БАН започва сливането на институти в неизвестност за бъдещето си

Българската академия на науките (БАН) започва изпълнението на структурна реформа, която трябва да е факт до есента. Общото събрание на академията вече е приело новата структура, според която броят на научните звена се редуцира от 69 на 42.

От академията съобщиха за Mediapool, че привеждането ѝ в действие започва на 1 юни и трябва да приключи до есента. Първо ще бъде направена инвентаризация на всеки институт, ще се назначат временни директори на новите звена, ще бъде извършена атестация на учените, след което ще бъдат избрани постоянните директори и нови ръководни органи. В същото време се появиха информации, че Министерството на образованието готви паралелен план за оздравяване на БАН, с който ръководството на академията не е наясно.

Според плана нито един от институтите на БАН няма да бъде закриван или сливан, независимо от решенията на самите учени за преструктуриране, пише в. “Труд“, позовавйки се на анонимен източник. Освен това планът предвиждал всички имоти, които стопанисва академията, да бъдат публична държавна собственост, без право върху тях да се строи каквото и да е извън научна инфраструктура. Централното управление на БАН щяло да се закрие, а посоката на реформата да бъде зададена от учени от германския институт “Макс Планк”, които предстояло да дойдат в България.

Подобни стъпки обаче няма как да станат без промени в Закона за БАН, което ще отнеме време, а в същия момент от академията вече започват преструктурирането. От БАН коментираха пред Mediapool, че идеята собствеността на БАН да стане публична държавна собственост на практика е национализация. “Ако действително се подготвя одържавяване на имотите, това показва и мотивът за натиска върху БАН от последните месеци“, посочиха още оттам. Сега имотите на БАН се водят собственост на академията, а в Закона за БАН е записано, че недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание.

“Имотите на академията в по-голямата им част са ѝ дарени и са нейна частна собственост. Управляващите вероятно възнамеряват да нарушат конституцията като посегнат на частната собственост“, заявиха от БАН. Оттам не приемат и това, че посоката на реформата ще бъде зададена от учени от “Макс Планк”. Ние и сега си сътрудничим с “Макс Планк”, а подобна идея означава, че не се зачита международната оценка, направена от Европейската научна фондация и Европейската федерация на националните академии на науките.

“Ние нямаме официална информация от министерството за това, което предвиждат и до момента опитите ни реформата да стават в диалог са неуспешни, въпреки нашето желание за това“, коментираха от БАН.

В крайна сметка БАН ще има седем хуманитарни звена

Хуманитарните науки, заради които се забави окончателната нова структура на академията, в крайна сметка ще бъдат представени от седем звена. Сега те са 11.

Институтът за български език се запазва, а този за литература се слива с Кирило- Методиевския научен център. Институтът по балканистика се обединява с Центъра по тракология "Проф. Александър Фол". Институтът по история се преименува в Институт за исторически изследвания. Създава се Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей, който обединява Института за фолклор и Етнографския институт с музей. Институтът за изследване на изкуствата обединява Центъра по архитектурознание и Института по изкуствознание, а Националният археологически институт с музей се запазва.

Въпреки отпора срещу сливането на структури в хуманитарстиката, особено по отношение на Центъра по тракология "Проф. Александър Фол", от БАН коментираха, че промените не водят до губене на проблематични области: “Идеята е да се обединят звена, които могат да работят заедно и има припокриване на теми за изследвания."

"Имаше случай, когато два института кандидатстваха с почти еднакви проекти за европейско финансиране и беше поставен въпросът кой от двата е по-престижен, за да получи парите", разказаха учени.

Намалено работно време и отпуски за учени заради икономии

Заради постановлението на Министерския съвет от 20 април за икономии в бюджетните ведомства, годишната бюджетна субсидия на БАН е намалена с близо 7.5 млн. лева.

Заради това към директорите на институти са изпратени препоръки, които включват въвеждането на непълно работно време, ползване на неплатен отпуск и съкращаване на щата.

“Съкращаването на щата е крайна мярка“, заявиха от БАН. Съкращения може да има след провеждането на атестацията, ако се види, че някой от учените не отговаря на нужните критерии, коментираха още оттам.