Какво е мястото на иновациите в предстоящата здравна реформа?

Какво е мястото на иновациите в предстоящата здравна реформа?

Какво място отреждат здравните власти на иновациите в медицината с планираните промени в сектора? Този въпрос така и не получи своя ясен отговор по време на петата годишна конференция “Иновации и добри практики в здравния сектор“ на в. “Капитал“ във вторник. В момент на неяснота и избистряне на правилата, по които ще функционира здравната система в следващите години, лекари и бизнес поставиха въпроса какво място ще бъде отредено на модерните достижения на медицината и новите технологии, по отношение на които страната ни все още е в догонваща позиция.

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева даде уклончив отговор, че иновациите трябва да бъдат подкрепени, но при ясни доказателства за ползите от тях и в рамките на ресурса, с който разполагаме.

“Разбира се, че трябва да подкрепяме иновациите, но те биха се случили при следните условия. От една страна яснота за ползите, които те биха довели при нашата демографска ситуация, застаряващо население и с около пет години по-ниска средна продължителност на живот спрямо средноевропейските статистики. Ние трябва да се стремим към подобряване на тези показатели -индикатори, но от друга страна, в рамките на ресурса, който в момента финансира касата, трябва да заместим друг тип дейности с тези, за които вие говорите. Друг вариант е възможност изсветлените средства да се насочват към именно такъв тип методи на лечение“, каза Начева. 

На въпрос от Националната пациентска организация как ще бъде намерен баланс между предложението да се финансират с публичен ресурс разходно ефективните терапии за някои диагнози и осигуряването на достъп на пациентите до навлизащите иновации, зам.-министърът на здравеопазването Начева заяви, че “най-добрата формула“ за това тепърва ще се търси, включително за това как се измерва ефективността.

“Не сме казали, че ще заплащаме само разходоефективни терапии или че това е задължително за всички продукти. Дали сме такава възможност, която ще се определи с наредба, която ще подлежи на публично обсъждане и дебат с всички вас, за да намерим най-добрата формула. Трябва да стигнем до етап, в който както касата, така и министерството не измерва само брой хоспитализации, а какво по-добро здраве са получили хората срещу този по-голям брой хоспитализации, срещу новите иновативни молекули, които са навлезли на пазара, срещу новите механизми на лечение, новите методи на диагностика, медицинските изделия, които се прилагат и всички останали компоненти, свързани с лечението“, заяви Начева.

Същевременно водещи лекари посочиха, че България изостава във въвеждането не само на иновации, но и на рутинни практики и стандарти в медицината каквито са например имплантируемите кардиовертер дефибрилатори (ICD).

Заради затруднен достъп до нови лекарства, изделия и технологии българи са принудени да търсят лечение в други европейски страни, което в крайна сметка пак се плаща от НЗОК.

“За да има иновации не трябва да има спекулации. Давайки нещо на обществото ние първо трябва да докажем, че то е ефективно, сигурно и на приемлива цена.“, коментира кардиологът проф. Асен Гудев от университетската болница “Царица Йоанна“-ИСУЛ. Той посочи, че революцията в медицината и дигиталните технологии ни изправя пред големи предизвикателства и ние трябва да приемем иновациите, за да сме част от света.

Според него сегашният здравен модел е изчерпан, като включително фрагментираната здравна мрежа прави системата неефективна и затруднява навлизането на иновациите. По думите му вместо да търсим трънливия път към топлата вода, трябва да използваме вече въведени работещи решения и като пример за такова даде всички образни изследвания да са с еднакъв формат и да се ползват от всички болници, вместо да се назначават нови.

“Т.е. изследване, което е платено от НЗОК не е на болницата Х или У и пациентът имайки файла си да може неговата коронарография, ехокрафия, скенер да бъдат видени независимо къде е, а не да му се назначи ново изследване. Което е допълнително излагане на радиация, контраст и т.н. 5-милионна Ирландия има точно такава система“, посочи той.  

Още по темата
Още от България