомунизъм", но факт е, че се нуждаем от централноевропейско сътрудничество, което в момента липсва в начина, по който е проектиран Европейският съюз.

Така че мисля, че посланието е: "Върнахме се и искаме прагматично сътрудничество. Не искаме да се намесваме във вашите вътрешни работи", което е изключително важно. Като се има предвид, че Орбан се опитваше да се намесва във вътрешните работи на много страни, посланието беше, че искаме и различен дипломатически подход от страна на Унгария. Това е окуражаващо, защото много неща могат да бъдат постигнати, ако тези страни, които имат много сходни интереси в рамките на ЕС, обединят усилията си и започнат да си сътрудничат по-тясно по икономически, културни и други въпроси.

Орбан умееше да привлича китайски инвестиции, като същевременно поддържаше политическа дистанция от Западна Европа. Колко бързо очаквате да се случи "затоплянето" със западноевропейските политически елити сега, когато унгарското правителство има пълната власт? И второ, какво ще се случи с китайските инвестиции в Унгария?

Унгария е толкова зависима от фондовете на ЕС, че добрите работни отношения с Брюксел са жизненоважни не само за оцеляването на едно ново правителство, но и за неговото стабилно функциониране. На Унгария ѝ липсват тези 20 милиарда евро, които са замразени от 2022 г. Страната трябва да бъде възстановена като правова държава – не само защото хората гласуваха за това и Петер Мадяр го иска, но и защото това е условие за деблокиране на тези средства.

Фактът, че партията ТИСА е член на Европейската народна партия (ЕНП), може да даде известна сигурност. Имаме обаче прецедента с партията на Виктор Орбан, която също беше виден член на ЕНП в продължение на много години – период, в който започна отстъплението от демокрацията в Унгария. Това е много лош прецедент, но вярвам, че сега ЕС е по-бдителен, отколкото преди десет години. Те най-накрая разбраха, че трябва да бъдат по-строги към държавите членки като превантивна мярка и съм доста уверен, че работните отношения ще бъдат гладки.

Що се отнася до Китай, не мисля, че китайските инвестиции в Унгария внезапно ще спрат, но Мадяр вече идентифицира няколко проблема. Първият е въпросът за ненужните инвестиции, като например надценената и корумпирана железопътна линия между Белград и Будапеща, която е от малка полза за Унгария. Макар да има смисъл Белград да бъде свързан с Нови Сад и Суботица в Сърбия, релсите между Суботица и Будапеща заобикалят всеки голям унгарски град. Те можеха да минат през Сегед и Кечкемет, за да ускорят връзката между Южна Унгария и Будапеща, но нищо не беше направено; това беше пропусната възможност и огромно пилеене на публични средства.

Друг труден въпрос са новите заводи за литиеви батерии, които вече са отворени или се планират в Унгария. Петер Мадяр даде да се разбере, че всяка нова инвестиция ще бъде внимателно проверявана по отношение на условията на труд и екологичните въпроси. Това е спорен проблем и изглежда по-голямата част от унгарското общество отхвърля начина, по който бяха управлявани тези инвестиции (не само от Китай, но и от Южна Корея). Това не е идеологически въпрос, а по-скоро въпрос за това от какъв вид инвестиции се нуждаем сега. Така че отношенията с Китай вероятно ще бъдат по-малко сърдечни, отколкото при Орбан, но това може да е част от промяната.

Някои твърдят, че оттеглянето на Орбан създава геополитически вакуум в региона, като се има предвид, че той имаше добри отношения с Тръмп, Путин и Китай. Очаквате ли в региона да се появят нови кандидати за ролята на Орбан? Имайте предвид, че тази неделя в България има избори, на които някои от водещите политически партии изглеждат проунгарски или проорбановски настроени.

В Югославия след смъртта на Тито през 1980 г. имаше един лозунг: "След Тито няма Тито". Не мисля, че ще има друг Орбан след Орбан. Той беше много опитен, талантлив и интелигентен политик. Можеше да използва почти неограничената си власт, за да създаде силна и мощна Унгария, но я пропиля. Не мисля, че в Унгария има негов естествен приемник. Не виждам и никой в Централна и Източна Европа със съчетанието от политически интелект, харизма и издръжливост, необходимо за да стане следващият "Орбан на 21-ви век".

Има достатъчно десни популисти, суверенисти и т.нар. "патриотични" политици – от крайната десница до радикалното ляво – и те ще продължат да се появяват и да печелят власт на някои места. Вярвам обаче, че сега дадохме много важен пример за последиците от едно неубедително общество, което позволява на политиците да трупат неограничена власт. Друг добър пример, който Унгария може да е дала, е как мирно да се свали нелиберален режим без въоръжени революции, майдани или бунтове.

Унгария често е описвана като лаборатория за транснационална политика; ами ако тя се превърне в либерална лаборатория за нещо различно? Не казвам, че самият Петер Мадяр е лидер на ново либерално или ляво движение, защото той не е такъв. Той е искрен консерватор, умерен, десноцентристки човек. Най-важното тук обаче е установяването на нов демократичен консенсус, който се различава от стария посткомунистически такъв.

Новият демократичен консенсус е следният: вярваме ли в свят, основан на демокрацията, и в "западния" трансатлантически алианс? Това не предполага автоматично неолиберализъм и войнолюбие, а по-скоро уважение към правата на човека, индивидуалните и гражданските права и върховенството на закона. Ако сме съгласни с това, тогава сме част от консенсуса. Ако ли не – оставаме извън него. Виктор Орбан беше обречен да загуби, защото в последните седмици на кампанията повечето унгарци най-накрая разбраха, че точно за това става дума. Ставаше въпрос за нещо повече от бедност или корупция; ставаше въпрос за това да не бъдеш продаден на друг континент, докато все още искаш да си част от Европейския съюз.

Като биограф на Орбан, вероятно се питате какво е бъдещето пред него. Каква роля ще играе той сега, след като падна от власт?

Е, все още не знаем. Много зависи от неговите планове. Не мисля, че той сериозно вярва, че има втори шанс в унгарската политика. Не съм сигурен обаче дали той може да приеме възможността да се окаже в затвора или в изгнание. Той може да се сблъска със сериозни последствия за щетите, които той и неговият режим нанесоха на икономиката и обществото на страната. Първата му реч, с която призна поражението си, беше много кратка и не показа признаци на дълбок размисъл.

Нека видим какво ще се случи в следващите дни и седмици, защото личната съдба на Виктор Орбан ще повлияе на съдбата на суверенизма и на тази транснационална нелиберална мрежа. Вижте контраста с неотдавнашното изявление на вицепрезидента Джей Ди Ванс, който каза, че е знаел, че Орбан може да загуби – доста голяма промяна спрямо това, което чух от него миналата седмица, когато обяви, че Орбан ще победи. Когато загубиш и станеш "губещ", досегашните приятели и съюзници са склонни да се дистанцират от теб и да се преструват, че никога не са те познавали. Мисля, че политическата кариера на Виктор Орбан, такава каквато я познавахме, вече приключи.