Лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов:

КГБ има "вързани" хора по цялата верига, вземаща решенията за АЕЦ "Белене"

В условия на стагниращ пазар, монополите изсмукват доходи и ги изнасят навън

КГБ има "вързани" хора по цялата верига, вземаща решенията за АЕЦ "Белене"

"Около АЕЦ "Белене" възникнаха редица парадокси. Например, министър-председателят повтори нашите аргументи срещу изграждането на централата. Ако народът се произнесе "за" централата, отпадат ли съображенията на изпълнителната власт, която по закон трябва да има експертизата и е упълномощена да вземе политическото решение за атомната енергетика?", пита лидерът на ДСБ Иван Костов.

Г-н Костов, от Синята коалиция твърдите, че референдум за АЕЦ "Белене" е противоконституционен. Можете ли да съберете необходимите 48 подписа да сезирате Конституционния съд?

Референдумът е противоконституционен, тъй като се задава въпрос за индивидуален инвестиционен проект. С присъствието на "АЕЦ Белене" във въпроса става ясно, че изобщо не става дума за ядрената енергетика, а за точно определен проект. Не може да бъде питан народът по такъв въпрос, защото питането е безпредметно.

Каквото и да кажат хората на референдума, то няма да повлияе на самия проект, защото той се състои от много части. Първо, трябва да има страна, която да извършва инвестицията. Затова БСП неслучайно след събраните подписи се сеща да пита дали в собствеността на този инвестиционен проект да участва държавата. "Нека бъде държавен", казват от БСП, надбягвайки себе си по популизъм.

Тук трябва да се отбележи и въпросът за набирането на средствата и намирането на кредити с поносима лихва, защото не може да стане с вадене на пари от вътрешния джоб. Никой в Европа не разполага с такива пари, това все пак това са 10.350 млрд евро.

Около АЕЦ "Белене" възникнаха редица парадокси. Например, министър-председателят повтори нашите аргументи срещу изграждането на централата в речта си пред Министерския съвет при спирането на проекта. Ако народът се произнесе "за" централата, отпадат ли съображенията на изпълнителната власт, която по закон трябва да има експертизата и е упълномощена да вземе политическото решение за атомната енергетика?

Нека не забравяме също, че е невъзможно хората да бъдат питани по въпроси, свързани с бюджета. А едно решение за ядрената енергетика е свързано с поемане на бюджетни задължения.

Ние ще предприемем всички действия за сезиране на КС. Ако парламентарната ни група застане зад тая идея, ще я реализира.

Парламентарната група на Синята коалиция няма как да събере 48 подписа. Какви действия ще предприемете?

Има други механизми. Има органи, които защитават спазването на законите. Такъв орган е главният прокурор. Обръщение към прокуратурата с достатъчно силни аргументи може да предизвика обвинителят сам да се обърне към Конституционния съд.

Истинска атака може да има, когато се вземе самото решение за референдум, в което има гласуван въпрос. Тогава вече КС може да прецени не само дали е законосъобразно да се пита за "Белене", но може да се произнесе и по самия текст на въпроса. Може текстът на въпроса да бъде орязан до "За ядрена енергетика ли сте или не" и тогава отговорът би имал само консултативно значение.

Не се ли превърна темата "Белене" в предизборна кампания с главни играчи ГЕРБ и БСП и "присъдружни" към тях?

Нашата позиция за АЕЦ "Белене" е принципна и е от 10 години. Тя не е позиция, която се върти и следва някаква конюнктура и някакви си избори. Ние винаги сме заемали точно тази позиция, която заемаме и сега. В този смисъл как се групират около ГЕРБ и БСП, няма значение за нас. За нас в момента има значение атаката пред Конституционния съд, която, ако съумеем, ще проведем.

Ако ГЕРБ и БСП си направят кампанията около "Белене", не оставате ли в периферията на дискусията?

Тезите им точно какви са? Никой не иска да седне с нас да дебатира вижданията си. Ние ще направим едно усилие – да ги предизвикаме на дебат, да кажат, каквото имат да казват. Но дали ще са в състояние да си кажат? Това не е толкова проста работа.

Нека да видим с какви тези са – "за" референдум или "против" референдум, ако са "за", против Белене ли са или обратното.

За БСП е горе-долу по-ясно. Но за ГЕРБ нищо не е ясно. Какво ще правят ГЕРБ? Те против референдума ли са, за него ли са, за АЕЦ ли са, или против?

Освен това вижте в каква нелепа ситуация изпада т. нар. "Главен атакуващ" (БСП-бел.ред.) – сеща се в последния момент, че този референдум няма как да даде резултат, няма как да събере мнозинство. Чак сега видяха нещо, което ние видяхме доста отдавна – за да бъде признато за действително допитването, трябва да събере същият процент гласове, каквито имаше на предходните избори.

