Изборът на София

Защо енергийните планове на САЩ, ЕС и Русия се сблъскват челно в България - малка русофилска страна в далечния ъгъл на Европа

Изборът на София

България се превръща в последната брънка в битката между усилията на Москва да наложи енергийното си господство над Европа и усилията на Запада да опитоми газовата мечка, пише "Форин полиси" в анализ, публикуван на 16 януари.

Най-новата глава в тази епопея се разигра на 15 януари, когато Държавният секретар Джон Кери кацна в столицата на България София, за среща с новоизбраното, прозападно правителство и за да убеди България да намали своята тотална зависимост от руските енергийни източници.

Високопоставената американска визита съвпадна с подобна мисия от страна на британския външен министър и в момент, когато Русия вдигна мизата в своята енергийна игра с Европа и отново потвърди плановете си да отреже България от дългоочакваната роля на входна врата за многомилиардния руски газопровод към Европа и вместо това ще трябва да го пренася с танкери от Турция.

"Нито една страна в света не бива да бъде тотално зависима от друга страна за енергийните си доставки", каза Кери след срещата си с българския премиер Бойко Борисов. "Съединените щати са готови да помогнат на България, която взе трудни решения, опитвайки се да защити своето енергийно бъдеще", заяви той по повод ни основната роля на София за окончателния провал на друг руски енергиен план - проекта "Южен поток".

Кери искрено призна риска от руски ответни мерки - като например нарушаване на енергийните доставки или дори нещо още по-лошо, тъй като България се изплъзва от сферата на влияние на Москва.

Централната роля на България в новооформящата се енергийна карта на Европа произтича както от исторически, така и географски фактори. Разположена край бреговете, България трябваше да играе ключова роля за алтернативния маршрут на руския природен газ за Европа, който да заобикаля Украйна. Докато любимият проект на Путин - "Южен поток" - в момента да изглежда мъртъв, България продължава да се мъчи да играе голяма роля в регионалната енергийна политика с изграждането на газов хъб на границата с Турция, където Русия ще построи нов милиарден тръбопровод.

След пътуването на Кери до София, Държавният департамент се надява да изпрати топ енергиен експерт в България, който ще ускори онова, към което САЩ отдавна се стремят: увеличаване на енергийната сигурност и гъвкавост на Източна Европа.

"Това е регион, изключително уязвим по отношение на използването на енергетиката като политически и икономически инструмент за влияние", коментира за "Форин полиси" Еймъс Хохстейн, специалният пратеник на Държавния департамент към Бюрото за енергийни ресурси.

В годината, когато Русия започна дестабилизацията на Украйна, включително и анексирането на Кримския полуостров, Вашингтон и неговите европейски съюзници удвоиха усилията си да осуетят възможностите на Русия да използва своите огромни енергийни доставки - особено на природен газ - като оръжие за сплашване и укротяване на своите съседи. Това усилие включва тояга - строгите финансови санкции спрямо Русия - и морков - под формата на финансова и енергийна помощ за страните в сянката на Кремъл.

Вашингтон и Брюксел, например, предложиха финансова помощ на Украйна и насърчиха напредъка на Литва за постигане на енергийна независимост, докато законодателите на САЩ нееднократно се опитват да стартират американския енергиен износ с цел отслабване на руската прегръдка над съюзниците на САЩ в Европа (проблемът е двустранен: американските експортни терминали няма да влязат в експлоатация преди края на десетилетието, а Азия става все по-привлекателен пазар за природния газ).

Борбата за влияние се простира от улиците на Киев, който засега залага на Европа, до България, страна, буквално създадена от Русия и считана за един от бастионите на проруските настроения в Европейския съюз. Боричканията за дипломатическо влияние в България идват в момент, когато Брюксел и Вашингтон продължават да наблюдават с тревога прокремълските залитания в Унгария, която също като България е член както на ЕС, така и на НАТО.

Географията превръща България в ключов енергиен играч. А нейните симпатии към Москва - откакто страната получава независимостта си от Османската империя благодарение на Русия в края на 19 век - я правят в потенциално слабо звено в усилията на Европа за изграждане на обединен фронт срещу Русия заради нарушаването на международното право в Украйна. Някои централно - и източноевропейски страни, които имат както по-сериозни търговски отношения, така и по-голяма енергийна зависимост от Русия, не са особено въодушевени в подкрепата си за санкциите на ЕС спрямо Русия.

