Кабинет на единството в Гърция вероятно ще спасява държавата от фалит

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу предложил да се оттегли от поста, за да проправи път за сформиране на правителство на националното единство с участието на представители на опозиционната партия Нова демокрация. Предложението към нейния лидер Андонис Самарс бе отправено след масови протести срещу новия петгодишен суров план за повишаване на данъците в опит за предотвратяване на държавния фалит и получаване на спасителен транш от Европа за погасяване на стари дългове, предаде Ройтерс в сряда.

Според правителствен източник Папандреу казал на Самарис, че е готов на тази стъпка, ако двамата се разберат за рамка на специално споразумение за промени в страната и политическата система и се изчистят мерките в поискания от ЕК оздравителен план. .

Тази драматична развръзка идва след като министрите на финансите от Еврозоната не успяха да се разберат как да привлекат частни инвеститори във втория спасителен план за силно задлъжнялата Гърция, пише изданието. Според източник от ЕС сделка по въпроса надали ще бъде постигната на предстоящата следващата седмица среща и по-скоро решението ще бъде отложено за средата на юли.

Десетки хиляди гневни гърци се събраха в сряда пред парламента, за да демонстрират нарастващото си недоволство от драконовските мерки за вдигане на данъците и орязване на държавните разходи, препоръчвани от ЕС, за да получи държавата нови 12 млрд. евро за разплащане на старите си борчове.

След като първоначално полицията успя да овладее намерението на демонстрантите да обградят парламента и да блокират достъпа до него, за да се провалят разговорите по новите затягащи мерки, после се стигна до сблъсъци с участниците в 24-часовата национална стачка.

Протестиращите на историческия площад “Синтагма“ в Атина хвърляха запалителни бомби срещу сградата на финансовото министерство и в отговор полицаите ги обстреляха със сълзотворен газ

Пристанищата, общественият транспорт и банковият сектор са силно засегнати от организираните от профсъюзите 24-часови протести в сряда. В стачката се включиха както държавно управлявани фирми, така и частни компании. Болниците предоставят само спешна медицинска помощ . Летищата обаче работят в нормален режим, след като ръководителите на въздушния трафик се отказаха да се включат в протестите.

Това е третата общонационална стачка през тази година и идва ден след като кредитната рейтингова агенция “Стандард енд Пуърс“ нареди Гърция на последно място от наблюдаваните 131 страни в света.

Междувременно “Файненшъл таймс“ съобщи, че планът по рефинансирането на дълговете на Гърция може се нуждае от допълнителни 20 млрд. евро, които ще се наложи да бъдат заделени от правителствата на страните от Еврозоната. Изданието цитира документ на Еврокомисията, според който се разглеждат два начина за изход на Гърция от кризата.

Единият е продължаване на срока за погасяване на предоставените на страната международни кредити и издаване на държавни книжа за срок то седем години. Този вариант се предлага от германския министър Волфганг Шойбле. Другата възможност е рефинансиране на дълговите ценни книжа, за да не се намали толкова много тяхната стойност. Тя се подкрепя от ЕЦБ и Франция.

Сред мерките, които може да изискват допълнително финансиране, е рекапитализация на гръцката банкова система. Това трябва да бъде последвано от увеличението на срока за изплащането на държавните ценни книжа до седем години, което се разглежда от международните рейтингови агенции като “избирателен банкрут“

Парични средства може да са необходими и за увеличение на резерва на Централната банка на Гърция, за да се запази ликвидността ѝ в случай, че ЕЦБ в бъдеще откаже да приема държавни облигации на страната за погасяване на дълговете ѝ. Общата стойност на тези ценни книжа към момента е около 70 млрд. евро.

Заедно с това едно широко участие на частния капитал може “практически да сведе до нулата необходимостта от заделяне на средства от държавните бюджети на страните от Еврозоната през следваните пет години, смятат в ЕК.