Като част от реформата БАН ще си разкрие собствен университет

Като част от реформата БАН ще си разкрие собствен университет
Броят на институтите в Българската академия на науките (БАН) ще бъде намален, но затова пък академията ще разкрие собствено висше учебно заведение. Това е залегнало в концепцията за реформа, която Управителният съвет на БАН внесе в Общото събрание на академията в понеделник. Общото събрание трябва да гласува предложенията до месец.

На фона на дебата за нуждата от редуциране на броя на университетите у нас, ръководството на БАН обяви, че възнамерява да разкрие собствен изследователски университет. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов обясни, че в него ще се обучават бакалаври, магистри и докторанти.

Логиката на Съботинов е, че така и така в момента много от учените от БАН пътуват из страната и "захранват" с кадри университетите. Председателят на академията смята, че този потенциал може да бъде използван за разкриване на собствено висше училище, което да привлече български и чуждестранни студенти.

Според разчетите на Съботинов БАН може да отдели между 15% и 20% от своя научен капацитет за образователна дейност. И в момента около 20 на сто от докторантите се обучават в академията.

Главният научен секретар на академията Стефан Хаджитодоров съобщи, че БАН разполага както с необходимата материална база за разкриването на университет, така и с библиотека, която е втора по книжно богатство след Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Засега обаче университетът на БАН е само на ниво идея, тъй като тепърва предстои изготвянето на проект и внасянето му в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

27 звена губят своята самостоятелност

Новата структура на БАН предвижда сегашните 69 постоянни научни звена - институти и централни лаборатории, да се намалят на 42. В новата структура институтите ще бъдат групирани в девет проблемни научни направления. Досега те бяха обединени в осем научни области.

Центърът по тракология ще се влее в Института по история и балканистика, но Кирило-Методиевският научен център ще остане самостоятелно звено.

Предвижда се да има и институт по етнология и фолклористика, който ще обедини сега съществуващите Институт по фолклор и Института по етнология с музей при БАН. Към института за литература и изкуства ще отиде Центърът по архитектурознание, който получи най-ниската оценка при международното оценяване.

Финансовите условия налагат известно свиване на звената, заяви Съботинов. ”Имената на досегашните институти ще се запазят като имена на департаменти в по-големи структури, като например Центърът по тракология. Нямаме пари да запазим всички самостоятелни структури”, посочи той.

Съботинов увери, че няма да настъпят промени в сградния фонд след сливанията на институтите и БАН няма да продава свои имоти.

400 учени излизат в пенсия

До момента около 400 учени от БАН са получили предизвестия за пенсиониране, като на 10 на сто от техните места вече са назначени млади хора, съобщи Стефан Хаджитодоров.

От БАН опровергаха оповестеното в началото на месеца от правителството обещание, че държавата ще осигури необходимите за пенсионирането на учените средства. Всъщност БАН е получила от правителството разрешение от своя годишен бюджет, възлизащ на общо 74 милиона лева, да използва предварително 3.8 милиона лева за изплащането на заплатите и отпуските на пенсионираните учени.

Съботинов обясни, че БАН няма средства за издръжка на институтите си, а само за заплати. "Замразено е международното сътрудничество, спрени са академичният обмен и изпълнението на правителствените спогодби в областта на науката", посочи той.

"Надяваме се, че през втората половина на годината бюджетът ни ще бъде коригиран, така че да бъде завишен", каза Съботинов.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?