Д-р Емил Илиев:

Катастрофално е, когато медицината се командва от фармацевтичната индустрия

Акупунктурата помага много на хората, но не бива всеки безконтролно да се занимава с нея

Д-р Емил Илиев

Д-р Илиев, на 26-ти октомври ще отбележите с конгрес 50 години от навлизането на акупунктурата у нас. Какви са нейното място и роля днес?

Съвсем наскоро бях в гр. Сеул, Корея на голям международен конгрес по акупунктура и те са го нарекли конгрес по ориенталска медицина. Ние под акупунктура разбираме дефакто цялата китайска медицина, а това не е правилно, защото китайската медицина включва и билколечение, акупунктура и мокса, различни видове гимнастики, масажи, диетотерапия и др. В понятието акупунктура, което е придобило гражданственост, се крие огромен медицински потенциал, който, за съжаление, в нашата страна през последните 20 години от страна на официалните власти е спрял развитието си.

Държавната здравна политика изобщо няма поглед, мироглед върху такива дейности. Тя я е сложила в периферията на медицината, да не говорим, че някои хора въобще не уважават тези методи. Медицинската администрация започна да отделя нужни и ненужни средства за много скъпи медицински интервенции, които в много случаи са дори опасни за здравето на човека, а не отделя внимание на това, което наричаме профилактична медицина и която често може да бъде много по- полезна за хората. Защото нашата медицина се командва от фармацевтичната индустрия. Тя не се командва самостоятелно от лекарите. А за голямо съжаление, повечето от тях са тясно зависими от фармацевтичната индустрия. И тази патологична зависимост видоизменя цялата същност на медицинската наука и практика.

Д-р Емил Илиев е посветил 35 години от живота си на акупунктурата, а от 30 е председател на Българското дружество по традиционна китайска медицина. Създател е и отговорен редактор на сп. "Акупунктура", лектор е на редица международни форуми по акупунктура. През 1983 г. е президент на 8-ия Световен конгрес по акупунктура, проведен за пръв път в източноевропейска страна - София, а през 1995 г. организира у нас и световен симпозиум по акупунктура на международната организация ICMART. На 26 октомври в София ще се отбележи една кръгла годишнина - 50 години акупунктура в България.
А защо държавата е изтикала в периферията, както се изразихте, акупунктурата?

Защото фармацевтичната индустрия е завладяла и държавата, това е вид мафия. Оттам нататък възникват много тежки последствия за хората. Във всяка една западноевропейска страна, където състоянието не е много по-различно, поне намират сили и средства да не игнорират безлекарствената терапия, защото общественият натиск е много голям. Ако направите анкета сред населението на която и да било европейска страна: вярвате ли на съвременната медицина, спадът с всяка изминала година е налице.

Все по-малко хора вярват, че медицината е добронамерена, изчистена от комерсиализъм. Всички виждат, че всичко опира до една вулгарна търговия и тези тежки думи, които ги отправям, са подкрепени от фактите в действителността. Не съм против другата медицина, но виждам колко ненужни интервенции се правят с цел да се спечелят пари от НЗОК и колко болници приемат ненужно пациенти в клиниките, за да се усвояват пари.

Говорим, че ще намалим болниците, а те се увеличават непрекъснато, разкриват се частни болници. Всеки, който направи някакво име, веднага иска да стане собственик на клиника, за да не се подчинява на някой началник или на установения ред в здравеопазването. И това ще доведе цялото здравеопазване до тежки последствия. За съжаление, в тази система на нашето хаотично здравеопазване, което няма изградена никаква стратегия, акупунктурата и безлекарствените методи на лечение са подчертано игнорирани. Не само това, но се допусна в законодателството ни с акупунктура да се занимава едва ли не всеки завършил някакви курсове или друго скромно обучение. Нашето дружество по акупунктура се съпротивляваше на този подход, но той бе прокаран в парламента преди години.

А в момента кой може да практикува акупунктура и как хората да се ориентират?

Хората трудно могат да се ориентират, защото рекламата е поголовна. А медицината не трябва да е обект на реклама. Въпреки, че направихме болниците търговски дружества, което е много порочна стъпка. Застанат ли парите между лекаря и пациента, положението става тежко. Алчността е присъща на всички общества. И когато някой може да започне да взима пари и да стане по-богат, то по-вероятно е да започне да ги взима. Защото моралните устои, особено на младото поколение, са нулеви – там има див прагматизъм.

Но навсякъде медицината е изключително скъпа и в много държави хората не могат да си позволят интервенции, които не се покриват от здравната им вноска.

Разбира се, но това стана именно поради причините, за които говорих. Заради алчността на фармацевтичната индустрия, на голяма част от лекарите, на фирмите, които произвеждат фармацевтични продукти, апаратура. Не е станало, защото нещо друго се е променило. Ние днес искаме да изтръгнем от обществото все повече и повече пари и ставаме големи егоисти. Медицината се развива в много неправилна посока и с много неправилни хора...Ето тук се противопоставя Западът на Изтока. На конгреса в Сеул видях какви средства се заделят за научни изследвания в медицината в азиатските страни. Достъпът на хората до медицински услуги там е много по-добре организиран. Един лекар с десетина години стаж получава около 10 000 долара месечно. Но обществото така е балансирало доходи-разходи за медицина, че може да си ги позволява без проблеми. Когато с това се занимават некомпетентни и алчни хора е катастрофално.