В закона за референдумите има текст, според който, ако в допитването участват над 20% от отишлите до урните през 2009 г., въпросът се внася за гласуване в Народното събрание. Това ли е целта – дебат - предизборна кампания и след това достигане до омагьосания кръг, който вече сме виждали?

Това е една голяма измама, която намира нови форми, в които да се излива. Една голяма лъжа, започната от Симеон Сакскобургготски и Кунева, преминала през тройната коалиция и подета от ГЕРБ.

В каква точно форма ще се изрази – дали ще се мамят хората около референдума, а както поставяте и въпроса – и след него, за да продължава този въпрос да е на масата, така че т. нар. "консултанти и посредници" да взимат парите на руснаците, лъжейки ги, че тук ще реализират проектът – това е един въпрос. Дали ще намерят пътищата – това е друг въпрос.

Както казва Илиян Василев (експерт по инвестиционни проекти, бивш посланик на България в Русия - бел. ред.), ще гледаме "Умирай трудно - "Белене" 16", с което определени хора ще преживяват на гърба на хората. Възможно е отново да тръгнат някакви разходи на държавата по този проект, което ще бъде срамно и осъдително. Ако те съумеят през тези питания, полупитания и полурешения на референдуми да намерят вратичка пак да източват бюджета – какво по-хубаво за тях и какво по-лошо за нас. Това е стратегията, с която е започнат този проект от българските участници – хората, които са се препитавали с него, или са били изнудени с други средства, защото са зависими, да го подкрепят.

Кои са се препитавали от "Белене" и кои са били принудени да го подкрепят поради някакви зависимости?

Не мога да кажа кои са. Казвам само, че няма други инструменти, с които да бъдат накарани да застанат на тази позиция. Или някой, намиращ се на ръководни позиции, е хванат по такъв начин, че не може да вземе друго решение, или просто му е платено, за да защитава въпросното решение.

Няма други възможности.

КГБ не действа по друг начин. Това се нарича "връзване" по тяхната терминология. Ако си "завързал" някого с компромати – с жени, с мъже, с някакви нарушения на закона – той е твой. Или го завързваш по този начин, или с пари. Друг е въпросът, че така "завързани" хора се намират по цялата верига, по която се вземат решенията за АЕЦ "Белене".

Може ли да се обясни цялостното поведение на премиера Борисов по въпроса "Белене" със завързаност? Завързан ли е Бойко Борисов?

Ами да, завързан ли е? Защо не приключи проекта след взето решение? Защо не завърши действията, за да го приключи? Какво е обяснението, че Борисов не изпълнява собствените си решения и решенията на Народното събрание? Няма обяснение на пръв поглед, но цената е разбиване на държавата – институциите не знаят какво правят, хората не знаят какво правят, закриваме ли "Белене", не го ли закриваме, да преговаряме ли, да не преговаряме ли. Няма никаква яснота по тези въпроси.

Вие последователно развивате образа на Борисов. Първо казахте, че е чудовищно неграмотен, сега казвате, че е "завързан".

 

Едното не пречи на другото. Защо не дойде Бойко Борисов да обясни защо не изпълни гласуваното решение на парламента? Решението - това са думи, другото ниво са действията. Действията са различни. И защо се среща с тия инвеститори, откъде-накъде, на какво основание се вижда с инвеститори за АЕЦ "Белене", при положение, че има гласувано решение.

Бившият енергиен министър Трайчо Трайков каза, че има пряка връзка между появилите се мистериозни инвеститори и иска на руската страна. Виждате ли такава зависимост?

Връзка със сигурност има. Руската страна цели нещо с този иск. Може би ядрото на стратегията на руската страна се дешифрира през този иск. За съжаление, българската страна не изглежда компетентна или способна да дешифрира това послание.

 

Във всички случаи не е толкова елементарно това, което става. Вижте какво се получи – появиха се някакви смешници, казват, че са американци, и след това се разбира, че за никаква Америка не може да става въпрос. Изведнъж се оголва отново някаква руска връзка.

 

Един "бюджетен" въпрос. Как е решено в проектобюджета за следващата година отношението "пари - реформи"?

 

Като нула. Няма пари срещу реформи, защото няма реформи. Има пари, но отсреща няма нищо в уравнението.

 

Да смятаме ли тогава, че реформата замръзва на днешното равнище?

 

Не, тя е замръзнала от години. ГЕРБ изостави програмата си, която беше почти като нашата, с която спечели изборите, и не изпълни нищо от нея. Сега вече идва сметката - много повече пари поддържат същата нереформирана държавна система. Ако ги атакуваме по пози въпрос, ще ни отговорят: "Кой е правил реформи в последните месеци от мандата си? Никой. Само тези, които искат да загубят властта, но ние не сме от тях".