Най-деликатната част от усилията на Брюксел и Вашингтон е да успеят да постигнат в България адекватно на традиционното руско влияние в София. Предишното правителство на Борисов падна през 2013 в резултат на плановете да обуздае продължаващите "руски ангажименти под формата на финансова подкрепа и други неща в политиката на България". В същото време Борисов отново потвърди забраната за добив на шистов газ в България.

Европейският съюз от своя страна настоя миналата година България да се придържа към европейските норми за конкуренцията и блокира строителството на газопровода "Южен поток", който щеше да доставя руски природен газ и трябваше да оперира изцяло под контрола на Русия.

Но в София все още не са малко онези, които тъгуват и жадуват за този проект. Това се дължи както на опасенията, че без алтернативен тръбопровод, страната може да преживее отново драматичен недостиг на енергия, така както се случи при прекъсването на доставките през Украйна за югоизточна Европа през зимата на 2006 и 2009 г. , така и рухналото дълбоки корени руско енергийно лоби в столицата София.

"Има много компании, които печелят от руския газов монопол и се оказват натиск върху правителството по газовия проблем", казва бившият министър на околната среда Юлиян Попов.

Въпреки руските твърдения, че проектът "Южен поток" е мъртъв, но заради съпротивата от страна на България самият Борисов поиска от комисаря по енергетиката на ЕС отново да повдигне въпроса за газопровода по време на посещението си в Москва на 14 януари. Словесната атака по време на посещението на Кери имаше за цел да демонстрира американската подкрепа в "период на новите предизвикателства за икономиката и сигурността". Но инструментариумът на Запада не изобилства от опции в краткосрочен аспект.

"Макар че упражняваме натиск върху България да не ляга повече с Русия, не разполагаме с кой — знае какъв алтернативен план", казва Тим Бьорсма, експерт по Европейска енергетика в Института "Брукингс. А той ще е необходим за противодействие на дългата сянка на Москва в София.

"Влиянието на Русия в България отслабва, но нейната негативна сила и възможности да дестабилизира страната не бива да се подценяват", твърди Илиан Василев, бивш посланик на България в Русия, а сега енергиен консултант. "Не става въпрос само за енергетика: ако България и регионът бъдат изолирани от газовите пазари на Европа, това може да има тектонични, дългосрочни геополитически последици".

Точно това се опитват да променят САЩ, работейки ръка за ръка с Европейския съюз. Хохстейн - американският енергиен пратеник - се надява да сложи финалните акорди на плана за развитие на енергийните опции както за България, така и за останалата част от региона.

Той включва предоставяне на политическа и финансова подкрепа за строителството на нови интерконекторни тръбопроводи, които ще свържат България, Румъния, Сърбия и Хърватия - както една с друга, така и с алтернативни енергийни източници - нови газови тръбопроводи и нови терминали, които ще могат да приемат танкери с втечнен газ. Джон Кери по време на посещението си специално е споменал за нов импулс за свързване на България с терминал за втечнен газ на гръцкия бряг.

Според Хохстейн, идеята не е руският газ да бъде изцяло изместен от този пазар, а да се дадат на България и нейните съседи, допълнителни опции, които биха могли да подобрят тяхната сигурност и икономики. С други думи, точно онова, което злополучният руски "Южен поток" нямаше да може да постигне.

"Южен поток" бе политически газопровод, замислен за да бъде продължена зависимостта на Европа от един единствен доставчик за поне още едно поколение", казва Хохстейн.

"Ние се опитваме да създадем действащ пазар, който функционира според международните пазарни норми и който ще позволи конкуренция", добавя Хохстейн. "Това ще се отрази върху възможността за използване на енергетиката като политически инструмент за влияние, но също така ще се отрази и върху крайната цена на енергията в региона, който плаща за внос на енергоносители много повече от останалата част на Европа.

Самата Европа се опитва да подобри своята енергийната инфраструктура, отчасти заради горчивия урок с натиска, оказван от Русия върху отделни страни с оскъдни енергийни ресурси. Но мащабни проекти като трансевропейския тръбопровод или за допълнителни терминали за втечнен газ, много трудно могат да намерят комерсиална подкрепа.

"Това е ролята на правителствата - да осъзнаят несъответствията между общественото благо, императивите на националната сигурност и пазарните условия", казва Хохстейн. "Поради това САЩ и ЕС трябва да се включат активно в този процес. Ако пазарът не иска сам да го направи, нашата задача е да го насърчим, за да го направи".

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

За или против машинното гласуване?