У нас има лекари, които взимат официално по 40 000-50 000 лв. месечен доход, а качеството на медицината, която предлагат, съвсем не отговаря на тези пари. В същото време хора, които ежедневно като пчелички се трудят в родното ни здравеопазване, получават по 600-700 лева. Масовият лекар получават толкова. Тази несправедливост се отразява като цяло на качеството на медицината. Аз никога не бих разрешил подобни разлики в доходите, ако съм министър на здравеопазването.

Аргументът срещу това е, че има пазар и ако някой реално изработва тези пари...

Това е защото се изхожда от презумпцията за пазара. Тези, които разсъждават така за здравната система, ще доведат нещата дотам, че милиони хора ще умират, защото техният мотив е да си напълнят джоба.

Но това, което казвате, не е ли някаква утопия? Ние сме възприели някакъв европейски модел на здравеопазване, който функционира в определени рамки.

Моят син е лекар в Швейцария, аз чета лекции на Запад и знам каква е западната система. Там такова малтретиране на хора и безчинство – да те накарат да си продадеш апартамента, за да се лекуваш - такова нещо няма. В Швейцария всеки си плаща здравната вноска, която е в пъти по-голяма оттук, защото там вноска по-малка от 300 франка няма, значи по-малко от 450 лева вноска изобщо не съществува. Като отидеш на лекар ако сметката ти е 100 франка, ти сам покриваш 10 от тях. И тези пари не ги даваш на лекаря, а се разплащаш с касата си. Максималната сума за медицинско доплащане не може да превишава две минимални заплати. Повече от тази сума никой няма право да плати, дори лечението ти да струва 250 000 франка. А тук за една най-обикновена операция те карат да плащаш за избор на екип, за консумативи и други пари, често непосилни за доходите на пациентите, но от които по веригата печелят много хора.

Но ето, и вие казвате, че там вноските са много по-високи. Не е ли проблемът в това, че доходите ни са ниски и вноските, които се събират от тези ниски доходи не са достатъчни? Затова и доплащането, което се иска тук е по-голямо, а и не е регламентирано...

Когато доходите на хората са ниски, не можеш да поддържаш този "пазарен" механизъм, на който то не издържат...Да не говорим, че този "пазар" е силно опорочен и сбъркан – масово недоволни пациенти, масово недоволни лекари и медицински персонал.

Казахте доста остри думи за ваши колеги. Много от тях се оплакват, че в момента се води кампания срещу тях, целяща да настрои обществото срещу лекарското съсловие, че цари полицейщина. Вие споделяте ли тяхното недоволство?

Поради цялата сбъркана система, в един момент няма как другояче да се случи. Ще дам един прост пример с Полша. Всичко, което се случва сега в България, беше налице и там. Те също са склонни към корупция и злоупотреби. Примерно, искаш да те оперира сърдечен хирург – плащай 5 000 долара, хората изнемогваха. Накрая дойде едно дясно правителство, арестуваха няколко медицински лица. Прибраха най-добрия полски кардиохирург. Намериха в къщата му над 250 000 евро, над 120 часовника “Ролекс“, имаше и пари по швейцарски банки. Конфискуваха му цялото имущество, осъдиха го да полежи 7 години в затвора. Радикално се разправиха с още няколко подобни случая и нещата се успокоиха.

След като няма мяра и има хирурзи, които всеки ден се прибират с 2 000-3 000 лева недекларирани пред данъчните...

Но да се върнем тук. Не може държавата да остави един лекар с 600-700 лева. Това е другото престъпление. Първото престъпление е довело до второто.

Но е отговорност на държавата и тя е длъжна да сложи някакви рамки, в които да се случват нещата.

Да, точно така. Един млад лекар, който иска да остане в България и да специализира, трябва получава поне 1 000 лева и да започне веднага да работи в държавна болница. Да се учи, да специализира, да придобие специалност и след това да започне да работи за не по-малко от 2 000 лева. Ако сега младият човек получи 1 000 лева, за да се изучи, на дежурства да получава поне по 40 лева на вечер и да вземе 200 лева отгоре, няма да бъде гладен. Когато става все по-квалифициран, а и в зависимост от неговата натовареност, да получава допълнителни средства. Това е единственият начин да запазим младите лекари да останат в страната. В противен случай трагедията в здравеопазването ще става все по-голяма.

В момента онези, които получават по 30 000, 40 000, 50 000 лева, в повечето случаи са ги взели неправомерно... Това е генчоначевщината в българската медицина. Той направи много злини на здравеопазването, в качеството си на един от шефовете на здравната каса. Не говоря за хирурга проф. Генчо Начев, а за администратора. Като хирург може да е блестящ. Но като функционер на здравеопазването е направил доста бели и цялото общество сега му сърба попарата. Той именно създаде тази система едни да взимат 50 000, други – 600 лева.