 

Възможно ли беше да има някакъв друг бюджет, като не се забравят предстоящите избори. Не е ли положително, че се вдигат някои доходи, което ще допринесе да се увеличи потреблението?

 

То няма да се увеличи съществено. Ще има една малка инжекция към потреблението и тя ще мине през увеличението на пенсиите, но не и през другите доходи. Защото фундаменталното, което отсъства, е доверието на потребителите. Няма го доверието, което да ги накара да харчат повече. Който може да отложи, не си купува телевизор, не отива на почивка, защото трябва да посрещне сметките за ток, данъци и прочие.

 

Доверието на потребителя се създава тогава, когато пред него има добра перспектива. Перспективата е, ще имам по-високи доходи, ще има стабилни цени, дори някои от тях ще паднат. И тогава аз излизам на пазара. Днес това се случва само с чушките. Чушките падат, аз излизам на пазара, купувам чушки и правя зимнина. Това е единствената защитна стратегия на българското домакинство.

 

Да не говорим за малките, по-големите и средните фирми, които се нуждаят от добри икономически очаквания, за да инвестират. За да инвестираш в депресивна среда, трябва да изместиш някого, чувствайки се изместен непрекъснато от монополите, които, покачвайки цените, непрекъснато ти изсмукват доходи. Както и да се вместваш в този стагниращ пазар, трябва да изместиш друг. Само тогава можеш да инвестираш.

 

А тези пари, които монополите теглят, не остават в България. Къде отиват парите за петрол, за газ? В руския бюджет. Ето такава е тъжната ситуация в България. Все по-високи цени и по-голям доход напускат България.

 

Един фрагмент от проектобюджета - секторът "сигурност". Достатъчно пари ли му се дават и обвързани ли са те с ефективността му.

 

В бюджета формално са отпуснати повече пари за сигурност. Но то е чисто счетоводно. Това, което преди се даваше, бе като субсидия към бюджета на НОИ за осигуровките на работещите в сектора. Сега тези пари пак отиват в НОИ, но през увеличената осигурителна вноска, което беше наше настояване заради неизпълнените задължения към този вид държавни служители, които, излизайки рано в пенсия, натоварват сериозно НОИ.

 

Това е тази операция, която изглежда като покачване на парите за сектора. Всъщност няма промяна. Или както казва самият господин Борисов по неговия си начин по адрес на МВР: "Чантаджиите са повече от тези, които работят". Очевидно той няма предвид оперативните работници, полицаите, следователите.

 

Защо в този сектор реформите са толкова трудни?

 

Защото там са избирателите на БСП.

 

На БСП?

 

Да, правилно казах - на БСП, не на ГЕРБ. Пазят се избирателите на БСП там. Иначе става много лошо. Иначе: "България уби дете". И тук, на площада. Помните, нали?

 

Това са пари за страх. Страх от самата институция, от самото МВР, страх от чантаджиите там...

 

А каква е връзката "пари - продукт" на специализираните структури по сигурността? Става дума за ДАНС, защо не и за БОРКОР?

 

Какъв продукт при БОРКОР? Той не функционира, не очаквам да започне да функционира и за никакъв продукт при него не може да се говори.

 

При ДАНС случаят е тежък. Когато няма реформи, по принуда се извършват съкращения. Страна, която не е готова да направи реформи, извършва съкращения, режейки всички разходи пропорционално. Така стана с ДАНС. А когато се отрежат пропорционално разходите на всички, едни системи стават неспособни да произведат каквото и да било действие.

 

Ние предупредихме още миналата година, че с този бюджет ДАНС няма да може да изпълнява функциите си, и част от тях трябва да бъдат свалени със закон.

 

С други думи - не може да се реже еднакво. Защото това убива системата, и то на места, където не се очаква - например в сектора за национална сигурност или в сектора на животоспасяващите операции, поддръжката на живота на онкоболни и т.н. Което виждаме непрекъснато.

 

Повтарям - страна, която не е готова да прави реформи, която не е в състояние да каже - ето, тези институции са за закриване, чантаджиите отиват на пазара на труда, в частните структури, където получават повече и т.н., бива мачкана, или сама се мачка.

 

Отговорът на това, което питате, е: да, ефектът ще е много по-добър при същите разходи, може дори и при по-ниски при реформирана система.

 

Защо и вие, и повечето политици реагирахте негативно на предложения от ГЕРБ данък върху доходите от лихви, като в него има логика - въвежда се равнопоставеност - облагат се доходи, които досега бяха необложени?

 

Не намирам никаква икономическа логика във въвеждането му. То противоречи и на политическата логика, и на предизборните обещания на ГЕРБ, че няма да се вдигат данъци, а това си е вдигане на данъци. Второ - в България инфлацията е сравнително висока и до голяма степен компрометира дохода от лихва. Той не се превръща в чист нетен доход, а една част от него компенсира високата инфлация.

 

Последиците на пръв поглед са нов удар върху хората. Просто ще им се отнеме част от дохода. Значи, става въпрос за отнемане на около 175 милиона лева по моя преценка доход на домакинствата и на фирмите, които са направили своите депозити.

 

За това става въпрос. Просто е един допълнителен данък. Това от своя страна ще намали още тяхното потребителско търсене, ще ограничи възможностите им и в някакъв смисъл противоречи на политиката уж на стимулиране на потреблението.

 

Участвахте в т. нар. "алтернативната комисия" за случая "Мирослава" от Перник. Защо този случай потъна?

 

Не е потънал. Има продължение. Майката на Мирослава (момичето, което беше отвлечено и убито миналата година - бел. ред.) каза, че семейството е направило свое разследване и са стигнали до извода, че пет човека са извършили убийството. Тя е готова да каже кои са хората. Работата на алтернативната комисия силно подпомогна хората, които са потърпевши.

 

Едновременно с това бащата на убития, или самоубилия се Стойчо Стоев, поиска да получи информация за разследването. Тази информация му се полага по закон, но не му бе представена. Това е нов и много сериозен щрих в информацията. Излиза, че полицията и прокуратурата заедно прикриват нещо много зловещо в Перник. Кои хора извън Марио Любенов и Стойчо Стоев са участвали? Кои са останалите трима, какви са тези хора, защо са на свобода?

 

Майката на Мирослава е разпознала хора – там, пред спортната зала, преди да бъде отвлечена дъщеря ѝ. Готова е да каже кои са, но никой не пита това семейство кои са тези. Нещо повече – достъпът до информация по този случай е спрян.

 

С какъв мотив е отказана информацията на бащата на Стоев?

 

Мотивът бил, че всички действия са правилни. И дотук. Няма информация. А Стоев е загубил живота си, след като е бил задържан. Той е починал в ръцете на властта и затова властта носи отговорност. Баща му рано или късно ще осъди България.

 

Разберете, унищожен е изключително ценен свидетел. Може би това е направено, за да не се стигне до възложителите, до другите трима участници, ако ги е имало. Това е доста кошмарна история.

Преди месец от СДС съобщиха, че ще поканят ДСБ на среща като сестринска партия от ЕНП, за да обсъдите общи политики. Имаше ли такава среща?

Има покана за среща, но не се е състояла, защото ние казахме, че политики могат да се обсъждат с парламентарната група, тъй като ние отношения със СДС нямаме след смяната на ръководството му . Имаме обаче общи органи и затова дискусия може да има на ниво общи органи.

 

Не можем да си представим как ще се срещнем със Съюза на демократичните сили, за да обсъждаме политики в 41-то Народно събрание без хората, които ще правят тези политики. В този смисъл поискахме те да дойдат, но не получихме ясно съгласие за цялата парламентарна група.

 

Освен това СДС настояват да отидем на "Раковски" 134, а ние нямаме какво да правим там. Единственото място, където можем да се срещнем, е в парламента. Казахме им това и оттам настана мълчание.

 

Вярно ли е, че се подготвя нов политически субект под някаква форма между ДСБ и недоволни от Емил Кабаиванов от СДС?

 

В медиите излиза упорито такава информация, която злепоставя моите колеги – че са търсили контакт, че са водили преговори с нас и прочие. Говореше се, например, за Надежда Нейнски. Това не отговаря на истината. Ние разговаряме помежду си, но не се водят преговори.

 

ДСБ самостоятелно ли ще се яви на изборите?

 

Възможно е. Възможно е да се явим и с партньорите ни в Синята коалиция. Възможно е да има увеличение на този състав. Такива предварителни разговори се водят.

 

С кого? Със СДС?

 

Не, това е затворена от тях тема.

 

Според "Алфа рисърч" ДСБ има по-малко от 2 на сто подкрепа. Казвате, че партията представлява автентичната десница, как ще защитавате нейните интереси като е такова одобрението за вас. Как ще влезе в парламента?

 

Тези по-малко от 2 на сто ни превръщат в партия на прага на влизане в парламента или може би отвъд него. За да се направи истинска преценка на резултата на изборите, трябва да са ясни партньорите на първо място. Обединените земеделци носят някакви гласове, особено ако зад тях застане госпожа Мозер.

 

За измерването на ДСБ трябва да е ясно каква ще е избирателна активност. Ако тази избирателна активност е под 50%, очевидно 2 на сто вкарат ДСБ в парламента.

 

Тези проценти обаче не отчитат разпределението на гласовете за нас. Ние сме в големите градове – най-вече в София, Пловдив, Варна и така нататък. За да бъдем претеглени реално колко тежим, трябва да се формира по друг начин извадката.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?