Кардиохирургичните пътеки са сред най-добре платените.

Той си фаворитизира неговото, без да се интересува какво ще стане с останалото здравеопазване. Здравеопазването не е само да правиш сърдечни операции и съдова хирургия. Какви са тези бордове по болниците, които източват огромни средства от парите за здраве? Няма ли кой най-после да въведе малко финансов ред и справедливост в тази система?

Дори сега да се дадат 1 млрд. лева допълнително и те няма да стигат, защото здравеопазването е устроено порочно.

Да ви върна на акупунктурата. Как се заражда акупунктурата у нас и как вие се посветихте на нея?

Първите стъпки в акупунктурата започнаха, когато министър бе д-р Кирил Игнатов, много уважаван лекар и министър, много добър хирург. През 1961 година той изпраща трима български лекари да учат акупунктура в Китай. Той не е познавал акупунктурата, но е чувал, че с тази медицина се лекува масово в азиатските страни и тя има безспорни успехи. След година и половина нашите лекари се завръщат и един от тях - д-р Мария Цекова - открива кабинет в Института по неврология и психиатрия в София и започва да прилага този метод. Понеже и тримата са били невролози, първоначално акупунктурата се прилага именно в тази специалност при заболявания като мигрена, парализи, неврити и т.н.

Самата д-р Цекова започва постепенно да обучава лекари, които проявят интерес към метода, между които съм и аз.

По времето на министър Ангел Тодоров през 1976 година, той издава заповед в повечето институти на Медицинска академия да се разкрият кабинети по акупунктура. Такива кабинети се разкриха и във всички окръжни болници в страната. Методът доби популярност и пациентите започнаха да го търсят. Аз самият проявих интерес към акупунктурата приз 1974 година. При мен беше дошла една много красива млада жена, която имаше много брадавици по двете ръце. В продължение на три години беше обикаляла всички възможни кабинети да се лекува, но без успех. Тогава аз работех в Центъра за медицинска козметика на ул.”Солунска”. Всички лечения, които ѝ предложих, тя ми отговори, че вече ги е изпробвала и не са ѝ помогнали. Аз вдигнах рамене и тя ме попита защо съм се захванал с тази медицина като тя за нищо не помага. Каза, че освен от брадавиците, от десет години страда и от мигрена и пак никой лекар не може да ѝ помогне. Аз вече бях чувал от д-р Мария Цекова, че мигрената се лекува много добре с акупунктура и предложих на пациентката да опита.

Минаха няколко месеца и един ден пациентката дойде с една торта и каза: Докторе, много съм ви благодарна, мигрената ми почти изчезна и брадавиците ми се махнаха.

Самият аз се впечатлих, като видях резултата. И започнах да събирам пациенти с такива оплаквания, които не се повлияват от традиционната медицина и да ги изпращам на д-р Цекова.

През 1975 година описахме в публикация лечението на някои дерматологични заболявания с акупунктура. И така аз реших да се посветя на тази дейност. Постепенно си направих име, работя в чужбина и ме канят на международни конференции като лектор.

През 1987 година имахме над 400 души членове на Българското дружество по акупунктура. Сега, за съжаление нямаме и 120 – избягаха, пенсионираха се.

А има ли хора, които се занимават с акупунктура без да са правоспособни?

Има, за съжаление. Като се започне от чужденци и се стигне до българи. Аз от един месец съм поискал среща с министъра на здравеопазването и не знам дали секретарките ѝ съобщават за тази моя молба, но досега не са ми се обадили да ме приеме, за да дискутираме тези въпроси. До БЛС съм писал много писма, до прокуратурата съм писал, но за съжаление няма никакъв положителен отговор и развитие на тези проблеми.

Не може да се оставят хора да работят абсолютно неправомерно без никакъв контрол.

За какво помага и за какво не акупунктурата?

Според Световната здравна организация акупунктурата трябва да се използва при близо 60 заболявания като първи метод на лечение. Освен тези 60 болести, има още 140, при които акупунктурата може да се използва като допълнителен метод за лечение.

Примерно при една мигрена няма нищо по-добро от акупунктурата. Почти 90% от хората с мигрена, които се лекуват с акупунктура, получават сериозно облекчение. Представете си колко таблетки за главоболие ще се спестят. Аз имах пациенти с главоболие, които взимаха по шест обезболяващи средства на ден. Представете си за една година какво са погълнали и аз съм ги избавил от това.

Трябва да е ясно обаче, че акупунктурата не е панацея. Никой не трябва да си въобразява това. Тя е просто още една възможност, която не трябва да пропускаме, защото първо е евтина, второ е безвредна и трето – има сравнително добри резултати.

Сега нашето дружество по акупунктура си поставяме за цел да организираме много сериозни курсове, включително с международно участие, за да създадем едно поколение млади лекари, които да владеят този метод. За нас, иглотерапевтите, предстои голямо научно събитие - от 26 до 28 октомври в София ще се състои Петият конгрес по акупунктура с международно участие. С този форум ние ще отбележим 50-годишнината на акупунктурата в българското здравеопазване.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?